Всички знаят историята на Хайнрих Харер – австрийският алпинист, написвал бестселъра Седем години в Тибет, в който разказва за приключенията си в двора на Далай Лама през 40-те. Но малцина знаят, че доста преди Харер, една белгийско-френската изследователка на будизма става първата европейка в Тибет, посетила забранената столица Лхаса. Това е историята на
Александра Дейвид-Нийл и нейните приключения в Тибет
Александра Дейвид-Нийл е родена в Париж през 1868 г. Когато е на 18 години тя изминава с колело разстоянието между Брюксел и Барселона, без да каже за това на семейството си. Годината е 1886-а и пътищата все още не са асфалтирани, а жените винаги пътуват с придружител.
И това е само началото
След като изхарчва цялото семейно наследство за пътуване до Индия и Цейлон (днешна Шри Ланка) докато е студент по източни религии в Сорбоната, Александра Дейвид-Нийл пътува през Азия и Северна Америка като оперна певица на Hanoi Opera Company.
Когато през 1900 г. гласът ѝ започва да губи силата си. Вместо да се превърне в посредствена певица, тя оглавява казиното в Тунис. Там се запознава и омъжва за Филип “Муши” Нийл, който е директор на железниците в страната. Но семейният живот не спира Дейвид-Нийл в пътешествията ѝ. През 1911 г. тя се завръща в Индия, където става ученик на будисткия монах Гомчен. Живее и медитира в продължение на три години в пещера на границата с Тибет.
“Земята е наследство на човека и следователно всеки честен пътешественик има правото да отиде, където иска, по цялото земно кълбо, което е негово”.
Това пише през 1927 г. Александра Дейвид-Нийл в книгата си Моето пътешествие до Лхаса.
Жената, която е първата европейка в Тибет
обещава на съпруга си, че ще се върне скоро при него. Но през 1916 г. тя е експулсирана от Индия от британската администрация, защото е преминала незаконно границата с Тибет. Това се случва в разгара на Първата световна война. Александра Дейвид-Нийл не може да се върне в Европа или Тунис.
Вместо това тя заминава още по на изток, изучавайки манастирите на Корея и Япония заедно с 15-годишния Апхур Йонгден – монах от кралството Сиким, който ще се превърне в неин спътник и осиновен син.
Александра Дейвид-Нийл намира Япония твърде скучна и двамата с Йонгден предприемат опасно пътешествие на запад, през Китайската империя. Изминават повече от 8 хил. километра с мулета, якове, коне и пеша, във време, в което страната е раздирана от гражданска война.
Те стават свидетели на убийства и битки и се пазарят, преди да преминат през определени територии, с местните феодали.
През зимата на 1923 г. Александра Дейвид-Нийл и Йонгден достигат до границата с Тибет и дегизирани като поклонници се отправят към столицата Лхаса във време, в което страната е все още забранена за чужденци.
Всяка сутрин Дейвид-Нийл боядисва косата си в червеникаво-кафяви отенъци с китайско мастило. Благодарение на дегизировката си Дейвид-Нийл успява да отиде там,
където никоя жена от Запада не е стъпвала преди
пътувайки през земите на народа По, както и през скован от лед проход с надморска височина 6000 метра. Същата година Дейвид-Нийл, която е израснала в лукс в Париж и Брюксел, приготвя Коледна вечеря от кожените си обувки, накиснати във вряла вода. Това е всичко, което Дейвид-Нийл и спътника ѝ Йонгден имат.
Четири месеца след началото на опасното си пътешествие, Александра Дейвид-Нийл и Йонгден пристигат в свещения град Лхаса. Двамата посещават двореца Потала, зимната резиденция на Далай Лама от VII век и храмът на най-голяма надморска височина, който Дейвид-Нийл описва така:
“Златните му покриви блестяха в синьото небе, от техните заострени, извити ъгли прехвърчаха искри, така сякаш целият замък, цялата слава на Тибет, е коронована с пламъци”.
Александра Дейвид-Нийл и Йонгден прекарват дегизирани в Лхаса два месеца преди да бъдат разкрити и експулсирани от британските власти. Дейвид-Нийл се завръща във Франция през 1928 г. и през 1929-а публикува най-известната си книга – Magic and Mystery in Tibet. Тя продължава да изучава Тибет и мечтае да се върне там. През 1937 г. Александра Дейвид-Нийл и Йонгден пътуват до Тибет през Съветския съюз. Остават няколко месеца в източната планинска част, като успяват да обиколят свещената планина Амне Мачин.
Александра Дейвид-Нийл умира през 1969 г. малко преди 101-ия си рожден ден, в дома си в Динь-Ле-Бан, Прованс. Тялото ѝ е кремирано и смесено с прахта на Йонгден. Разпръснато е в река Ганг, недалеч от Варанаси, Индия, каквато е последната ѝ воля.
