През последните десетилетия българите не успяваме да се зарадваме на много позитивни новини. Освен, че нищо кой знае колко положително не се случва, медиите целенасочено и ежедневно бълват негативни вести. Често чуваме от именити журналисти в ефира: “Добрата новина не е новина”. Всичко това, заедно със забързания живот и рутинните действия, всеки ден прави така, че усилва желанието ми да търся позитивното в иначе не толкова светлия ни живот.
В началото на тази година имах щастието да се запозная с един чудесен млад човек – Тодор Борисов, ученик в 11-ти клас в Априловската гимназия в Габрово. След като прочита моя статия в Lifebites.bg посветена на генерал Иван Фичев, на него му хрумва една красива идея – да предложи да се кръсти кабинет в училището на името на генерала. Сега ще ви разкажа цялата тази интересна история.
АПРИЛОВСКАТА ГИМНАЗИЯ
Първото изцяло българско светско училище отваря врати на 2-ри януари 1835 г. в Габрово. Това се случва във време, когато българите изживяват подем в земеделието, занаятите, манифактурата, появяват се и първи наченки на индустриализация. При нарасналите международни контакти на сънародниците ни от началото и средата на 19-ти век става ясна нуждата от
промяна в досегашното килийно образование
Времето изисква модерно светско образование, водено по съвременни методики. Инициативата за откриването на училището е на Васил Априлов от Габрово. Този град е емблема на нарасналата жажда на българите от остарялата, закостеняла и мудна Османска империя, за личен духовен и икономически възход.
Васил Априлов е роден през 1789 г. Габровецът успява да получи завидно за времето си образование във Виена, Брашов и Москва. След завършването на обучението си се мести в Одеса, където натрупва голямо състояние като търговец. Запознат с взаимната метода на обучение на учените Бел и Ланкастър, Априлов постепенно стига до идеята
да създаде училище в родния си град
Идеята му е предметите да се изучават на български език и мястото да служи за нуждите на българите от цялата османска Турция. Тя е добре приета от няколко богати габровски фамилии, които подпомагат финансово откриването на училището.
Впечатляващо е завещанието, което Васил Априлов оставя след смъртта си. Негова основна цел е да подпомогне българчета, които искат да изучават високи науки в чужбина. Завещанието предвижда пълно опрощаване на средствата, ако след като завърши, студентът се върне да преподава или работи в България. Наполовина се опрощават и парите, дадени от фонда, ако студентът преведе ценни книги на български език.
През 1840 г. Габровското училище, както е познато тогава, от взаимно се превръща в класно. Замяната на старата методика с по-съвременната класна позволява от учебното заведение да излизат модерно образовани възпитаници. През 1872 г. училището прераства в средно училище. Зрелостниците от гимназията с лекота постъпват в елитните европейски колежи и университети. През 1881 г. училището официално е прекръстено на Априловска гимназия.
ФИЧЕВИ И АПРИЛОВСКАТА ГИМНАЗИЯ
Приблизително по това време започва срещата на семейството ми с това средище на културата и науката. Тримата внуци на Уста Колю Фичето, които са синове на неговия първороден син, получават средното си образование в Априловската гимназия в Габрово.
Първият от тях е Иван Фичев, който по-късно става началник на генералния щаб на българската войска, действителен член на Българската академия на науките и министър на войната. Има основен принос за развитието на военната история като дисциплина. И за превръщането на Военното училище в София във Военна академия.
[Вижте повече повече за ген. Иван Фичев]
Другите двама внуци на Колю Фичето, завършили Априловската гимназия, са прапрадядовците ми Константин и Георги. И двамата получават финансиално образование, Константин впоследствие оглавява различни държавни структури, като Софийската митница.
КАБИНЕТ НА ИМЕТО НА ГЕНЕРАЛА
В началото на януари 2016 г. с мен се свърза един от учениците в Априловската гимназия на име Тодор Борисов. Младежът ми се обади, като ми обясни, че е прочел статията за ген. Иван Фичев в Lifebites.bg. Развълнуван ми обясни, че има идея да предложи на класната си учителка Красимира Ангелова и директора на Априловската гимназия Снежана Рачевиц един от кабинетите в гимназията да бъде кръстен на името на генерала.
