СЪН ЗА ЗИМАТА
Артюр Рембо
На Нея
Ще тръгнем през зимата в розов уютен вагон
с възглавнички сини.
В гнездото на луди целувки най-нежният стон
дано укроти ни.
Очи ще притвориш — зад потните тъмни стъкла
сред сенки вечерни
ще скачат и демони черни с космати тела,
и глутници черни.
Но аз ще те сепна с целувка, искряща от хлад,
и тя като паяче нежно по голия врат
ще хукне веднага…
Коси ще разпуснеш, „Търси го“ — ще кажеш със смях —
и дълго ще търсим това животинче сред тях,
и все ще ни бяга.
Превод: Кирил Кадийски
Артюр Рембо живее едва 37 години и твори за кратко
Буквално само, докато е тийнейджър. Не издава нито една стихосбирка приживе, а на съвременниците си е познат като търговец на оръжие. Независимо от това, името му се записва в историята на литературата като едно от най-талантливите пера на времето си.
Роден е на 20 октомври 1854 г. във френския град Шарлевил. Баща му е морски капитан, който изоставя семейството си. Майка му – консервативна и деспотична жена, е принудена да издържа четирите си деца сама.
В тийнейджърските си години Артюр проявява интерес към литературата. Пише стихове. Изпраща едно от стихотворенията си в Париж на прочутия поет Пол Верлен, а в замяна получава билет за френската столица и романтичното послание:
“Ела, скъпа велика душа. Ние те чакаме, желаем те”.
По това време съпругата на Верлен е бременна, но това не пречи на поета да се отдаде на хомосексуалните си щения. Връзката на Пол и Артюр, казват, е хаотична, бурна и шумна. Гарнирана е с хашиш, абсент и безцелно безделие. Верлен се разделя със съпругата си, изоставя детето си.
Но и с Артюр нещата не се развиват по най-добрия начин. Скандалите са ежедневие. Младежът решава да си тръгне и се отправя на път из Европа. В един момент двамата любовници се срещат отново, но след поредния скандал Пол Верлен стреля и ранява Артюр Рембо. За Верлен това означава затвор. А Артюр отново се отправя на странствания.
През 1879 г. се завръща в родния си град. Помага във фермата на свои роднини, захваща се с търговия на оръжие. Десетина години по-късно се налага ампутация на единия му крак. Причината, оказва се, е рак. Умира на 10 ноември 1891 г. в Марсилия.