Може ли един ловец да е защитник на животните и да е вегетарианец в същото време? Разбира се, щом идеята е жена да стане ловец просто, за да докаже на мъжете, че ще издържи изпита и че може да се справя много по-добре от тях. Прави го варненката Александра Чиракова.
Тя обича животни и всеки, който я познава може да го потвърди с две ръце. Александра от години се бори те да имат дом, да са нахранени и защитени. Не е длъжна, никой не ú плаща, прави го доброволно… но тя е от хората, които вярват, че малките стъпки променят света. Нека се докоснем до мислите и живота на една благородна жена, отдала се самоотвержено на каузата си.
Тя е скромна и смята, че няма защо да е обект на нечия статия. Бунтар, който не влиза в клишета, тя е от малкото хора, които наистина не се интересуват от общественото мнение. Смела е и редовно застава зад трудни каузи. Любител на бързите коли и мотори, за нея не е проблем да се изцапа с масло.
Казва, че това е хоби, което сега е изоставила покрай детето. Но това, което е ней
истинска страст е борбата в защита на животните
Александра отскоро е майка и това е направило сърцето ú още по-голямо. Грижата ú за спасяването на животните години наред е нейна основна цел. Тя не пести пари и усилия, за да помага. Доброволец е и често става приемен родител за изгубени животни. Макар че към днешна дата е огорчена от хората и от това, че търсят изгода дори в такива каузи. Тя споделя:
“Не мисля, че съм направила кой знае какво за животните. Просто не подминавам, когато някой има нужда. Обикновено вътрешният ми глас не спира да повтаря: Не можеш да помогнеш на всички, но на това можеш, стига да жертваш комфорта си. Би трябвало животните по улиците да са проблем на обществото и всички да изискват да няма такива. С времето се убедих, че и държавата има полза, а и стотиците НПО-та, които само смучат пари от програми, чужди дарители и т.н. ”
[Още по темата… Псевдозащитници в действие: Игра с живот(Н)и]
Но въпреки това не се е отказала от борбата и при всяка възможност прави добро. Използва личния си профил в социалната мрежа, за да информира за животинки в беда. Разочарована е от хората, които разбират проявата на състрадателност само като харесване на снимка. Или пък като обаждане по телефона на някой, който да се погрижи, а те самите не си мърдат пръста.
За съжаление хората, които
спасяват света виртуално са много
Но Сашка (както я наричат приятелите) е свикнала да бъде в тази трудна позиция. И колкото и пъти да си е казвала край, продължава да помага както може.
А как се вписват ловът и вегетарианство в живота ú?
“Станах вегетарианец, защото не желаех да консумирам месо пълно с хормони, живяло в брутални за моите разбирания условия, често умряло и по същия начин. Беше дълъг процес. Четях материали по темата, гледах клипчета и така се реших.
За лова – все пак си имаме ловец в семейството – баща ми. А и наистина съм с много точен мерник. Само за птици съм ходила, но с времето се отказах. Ако някога пак реша да консумирам, предпочитам да е от гората, а не от магазина.
В никакъв случай не мисля, че тези, които харесват месо са зло за планетата (визирам последния веган протест с ядене на хора). Захранила съм си детето с месо, просто съм взела избор за себе си, който не натрапвам.”
Александра не е от онези родители, които изпадат в ужас, че детето им ще е сред животни. Съжителства с куче и котка, които стават верни приятели на малкото и бебе.
“За изоставянето на животни заради поява на бебе не ми се говори. Това са хора, които са си взели животно под влияние на емоции, провокирани от ниска цена или просто, защото е модерно. Те никога не са го приемали като част от семейството, а като вещ. Дали го осъзнават или просто се самозалъгват с оправдания, си е тяхна работа.
За жалост, такива хора не биват санкционирани,
кучетата им биват размазани
малтретирани или пък стават причина за катастрофи. За мен вариантът да оставя котката и кучето си въобще не е бил поставян.
Като си избирах доктор първото, което казах е, че имам два броя животни и ако смята да ме кара да ги махам, да го сменям от рано. Направих си тест за токсоплазмоза, а когато се роди дъщеря ми Христа започнах да чистя всеки ден. И това е. Вече е на 1,4 г. и не лае, нито ѝ е поникнала опашка.”
[Прочетете още: За животните и техните хора]
Появата на дете я променя. Дава ú онова, което ú е липсвало преди, но е осъзнавала, че няма.
“Майчинството ме накара да порасна, да бъда по-спокойна, да си припомня всички детски песнички от моето детство. И да има някой, който да умира от кеф от фалшивото ми пеене. Правим кавъри в стил метъл на Чело коте книжки… Малката умира от смях. Естествено, вече не съществува спането до късно, излизането в петък, последвано от два дена махмурлийстване, безгрижно шляене. Но всички клишета за родителството вече ги разбрах. Започнах с – моето е най-хубаво!”
Днес Александра успява да отсява хората и знае, че не всеки е с чисти намерения:
“Еволюирали сме до степен, че доверието и отзивчивостта винаги и по всяко време вече се приемат като малодушие и повод за манипулиране от отсрещния.”
Не съм спестила от нейния самороден език и макар да звучи малко огорчена казва, че вече е над нещата, защото е помъдряла. Благодарение на майчинството
гледа по друг начин на живота
И все пак е успяла да не “влиза в релси с възрастта”, а следва сърцето и желанията си.
Александра е прекрасен пример как, ако човек иска да направи нещо, то просто трябва да го направи. А не да си търси оправдания. Вероятно в очите на много хора защитниците на животни са луди със свободно време, които се чудят какво да правят. Но благодарение на хората, готови да дадат цялата си заплата и да отделят време за нуждаещ се, надежда, че човещината е жива – има.
