Вероятно сте чували името на Ане Франк стотици пъти. Може и да сте чели дневника ѝ, който издаден под формата на книгата Задната къща и преведен на над 60 езика, стана тотален световен бестселър. Възможно е да сте гледали и филма за еврейското момиче от 2009 г. или някоя по-стара негова версия. Както и да сте се срещнали с Ане, причината за това запознанство е най-вече в световната популярност на нейния дневник. На какво се дължи тя ли?
Подобно на Ане, мнозина други бягащи от нацистите евреи са си водили дневници по време на Холокоста, които обаче така и не са достигнали до нас. Сбъдвайки мечтата на дъщеря си, бащата на Ане – Ото Франк прави нейните спомени и вълнения извор на сведения от онова “лудо” време,
достъпен за широката публика
Високият стил на това едва 13-годишно дете е другият момент, който впечатлява читателя, докоснал се до мислите, чувствата и преживяванията от последните години от живота на Ане. Немалко са и хората, които преоткриват в нейната трагична история, своята собствена или тази на семействата си.
А тя е толкова впечатляваща и драматична, че няма как да не трогне дори и тези, които нямат нито еврейска жилка, нито роднини, станали жертва на нацисткия режим под каквато и да било форма.
Коя е била Ане Франк?
Анелис или Анелизе Мари Франк, наричана накратко Ане, се ражда на 12 юни 1929 г. във Франкфурт, Германия в семейството на Едит и Ото Франк. Няколко години след раждането ѝ, когато нацистите завземат властта в Германия, Ане и близките ѝ са принудени да напуснат спокойния си живот и да заминат за чужбина заради еврейския си произход. Избират Холандия.
В един от новите квартали на Амстердам малкото момиче, заедно с родителите си и три години по-голямата си сестра Марго, започват изцяло нов живот. По това време Ане Франк е на 4 г. и половина.
В холандската столица Ане и Марго се социализират чудесно, посещават училище и намират нови приятели. Баща им Ото създава и ръководи фирмата за производство на пектин – Опекта. Изглежда, че всичко се нарежда чудесно. Това обаче се оказва сладка илюзия, която трае само няколко години – от 1933 до 1940 г., когато нацистите окупират и новата родина на еврейското семейство.
“През май 1940 година добрите времена си отидоха безвъзвратно: първо войната, капитулацията на Холандия, идването на немците, след което започнаха страданията за нас, евреите. Законите за евреите следваха един след друг. Евреите трябва да носят еврейска звезда. Евреите трябва да предадат своите велосипеди. На евреите не се разрешава да се качват в трамваите. Евреите нямат право да пътуват с коли. Евреите могат да пазаруват само между три и пет часа, и то само в магазини, на които пише “За евреи“.
– пише на страниците на дневника си Ане. Ситуацията става все по-сложна и опасна. Едит и Ото Франк съвсем ясно си дават сметка, че единственият шанс да оцелеят е да стоят далече от Гестапо като
се укрият заедно с децата си
“Евреите нямат право вечер след осем часа да бъдат на улицата, нито да седят в градината си, нито да ходят на гости. Евреите нямат право да посещават театрите, кината и другите места за развлечение. Евреите нямат право открито да упражняват какъвто и да е спорт, нямат достъп в плувните басейни, тенис кортовете, игрищата за хокей или другите места за спорт. Евреите нямат право да влизат в къщите на християни. Евреите трябва да посещават само еврейски училища и още много други подобни ограничения. Така продължаваше животът ни и непрекъснато изникваха нови неща, които ни се забраняваха…”
До 1941 г. Ане Франк все още е с германско гражданство. От същата година до смъртта си обаче остава апатрид (човек без гражданство). На 5 юли 1942 г. сестрата ѝ Марго получава призовка от SS. Семейството отдавна планира своето “изчезване”, но писмото променя първоначалните им планове и ги принуждава да се покрият
10 дни по-рано от предвидения момент
Тайната им квартира се намира в задната част на сградата на Опекта. Убежището е наречено от новите си обитатели Задната къща (името, което по-късно получава и книгата със спомените на Ане). В нея освен семейство Франк дом намират и приятелското им семейство Ван Пелс. Съучастници в укриването на двете семейства стават техни приятели, както и няколко служители на фирмата на Ото Франк.
Престоят в бункера трае около 2 години. Именно по това време Ане пише основната част от своя прословут дневник, който тя самата нарича Кити. Обявява го за най-добрата си и единствена приятелка, на която има пълно доверие. Красивият тефтер е подарък на момичето от родителите ѝ за нейния 13-и рожден ден. Тийнейджърката описва в него най-съкровените си трепети, мисли, чувства, мечти… Всички весели и тъжни моменти по време на живота в Задната къща.
“Няколко дни не съм писала, тъй като първо трябва хубаво да обмисля цялата идея за дневника. За човек като мене воденето на дневник е странно усещане. Не само защото досега не съм правила това, но и защото ми се струва, че след време нито аз, нито който и да било друг ще прояви интерес към откровенията на една тринадесетгодишна ученичка. Но всъщност не става въпрос за това; иска ми се да пиша, и то най-вече, за да ми олекне на сърцето от всичко, което му тежи.”
Ане Франк обаче няма ни най-малка представа колко четени и ценни ще се окажат тези страници един ден. Сама старателно записва, че няма никакво намерение да позволи на когото и да било да чете написаното в дневника. Ех, ако само можеше да види…
На 4 август 1944 г. скривалището на семейство Франк е разкрито. Нацистите не го откриват случайно. Посочено им е от Антон Алерс – уж приятел на бащата на Ане.
Всички укриващи се в Задната къща са арестувани
и още на следващия ден изпратени в холандския концлагер Вестерборк. В него остават около един месец. На 3 септември са прехвърлени в един от най-знаковите в историята концентрационни лагери – Аушвиц в Полша.
Майката на Ане и Марго – Едит умира половин година по-късно в него. Двете момичета са преместени в базата на нацистите Берген-Белзен, където не след дълго също посрещат своя край. Ане Франк си отива от този свят през февруари-март 1945 г. От цялото семейство оцелява единствено бащата на Ане, който по щастлива случайност се намира в лагерна болница от ноември 1944 г. до 27 януари 1945 г., когато Съветската армия освобождава концлагера.
След освобождението той се завръща в Амстердам. Негови служители от Опекта откриват
дневника на малката Ане Франк
Ото Франк решава да сбъдне една от мечтите на малкото си момиченце – да стане писателка. През 1947 г. мемоарите ѝ са публикувани, за да се превърнат в един от най-четените и продавани бестселъри на нашето съвремие!
През 60-те години сградата на Опекта става музей, а Ане Франк остава завинаги в сърцата на хората. В техните мисли, чувства и въздишки по погубените съдби и животи на толкова много невинни еврейски семейства и деца по време на Втората световна война и Нацистка Германия. За изгубените по време на Холокоста 6 млн. еврейски души.
