Тя казва, че животът ú не би бил добър обект за биографична книга. Нямало никакво действие. Може би е права Ана Фройд да твърди това. Тя не е авантюрист. Тя е вдъхновяващ учител и психолог, отдаден на работата си с деца. И дъщеря, разбира се – обожаваща баща си и неговия труд.
Ана Фройд се ражда на 3 декември 1895 г. във Виена в семейството на прочутия Зигмунд Фройд. Най-малкото, шесто дете. И единственото, което тръгва по неговите стъпки.
Детството ú не е никак леко
Някои биха казали, че Ана е нещастно дете. Страда от депресия, която води до анорексия. Има нужда да закали не само духа, но и тялото си. Наричат я дори Изгубената дъщеря… Която все пак успява да намери не само път към себе си, но и цел, която да осмисли съществуването ú.
“Винаги съм търсила сила и увереност извън себе си, но те идват отвътре. Те са там през цялото време”, споделя години по-късно Ана Фройд.
Лишена от топлината и истинската обич на роднините си, тя така и не успява да стане близка с майка си Марта. Нито с някой от братята и сестрите си. Единственият, с когото има топла връзка е баща ú Зигмунд. Него тя нарича с нежност Папа. А той ú отделя повече редове в дневниците и спомените си, отколкото на всеки друг свой роднина. Дори един от бебешките ú сънища Фройд описва в книгата си Тълкуване на сънищата.
За неговото внимание Ана води борба със своята по-голяма и красива сестра Софи. Ана решава, че има само един начин да спечели – като заложи на своя ум.
Снимка: http://wellcomeimages.org/indexplus/image/V0027598.html, CC BY 4.0,
Говори пет езика. Започва да чете трудовете на баща си, когато е 15-годишна. Завършва училище, но мястото, където научава най-много и най-важните неща в живота си, е нейният дом. Може би затова след като първоначално се ориентира към учителската професия,
Ана Фройд решава да комбинира двете най-важни за нея неща
– обичта към баща си Зигмунд и към децата. Дипломира се като педагог и започва да работи в училище, силно повлияна от възгледите на Мария Монтесори.
И въпреки че Фройд вижда своите най-верни последователи и ученици в лицата на Карл Густав Юнг и Алфред Адлер, Ана е тази, която му остава истински вярна и отдадена цял живот. И като човек, и като баща, и като учен… И се грижи за него, след като Зигмунд се разболява от рак на небцето през 1923 г.
“Папа винаги е давал да се разбере, че е искал да ме опознае толкова рационално и ясно колкото и момичетата и жените, с които се е запознавал по време на своите сесии”, казва Ана за Зигмунд Фройд.
Тя го адмирира безкрайно, но има по-различен поглед към теорията му. Ана се оттласква от несъзнателното То и се концентрира върху егото. И най-вече върху защитните механизми на Аза, които помагат на човек да се справя със стреса и тревожността (за които самата тя знае много). Дъщерята доразвива базовата теория на бащата, надгражда я, дава имена и пояснява различните защитни механизми в своята книга Азът и защитните механизми.
Освен тревожността, породена от недостатъчно близките отношения с роднините си и желанието да се състезава с тях за вниманието на прочутия си баща, Ана преживява и ужаса на двете Световни войни. Първата я заварва в Англия, където е отишла, за да учи езика. Втората буквално чука на вратата ú. Нацистката армия настоява да разпита Зигмунд Фройд. Ана предлага вместо него да отведат нея. Преди да излезе,
Фройд пъха в ръката ú отрова
– да сложи сама край на страданията, в случай, че решат да я измъчват.
Освободена е при неясни обстоятелства и заедно със семейството си се отправя за Англия. Започва да работи в приюта за деца, пострадали от войната Хъмпстед Нърсърис в Северен Лондон, който днес носи нейното име. Година по-късно, през 1939 г. Зигмунд Фройд умира.
От този момент Ана се отдава на другата си, останала единствена страст – работата с деца. Всекидневна, упорита и всеотдайна. Дотолкова, че да направи революция и променя детската психология, съществуваща в рамките си от онова време. Тя самата така и не става майка. Дори казва, че се радва, че няма свои деца. Но любовта и знанията си раздава на всички останали малки създания, с които я среща практиката ú.
“Ако искаш да бъдеш истински психоаналитик, трябва да имаш голяма любов към истината, към научната истина също, както и към личната истина и трябва да поставиш това разбиране за истината по-високо от всеки дискомфорт при срещата с неприятни факти, независимо дали принадлежат към външния свят или към твоя собствен вътрешен свят”, пише в свое писмо Ана Фройд.
Тя изписва с големи букви името си до това на своя баща в историята на психологията, но остава завинаги учителка. Страстна и всеотдайна преподавателка, търсеща всяка истина, дори с цената на своя собствен, личен свят.
