Амазонките са митологична раса, съставена само от жени. Според легендата те били умели, страховити воини и ловци, които били равни по сила, смелост и ловкост на мъжете. Историите за амазонките водят началото си от гръцката митология. Интересен факт е обаче, че истории за тях съществуват и в епосите на Индия, Китай, Египет, Персия, Кавказ, Близкия Изток, централна Азия и други.
През годините се появяват много научни и любителски спорове относно това мит ли са амазонките, или реално съществувала раса. Еднозначен отговор няма. Но да надникнем в света на амазонките, като се позовем на това, което древните и съвременни източници и артефакти говорят за тях.
Племето на войнствените жени е известно с уменията на представителките си да боравят с лък, да яздят коне и да използват майсторски бойните изкуства и оръжията, с които разполагали.
Предполага се, че амазонките са живели
първоначално на територията на днешна Украйна, Русия или Турция, но постепенно и постоянно са разширявали границите си. Според някои източници те достигнали до далечни територии от Скития до Тракия, Мала Азия и Егейските острови, стигайки чак до Арабия, Египет, Либия и др. Степите около Черно море, чак до Монголия също били техен дом. Платон пише в своите трудове:
„Сега знаем със сигурност, че има безброй много жени. . . около Черно море, които яздят коне и използват лък и други оръжия”.
Не е сигурно откъде точно произлиза името на женското племе. Според някои изследователи коренът му идва от гръцки и в превод означава без мъже, без съпрузи. Според други – от ирански език и се превежда като убиване на мъжкото. Трети изказват предположение, че името на племето идва от а-мазон, където мазон означава без гърди. Има и версия, според която названието амазонки идва от персийски и означава просто воини.
Две от най-известните предводителки на амазонките са Пентесилея и сестра ѝ Иполита. За нея се вярва, че притежавала магичен пояс, който получила от бога на войната Арес. В жестока битка Иполита е убита от Херкулес, който имал за задача да отнеме пояса ѝ. И успял с цената на живота на амазонската кралица. Така е разпален един от
най-мощните конфликти в митологията –
войната на Херкулес срещу амазонките. На негова страна се включват и редица други гръцки герои, сред които и Тезей – легендарният основател на Атина. Той се влюбва и отвлича амазонката Антиопа, което довежда до избухването на повторна вълна в битката.
Римският историк Марк Юстин твърди, че амазонките са били с отрязана или изгорена дясна гърда. Вероятно, за да могат да опъват тетивата на лъка и да хвърлят копие по-ефикасно. Заради името на племето, което може да бъде преведено като без гърди, гръцкият историк Хеланик също предполага, че амазонките са премахвали гърдите си. Древните произведения на изкуството обаче не потвърждават това. А има хиляди такива. На тях жените воини винаги са изобразявани като красиви същества с две нормални гърди, макар че едната често е покрита с плат.
За древните гърци няма съмнение, че амазонките не са просто мит
а реално съществувала древна раса. Според древния историк Херодот някои племена от неговото време са били потомци на митичните амазонки. За тях говорят и много други автори, историографи, философи и др. Но в полза на тезата, че амазонките не са просто мит, а реално съществувала раса свидетелстват и множество археологически разкопки. Като например – открити са над 1000 гроба на територията от Русия до Турция, голяма част от които с женски скелети в тях. Починалите са заровени с оръжията си (лъкове, колчани, копия, брадви, щитове и шлемове). Някои от останките са със скъпоценни накити на главите и следи от бойни наранявания. Откритите гробове са датирани около 5-4 в. пр.н.е. По-късно на територията на Казахстан са открити още 150 гроба, принадлежащи на жени воини. Има и още много подобни разкопки през годините, доказващи съществуването на това, което наричаме амазонки.
