Винаги помни първата целувка. Тя е осъзнато преживяване. Тогава сте мечтаели още. Градили сте светове заедно. Когато в летните нощи той те държеше за ръката, докато се прибирахте пияни към вкъщи, а уличните лампи ставаха свидетели на вас. Всеки допир имаше история и всяка картина имаше бъдеще.
В първата целувка е събрано всичко, което сте били наистина. Затова я помни. Вдишай я и не я пускай. Тя е дъга и хоризонти. Малкият принц и неговата роза. Съществата ви, които се изповядваха безмълвно. В нея са всички възможности, които са ви чакали. Там са всички надежди, които сте таили. Там са въздишките. Смеха ви. Глупавата ревност. Ненаситните ви тела. Там е мирисът на люляк. Върни се към нея, когато си изгубена. Тя ще те отведе право към сърцето ти.
Последната целувка е обратното на първата. Идва често, без да разбереш. Небрежна е, нехайна е, именно защото не знаеш, че ви е последна. Иначе щеше да ú отдадеш повече. Ако не за друго, поне за да почетеш първата.
Няма по-тъжно нещо от отдалечаващия се, познат до болка силует на любим човек, който утре ще ти е чужд
Но ти не си го разбрала още. По-тъжно е единствено, че не си запаметила момента. Шума под стъпките му, времето вън и вътре в теб. Изсвирването на клаксон, лая на квартално куче.
Всяка красива история се нуждае от красив завършек, за да не се увеличават призраците, които не искаме да срещаме. Ощетена от парчетата от мен, останали в него. Натежала от парчетата от него, заседнали в мен. Смалени от обидите, парещи гърлата ни, ние забравяме за първата целувка и не изживяваме последната.
Но всичко е станало, защото сме били такива, каквито сме били. А можеше да е различно. Ако се бяхме сетили за първата целувка. Тогава щяхме да сме други, защото тя щеше да ни отведе обратно към онази, другата реалност, която винаги е жива, ако я извикаме. Когато взехме решение. Когато си дадохме негласно обещание.
Онези ангели в нас отидоха на война
и я спечелиха. Когато ни свързваха и силата, и слабостта ни. Когато още не бяхме оглупели в сеенето на разруха.
Днес обаче скръбта ни е безстойностна. Защото светът, в който направихме избора си, е различен от света, в който носим последиците от него. Днес си празното място в леглото ми. Страхът от тъмното. Вкусът на вино с лайм и фреш с джинджифил. Среднощните караници. Хвърлените предмети. Песните по стената ми. Мълчаливите вечери. Прошепнатите “Обичам те“. И първата ни целувка. Понякога минавам по нашата улица и ние пак оживяваме под лампата като ангели във война. С всички чакащи ни възможности. Вдишвам ги и те ме отвеждат право към сърцето ми.
