“Когато бях дете имах три желания – исках да бъда като Линдберг, да науча китайски и да стана член на кръглата маса на Алгонкуин”. Това казва Джон Фицджералд Кенеди в интервю през 1961 г. Третото желание на американския президент се отнася към една неформална група писатели, драматурзи, критици, актьори и режисьори, но най-вече остроумници от висок калибър. През юни 1919 г. те се срещат за пръв път в ресторанта на нюйоркския хотел Алгонкуин.
Поводът за събирането им е посрещането на американския колумнист Александър Уулкот, който се завръща от Първата световна война. Но с напредването на вечерта, приятелската среща бързо прераства в надпревара кой ще изрече най-смешната или язвителна шега, словесен каламбур или остроумие. Така се ражда Порочният кръг Алгонкуин – неформално сдружение на някои от най-ярките умове на Ню Йорк от началото на XX век.
Членовете на Порочния кръг Алгонкуин се срещат всеки ден за обяд и ръсят шеги и остроумия, които впоследствие намират публичност чрез вестникарските колонки, които някои от членовете му водят.
През годините в Порочния кръг Алгонкуин влизат и излизат много хора, но ядрото му си остава едно и също до разпадането му 10 години по-късно през 1929 г. Ето кои са
най-известните членове на кръглата маса на Алгонкуин
както и някои от духовитите фрази, с които са известни днес.
Франклин Пиърс Адамс (1881 – 1960)
Колумнистът Франклин Пиърс Адамс е смятан за бащата на Порочния кръг Алгонкуин. Това вероятно се дължи на факта, че той е духовен настойник на много от членовете му. Адамс води в продължение на повече от 30 години колонката The Conning Tower във в. New York Herald Tribune. Там се раждат много от крилатите фрази, с които е известен днес. Като:
“Нищо друго не е толкова виновно за доброто старо време, колкото лошата памет” и “Да се греши е човешко, да се прощава – рядкост“.
Робърт Бенчли (1889 – 1945)
С изключение на комика Харпо Маркс, който за кратко е неформален член на Порочния кръг Алгонкуин, хумористът Робърт Бенчли е другият негов член, който прави кариера в киното. Освен че пише за издания като Harvard Lampoon, Vanity Fair и New Yorker, Бенчли също така е комик на сцената, в радиото и на големия екран.
Той е автор на крилатата фраза “В Америка има две пътническа класи – първа и с деца. Пътуването с деца е като пътуването трета класа в България. Казвали са ми, че няма нищо по-лошо от пътуването трета класа в България.” Друга крилата фраза на Бенчли, изречена в Порочния кръг Алгонкуин е: “Най-сигурният начин да направите някого на маймуна, е да го цитирате.” Прощавайте за цитата, г-н Бенчли…
Джордж С. Кауфман (1889 – 1961)
Известен с прозвището Мрачния доайен на американския хумор. Кауфман е най-известният автор на комедии на Бродуей преди Нийл Саймън да го измести от първото място. Кауфман умира през 1967 г., но множеството му пиеси са поставяни на сцена и днес. А доста от тях са адаптирани за големия екран. Негови са крилатите фрази:
“Работното време е от 12 до 1, с един час обедна почивка” и “Епитаф за починал сервитьор – Господ най-накрая успя да привлече вниманието му‘”.
Дороти Паркър (1893-1967)
Това е фигурата, която може би повече от всички останали, е асоциирана с Порочния кръг Алгонкуин днес. Паркър е поетеса, писател, драматург, сценарист и сатирик. Известна е със своето остроумие и наблюдателност. Страда от депресия и алкохолизъм. Нейни са фразите: “Не ми пука какво са казали за мен, стига да не е истина” и “Обичам мартини, но не повече от две. С три съм под масата, а с четири вече съм под домакина”.
Паркър е обезсмъртена от актрисата Дженифър Джейсън Лий във филма Mrs. Parker and the Vicious Circle.
Александър Уулкот (1887 – 1943)
Уулкот е нещо като домашният любимец на Порочния кръг Алгонкуин. Театрален критик и радио коментатор с наднормено тегло и страст към пороците. Уулкот използва колонката си във в. New York Times, наречена Second Thoughts on First Nights, за да критикува последната театрална постановка на Бродуей, да ръси духовитости и да подклажда вражди между известни личности за собствено удоволствие. Негови са фразите:
“Всички неща, които наистина обичам да правя са или неморални, или нелегални или от тях се надебелява” и “Германия е причината за появата на Хитлер толкова, колкото Чикаго за съществуването на в. Чикаго Трибюн“.
Сред останалите членове на Порочния кръг Алгонкуин са редакторът на сп. New Yorker Харолд Рос, писателите Ринг Ларднър, Робърт Е. Шерууд, Една Фербър и колумнистът Хейууд Броун, актрисата Талула Банкхед и драматургът Ноел Кауърд, комикът Харпо Маркс и др.
С навлизането на Америка в Голямата депресия в края на 20-те и краха на Уолстрийт на 29 октомври 1929 г. връзките, които скрепяват отделните членове на Порочния кръг Алгонкуин започват да отслабват. Много от членовете на кръга заминават за Холивуд в преследване на пари и слава и срещите им стават все по-редки. 10 години след първата среща на Порочния кръг Алгонкуин той вече е част от миналото. Историята му обаче не е забравена. Днес той е смятан за един от най-оригиналните американски творчески кръгове съществували някога.
