В свят, в който все повече хора намират причини да изпитват омраза (макар да имаме достатъчно такива, за да обичаме повече), всяка проява на любов заслужава да бъде забелязвана. Когато влагаш в нещо сърцето си, когато не пестиш време, средства и енергия, това е то – истинското удоволствие, което радва истински и теб, и околните. По този повод днес се разровим из архива на един любител-фотограф, който щедро позволи на Lifebites.bg освен да разгледа и да зададе няколко въпроса.
И като пиша любител, уточнявам, че хората, които се определят като такива в никакъв случай не са за подценяване. Тяхната люб(ов)ителска отдаденост понякога им отваря очите за детайли, места и случки, които вероятно биха убегнали на професионалистите.
Такъв е и Калин Мицев. Той не снима за вестници, модни списания или рекламни кампании. А за СЕБЕ СИ. Няма професионална техника, но има хъс и желание да запечатва състояния, образи и цветове. Вижда сълзите зад усмивката, открива живот в изоставената руина, забелязва в драсканиците послания, които променят фасона на цяла улица… Та, ето какво си намерихме в архива на Калин.
Представи се с няколко думи на хората, които не те познават.
Грамотен, неосъждан и ерген.
Как започна да снимаш и защо?
Понеже си работя за себе си, като ме домързи да бачкам, пипам 
фотоапарата и побягвам.
Като ученик се записах на фотокръжок, но като започна математическата част с измерване и пресмятане на бленди, затвори, светлини, скорости – се отказах.
Години по-късно, когато се появиха камерите на телефоните се захласнах пак по снимките.
С какъв фотоапарат снимаш?
Сега снимам с евтин цифров фотоапарат Sony, но догодина ще сменям техниката.
Снимането се превръща в любимо хоби и го разбрах, когато си продадох удобната кола и я замених със стар раздрънкан джип, с който стигам навсякъде.
Най-красивото нещо, което си запечатал на снимка?
Обичам да снимам всичко. От бутилка минерална вода на масата до залезите в язовир Доспат, но най-трудни, разбира се, са хората и животните. За тях си трябва изненада, а това става с далекобоен обектив.
Навреш ли им фотката в носа, нищо не става. Или позират, или се крият.
Мястото, което винаги ще помниш?
Помня и няма да забравя всички нови места, на които ходя. Но
в Родопите има някаква магия
Селцата, хората, насечените едва ли не по 5 на 3 метра нивички…
И най-мразя намесата на нови пишман архитектури и материали. Реставрирана с итонг римска крепост – не става. Но може би тези реставрати са най-трудни за снимане, защото просто няма какво да се снима в тях…
Вижте как и къде прекарва свободното си време един любител-фотограф като Калин в галерията по-долу.
