Амазония, или Амазонската джунгла, представлява огромен пояс от влажни тропически гори, разположен в басейна на река Амазонка в Южна Америка. Векове наред хората смятат, че този район е бил необитаем преди да бъде открит, завладян и заселен от испанските конквистадори и техните последователи. Археологически разкопки обаче опровергават това схващане и доказват, че всъщност в екваториалните гори на Амазонка са живели мистични древни цивилизации.
Факти за Амазония
Амазония се простира на 7 000 000 km², като 5,5 милиона km² са заети от буйни тропически гори. Това я прави най-обширната гора на планетата. Тя може да се похвали и с най-голямото биоразнообразие, срещано някъде по Земята. Там виреят над 390 милиарда отделни дървета, разделени на 16 000 различни видове. Наричат ги “белите дробове” на Земята, тъй като осигуряват 20% от кислорода на планетата. Освен величествените дървета в Амазонската джунгла живеят и много други растения, птици, различни животни, насекоми и т.н. Те представляват повече от половината от общия брой растителни и животински видове в света. Амазония намира място в пределите на цели девет държави. Около 60% принадлежат на Бразилия, а останалите се разпределят между Колумбия, Перу, Венецуела, Еквадор, Боливия, Гвиана, Френска Гвиана и Суринам. Значителна част от територията ѝ обаче и до днес остава слабо проучена.
Огромната гориста местност е кръстена на река Амазонка (най-пълноводната река в света), на чиито брегове се простира. Името ѝ е измислено от испанския конкистадор Франсиско де Ореляна, който достига до нея, търсейки митичния град Ел Дорадо. Когато пристига, изследователят се натъква на войнствени жени, въоръжени с копия и стрели, които се бият редом с мъжете от своите племена. Ореляна веднага прави аналогия с митичните жени-воини от Древногръцката митология – амазонките, и решава да нарече Амазонка реката, която го отвежда там.
Живот и древни цивилизации в Амазония
В миналото Амазония определено не е била благоприятно място за живеене. Заради бедната почва, с която разполага, се смята, че местното население нямало как да разчита особено на селското стопанство, за да осигури прехраната си. Единственият източник на храна там бил ловът. И до днес се водят спорове относно това кога точно са се заселили първите хора в южноамериканската джунгла. Може би през I век, предполагат някои учени, по-късно, казват други, но дълго време никой дори не предполага каква дълбока тайна предстои да бъде разкрита. А именно, че на територията на Амазония са живели напредничави древни цивилизации много по-рано, отколкото съвременната наука допуска до този момент. Като по всяка вероятност, когато те са населявали Амазонската джунгла, климатът, релефът и условията за живот са били много по-различни от сегашните.
Археолози откриват, че преди хиляди години на територията на Амазония са живели милиони древни хора. Техните гравирани в скалите рисунки (над 100 000!) са най-внушителното и неоспоримо доказателство за съществуването на древната южноамериканска цивилизация. Интересен факт е, че
върху скалите в Амазония има изобразени мастодонти –
древни родственици на слоновете, които се смята, че са изчезнали от земите на Южна Америка преди не по-малко от 12 000 години. Следователно поне преди толкова там е живял този древен и мистичен народ, на когото принадлежат картините. За него обаче не се знае много. Други археологически изследвания доказват, че по-късно в Амазонската джунгла е съществувала и друга процъфтяваща древна цивилизация, която е населявала този район векове наред. Учените откриват множество древни могили, понякога придружени с плитък ров.
Сателитни снимки и дронове разкриват и цялостната картина. Те запечатват останките на обширно древно селище, за което се смята, че е било дом на тази древна цивилизация, живяла в периода 1200-1500 г. При разкопките са открити и множество геоглифи, които помагат за възстановяването на историята на доколумбовата епоха. Изследователите изказват хипотези, че откритото селище е само една малка част от огромна мрежа обособени градове и церемониални центрове. Предполага се, че обитателите им са наброявали няколко милиона души. През 2003 г. са открити и доказателства за построени пътища, мостове и площади. Още се водят спорове дали тази древна цивилизация и цивилизацията на инките са едно и също нещо.
Древните амазонци са оформяли добре подредени „райски“ градини
засаждайки множество плодни дървета, които до голяма степен са осигурявали прехраната им. Археологът Кристофър Фишър, от Университета в Колорадо, също потвърждава това в интервю за Wall Street Journal, казвайки че:
„Много части от Южна Америка, които сега се смятат за девствена гора, всъщност представляват изоставени градини.“
Освен това (съзнателно или не) са обогатявали иначе бедната на хранителни вещества амазонска почва. Те са струпвали на определени места своите органични отпадъци и животински екскременти. И до днес тези зони могат да се забележат отдалеч, тъй като на тях почвата е черна за разлика от характерната жълтеникава покривка на амазонските земи. Учените предполагат, че тази непозната, процъфтяваща древна цивилизация постепенно е изчезнала (също като цивилизацията на инките), след като в Южна Америка нахлува европейската раса и донася със себе си силно заразната и смъртоносна едра шарка.
Днес в Амазония дом намират над 30 млн. души от различни националности и етнически групи. А самата тя е сериозно застрашена от обезлесяване. Причините за това са много. Ето основните три сред тях. Първата голяма причина – през 60-те години на XX век на територията на
Амазонската джунгла са построени много селскостопански ферми
в които стопаните отглеждат няколко вида култури. Бедната почва обаче става причина те да започнат да мигрират от един район в друг (и то по няколко пъти). За да създадат наново своите стопанства, те изсичат множество дървета и започват да обработват оголената около фермите земя. Причина номер две – само 10 години по-късно започва строежът на Трансамазонската магистрала. Обезлесяването на Амазонската джунгла става все по-сериозно не само заради самото изграждане на пътя, но и поради факта, че наличието му улеснява в пъти дърводобива в района. 91% от обезлесените земи в Амазония след 1970 г. започват да се използват за пасища. Между 1991 и 2000 г. общата площ на загубените амазонски гори нараства от 415 хил. на 587 000 km². Третата голяма причина за драстичното обезлесяване на южноамериканската дъждовна гора са сондажите и добива на петрол в района.
Вижте още: Амазонките – мит или реалност
