В тази история ще прочетете за една странна наглед изложба по времето на социализма. Американски пластмаси буквално превзема България.
В началото на 60-те Студената война между Източния и Западния блок е в една от най-напрегнатите си фази. Революцията на Фидел Кастро е последвана от провала на операцията в Залива на прасетата през 1961 г. и от Карибската ракетна криза през 1962 г., в която светът е на прага на ядрена война и повсеместно унищожение.
Слава Богу апокалипсисът не се състои, но Студената война продължава на другите фронтове. През 1963 г. в София се открива една незначителна на пръв поглед изложба, която в контекста на времето отеква като звучен шамар върху лицето на социалистическа България. Експозицията е наречена Американски пластмаси и на нея, както подсказва името, са преставени последните постижения на САЩ в областта на пластмасите.
Изложбата Американски пластмаси е открита на 6 юли, 1963 г. в Софийска градска художествена галерия, като опашката в деня на откриването се проточва чак до Мавзолея. Посетителите са посрещани от огромна цветна снимка на Кенеди на входа на галерията до която е изложен сребристият скафандър на Джон Глен – първия американец, излязъл в орбита около Земята на 20 февруари, 1962 г. На посетителите безплатно са раздадени каталог на изложбата, пластмасово календарче и значка. Каталогът с офсетов печат съдържа 41 страници и е издаден от Американското посолство в София. На първата му страница има обръщение на американския президент Джон Кенеди на български.
“Вътре бяха изложени такива чудеса, че цялата комунистическа пропаганда хвръкна в космоса. Още се чуваха думите на бай Тошо на Осмия конгрес: “И до иляда деветстотин и осемдесета ше построиме социализъма и ше преминеме към комунизъма”, а посетителите на изложбата излизаха като ударени с парцал, грабеха каталози и значки и тогава май се свърши всичко”, пише очевидец на изложбата, избрал псевдонима Хан Крум.
Една от най-големите атракции в изложбата Американски пластмаси е електрическа китара.
“Имаше нещо дяволско в двата рога, нещо примамващо в лъскавото тяло, някаква магия в еректиралия като фалос гриф. Искаше ми се да я подържа в ръце и изобщо замечтах да притежавам някой ден електрическа китара. Не че можех да свиря, де, просто самата форма ме привлече и толкова. Имаше даже и цял пластмасов автомобил в тази зала, но не… за мен КИТАРАТА с лъскавите потенциометри, ключове, адаптери и вибратор (тремоло арм) беше върхът на човешката технологично-естетична мисъл. Колко му трябва на едно дете”, пише друг очевидец с псевдоним Грациан, който в момента живее в Канада.
Изложбата Американски пластмаси преминава при огромен успех. В деня на откриването, тя е видяна от повече от 50 хил. души, а в следващия месец посетителите надхвърлят 250 хиляди. Преди да дойде у нас тя е показвана в СССР, Румъния и Югославия.