В древния текст на Омир – Илиада, се споменава за участието на амазонките в Троянската война. Други стари писания също потвърждават това. Епосът разказва, че под ръководството на своята царица Пентесилея жените воини се включили с бясна мощ в конфликта, заставайки на страната на троянците. Пентесилея според мита е дъщеря на бог Арес и нимфата Хармония. Тя загива в единоборство с могъщия Ахил по време на войната. Легендата разкарва, че докато умирала, шлемът на амазонската предводителка паднал и разкрил красивото ѝ лице. Ахил моментално се влюбил в нея и започнал прочувствено да я оплаква. Тази сцена често е изобразявана в произведенията на изкуството от класическата епоха.
Битките и войните, които водят амазонките са безчет. Те се
сражавали наравно с мъжете и често ги побеждавали
Но има и много битки, които войнствените жени губят, и са принудени да отстъпят. В гръцките източници има едно правило: гръцките герой винаги побеждават амазонките. Така величието им става още по-значимо.
В племето на амазонките имало традиция веднъж годишно (за период от два месеца) да се съвкупляват с мъже от съседните племена, за да продължат рода си. Женските бебета ставали част от племето. Мъжките били връщани на бащите си, убивани или оставяни в гората да умрат сами.
Някои биографи на Александър Велики (Александър Македонски) пишат, че кралицата на амазонките – Талестрис, се омъжила за великия завоевател и го дарила с дете. Други обаче отхвърлят това твърдение.
През 20-ти век руската поетеса Марина Цветаева заявява, че амазонките са били символ на лесбийството в древността. Но древните гърци не ги смятат за лесбийки. Описват ги всъщност като любовници на мъжете.
„Мъжеубийци и любовници на мъже.“
Няма и писмени или художествени доказателства за обратното.
Интересен факт е, че в гробовете на жените воини са открити пособия за пушене. Историците твърдят, че те употребявали коноп и други упойващи растения по време на своите ритуали. Телата им пък били татуирани, показват различни рисунки върху вази, бижута и други древни артефакти.
Вярва се, че най-голямата река в света – Амазонка, е кръстена именно на древното женско племе.
Легендата разказва още, че бог Дионис (богът на виното и плодородието) започнал да преследва амазонките надлъж и нашир с армията си, защото
жените воини отказали да го почитат като бог
Той е сочен като митичната фигура погубила огромна част от амазонките. Според някои легенди останалите живи се обединили със съседно мъжко племе и създали ново поколение от номадска раса от скити, наречена савромати. Херодот пише:
„Жените от савроматите продължават от този ден до наши дни да спазват древните си обичаи, като често ловуват на коне със съпрузите си във война, заминавайки на полето и носещи същата рокля като мъжете …Техният брачен закон гласи, че никое момиче няма да се омъжи, докато не убие мъж в битка”.
Според някои историци амазонките всъщност не носели рокли, а били първите, които покрили краката си с плат. Така създали предците на съвременните панталони. Това са първите скроени дрехи в историята на човечеството.
Появяват се налудничави хипотези, според които племето на амазонките не е било съставено само от жени. Точно обратното. Било съставено само от мъже. Гладко избръснати, облечени в поли и с дълги, вързани коси. Това карало враговете им да ги мислят за жени. Но тази хипотеза не само, че не е доказана, но и звучи недостоверно. В основата си митът за амазонките е категоричен, че те са били жени.
Може би легендата за тях е просто плод на човешкото въображение
А може би те наистина са съществували
както ппредполагат множеството направени разкопки. Но и в двата случая историите за амазонките не представляват просто забавни приказки. Те имат много по-голямо и дълбоко значение. Изследователите твърдят, че разказите за амазонките и техните войни срещу мъжете всъщност представят разбирането на древните елини за войната между ирационалното, хаоса и улегналия цивилизован гражданин. Митовете за амазонките били инструмент за определянето на социални норми и изграждането на ценности. В тях се дава пример как неконтролираната жена може да се превърне във варварин и да прекрачи всички правила и закони на модерното общество. Тези истории изразяват метафорично страха на мъжа от жената. А победите над амазонките и тяхното тотално премахване от лицето на Земята въплъщават идеята за това мъжът да победи жената. Както и да покори самата природа и нейните стихии.
Вижте още: Бягащите хора от племето Тараумара
