Ива Пашова е на 22 г. и като асистент-учител в Монтесори класна стая от година изучава задълбочено децата и техния свят. Завършва Предучилищна педагогика с чужд език в Софийския университет и след като започва работа в частна детска градина, усеща, че иска нещо повече. Така се озовава в Монтесори света на деца между 3 и 6 години, с които всеки ден работата е малък празник – на усмивки и нови открития. Ето какво разказа самата Ива за вдъхновението да работиш с малчугани и за ролята на асистент-учителя в Монтесори класната стая.
Ива, какво прави един асистент-учител и какъв е фокусът на неговата работа?
Ролята на асистент-учителя в класната стая е да бъде вторият чифт очи на главния учител в стаята. Асистент-учителят трябва да поддържа мир в стаята, да наблюдава и следователно да насочва децата към работа с материали. Той трябва да умее да преценява всяка една ситуация и да не действа импулсивно.
Едно от нещата, които някой, който иска да се насочи към тази позиция трябва да знае, е, че всеки ден е различен. Всеки ден си изправен пред различни ситуации, нови предизвикателства, а търпението е ключът, който отключва много врати.
Как се срещна с Монтесори подхода?
Монтесори подходът беше нещо ново за мен, когато започнах работа в Монтесори детска градина. Той ми помогна да разбера, че едно дете може много неща само и се чувства много по-добре, когато успява. Когато детето е в криза и се окажем в трудна ситуация, ако се държим с него като с голям човек, като с личност, вероятността кризата да премине по-бързо е много по-голяма. То има нужда да се чувства важно, значимо, да му се задават въпроси, но в същото време да не се
навлиза в личното му пространство
Това е момент, в който трябва деликатно да се прецени ситуацията. Преди дни стана точно една година, откакто работя в Монтесори среда. Направих си равносметка колко много съм променила мирогледа към възпитанието на децата, колко много съм се променила аз като човек.
Редът за мен е нещо, което първо започна да проявява признаци на промяната, тъй като една от задачите на асистент-учителя е да се грижи за материалите и тяхната хармонична подредба. Начинът на говорене и отношението ми към хората също се промениха положително, станах по-търпелива и много по-отговорна.
Освен усмивки в деня на асистент-учителя има и трудни моменти. Как се преодоляват те?
Ежедневните ми предизвикателства в работата са, че никога не знам какво може да се случи. Всеки ден е различен, мисля на момента за случващото се наоколо, понякога просто да се следва стриктно един план не върши работа, но това ми харесва. Разбира се, работата с деца крие трудности и не всеки път можем да бъдем коректни в подхода си към тях. Това още повече те кара да се замисляш защо, какво, как, къде…
Търсиш решения, мислиш начин, по който може и да си се справил по-добре в дадена ситуация. Това обаче е признак за развитие, което гъделичка чувството за пълноценност ежедневно.
Кой е моментът в работата с децата, за който бихме ти завидели?
Най-любимият ми момент е понеделник сутрин, когато отида на работа и има някой, който те посреща с усмивка и прегръдка.
Най-вдъхновяващото нещо в моята работа е погледът у детето и радостта, когато е успяло да направи нещо само, което е открило съвсем скоро. Което доскоро му е било трудно, но вече може. Вдъхновява ме интересът на децата към света и това, че имам шанса да им го представя по един по-добър и светъл начин.