В училището има традиция да се кръщават кабинети на бележити възпитаници на гимназията. В случая това условие е добре дошло, ми разясни Борисов. Силно и приятно изненадан от интересите на този млад човек, с радост се съгласих да подпомогна инициативата му. Може би месец след този и други разговори получих отговор, че ръководството на Априловската гимназия приема идеята.
Самото събитие се случи в Априловите дни
на културата в Габрово през май. Рано сутринта на 11 май с голямо вълнение тръгнах от София за стария български индустриален център. Времето беше чудесно през целия път, а когато пристигнах в Габрово вече бе станало време за обяд. Хапнах в един красив ресторант, след което поех към знаменитата сграда на училището.
Когато старият градеж се изправи срещу мен на красивия площад, за миг си представих как прадядовците ми пресичат пространството пред сградата и красивите масивни врати ги поглъщат във вътрешността. Това ми се яви като на сън, а аз наблюдавах отстрани с новите си дрехи и смартфон красивите изящни силуети на хора от епохата на Възраждането. След този миг на унес, масивните врати погълнаха и нас.
Пред мен застана един учтив възрастен господин и след като му се представих, той ми се поклони, стисна ми ръката и ме помоли да изчакам малко. Пристигнаха госпожа Красимира Ангелова заедно с Тодор Борисов, с които се запознахме вече официално. Понеже имаше малко време до откриването на табелата с името на ген. Фичев, бях поканен в
изключителния музей на Априловската гимназия
който се намира в същата стара сграда на училището. Не мога да ви опиша на какви съкровища бях свидетел там! Наистина, този музей трябва да бъде посещаван редовно, поради изключителната си експозиция. На снимките могат да се видят невероятни редки преписи и издания на скъпоценни книги. Оригинални учебни пособия от епохата на първото светско училище до ден днешен. А увлекателната беседа, изнесена от домакините, би могла да отговори на претенциите и на най-взискателния слушател.
[Повече снимки от гимназията може да разгледате в галерията по-долу]
Разбира се, цялостното посещение на музея мина като един миг. Миг, след който разбрахме, че вече закъсняваме, а и младежите от гимназията вече ни очакват. Взех си сбогом с удивителните домакини от музея и забързах по високите коридори на етажите. Докато крачех бързо, забелязах една
широко отворена врата
пред която се тълпяха ученици. С тях имаше и няколко учителки, а глъчката която се чуваше от това стълпотворение, беше сравнително висока. С наближаването ни веселата групичка се успокои, по което разбрах, че това е учебната зала, която ще бъде кръстена на ген. Иван Фичев. Бях посрещнат много любезно от децата и преподавателите.
Самата табела пред вратата на залата беше покрита с бяло платно, което бях поканен да дръпна, за да се открие табелата. Сред аплодисменти и усмивки сторих и това, след което влязохме в една просторна и много светла стая. Младежите се разположиха по столовете и изслушахме кратко представяне на житейския път на генерала, направено от ученика и инициатор на цялото събитие Тодор Борисов.
С много прилежание той се бе подготвил да изложи обективно живота на бележития българин. Тодор завърши словото си, след което аз изказах огромните си благодарности на всички присъстващи. Споделих
няколко интересни факта
от спомените на ген. Фичев за дядо си Колю Фичето и начина, по който големият строител е останал в съзнанието му.
Направи ми изключително впечатление интересът, с който ме слушаха всички млади хора в залата. Още повече бях очарован от въпросите, които ми задаваха те, след като приключих разказа си. Много конкретни и логични! Отговорих искрено и емоционално на всички, след което поднесох един български национален флаг на Тодор Борисов със завета да продължава и занапред по пътя, по който е тръгнал и да запази и предава
паметта за родолюбивите българи
които са живели преди нас. Направихме си много вълнуващи снимки с всички присъстващи на чудесното събитие и се разделихме с обещания за нови скорошни срещи.
Цялото това събитие и фактът, че едно такова дело би могло да бъде вдъхновено от статия в Lifebites.bg, ме изпълва с надежда. Още по-хубаво е това, че водещите хора в тази история са млади българи, които остават неподвластни на ежедневните сиви, та дори и черни краски, с които е препълнен животът на повечето от нас днес в България. Чудесно е, че има българи като Тодор Борисов и медии като Lifebites.bg, които трошат оковите на простотията и националния нихилизъм, които са стегнали крайниците ни.
