Еврейското момиче Ане Франк води своя дневник от 14 юни 1942 г. до 1 август 1944 г., докато се укрива заедно със семейството си от нацистите в тайната пристройка на къща в Амстердам. Гневът, бунтарството, смехът и надеждата, които извират от страниците, го превръщат в най-известната книга, писана от дете, в най-четения автентичен дневник в света и
най-превежданата книга от нидерландски език
Книгата е преведена на 60 езика, екранизирана е няколко пъти. В България е издавана няколко пъти под заглавието „Задната къща“. Ане е толкова известна, че ú правят два паметника – единият е пред музея, а другият – в парка на „Мерведеплейн“.
Неотдавна швейцарска фондация на името на Ане Франк заяви, че баща ú Ото Франк е съавтор на нейния дневник. По този начин авторското право върху дневника ще остане във владение на фондацията поне до 2050 г. След това ще попадне в т. нар. public domain и ще се превърне в обществено достояние.
Случаят с дневника на Ане Франк стана повод за коментари относно порочната практика авторското право да се прехвърля на наследниците на автора или фондации. В повечето случаи те се стремят да го задържат за колкото се може по-дълъг период от време. Ограничавайки свободния достъп до произведението, който е
една от основните предпоставки за развитието човешката култура
С други думи казано, представете си колко по-беден би бил светът, ако наследниците на Моцарт, Вагнер или Брамс разполагат с ексклузивни права върху произведенията на гениалните си предци и забранят изпълнението им.
Разбира се, това не е единственият проблем. Твърдейки, че Ото Франк е съавтор, а не просто съставител или редактор на дневника на дъщеря си, фондацията Ане Франк поставя под съмнение факта, че написаното представя гледната точка на Ане Франк към описаните събития.
Според изискванията на Бернската конвенция времето, през което авторското право се закриля, се различава според това дали авторът е известен или не. В случая с
Ане Франк, която се е превърнала в универсален символ на потиснатите в свят на насилие и тирания
закрилата е до 70 години след смъртта ú. Ане Франк умира в концентрационния лагер Берген-Белзен през февруари или март 1945 г. Това означава, че от 2015 г. дневникът ú трябва да е със свободни авторски права. При съавторство обаче срокът започва да тече от смъртта на последния преживял съавтор. В случая това е баща ú Ото Франк, който преживява Холокоста и умира през 1980 г. на 91-годишна възраст. Това означава, че ако той бъда признат за съавтор на дневника, авторските права върху него могат да останат във владение на фондацията до 2050 г.
Съществува и друг проблем. Германската писателка и преводачка Мирям Преслер, която е редактор на едно от изданията на дневника на Ане Франк, твърди, че тя също е и негов съавтор. Което означава, че ако 66-годишната днес Преслер умре през 2016 г., авторското право върху дневника ще изтече чак през 2086 г.
Решението Ото Франк да бъде обявен за съавтор на дневника може да доведе до конфликт на фондацията с едноименната къща-музей в Амстердам. Тя е съвсем отделна организация, която от години води съдебни дела за собствеността върху архивите на Ане Франк, както и върху
името ú, превърнало се в запазена марка
Къщата-музей работи в продължение на пет години върху създаването на детайлна уеб версия на дневника. Тя трябва да бъде публикувана след като авторското право върху тях изтече. Признаването на Ото Франк за съавтор на дневника обаче може да попречи на това.
“Все още не сме решили кога и как ще бъдат публикувани резултатите от петгодишната ни работа”. Това казва Матие Мостарт, говорител на къщата-музей Ане Франк. Според Мостарт нито Ото Франк, нито някой друг е съавтор на дневника на Ане Франк.