Името на шведската писателка неминуемо предизвиква усмивки и дълбока почит всеки път когато бъде споменато. Малки и големи с трепет си спомнят невероятните истории, излезли изпод талантливото ѝ перо. Астрид Линдгрен. Неоспорим символ на световната детската литература. И мил спомен за онези книжки, които ни забавляваха, вдъхновяваха, а понякога дори разплакваха, докато бяхме деца. А и след това. Защото написаните от нея истории вълнуват всички малки и пораснали деца, независимо от броя на свещичките върху тортата.
Астрид Линдгрен се ражда на 14 ноември 1907 г. в “стара червена къща, заобиколена от ябълкови дръвчета“, както самата тя я описва по-късно. Местонахождението на приказната червена къща от детството на Линдгрен е близо до град Вимербю, Швеция. Астрид е второто дете в семейството на Самуел Аугуст Ериксон и съпругата му Хана – преди нея се ражда брат ѝ Гунар.
“СЛЕД МЕН В СТАРАТА ЧЕРВЕНА КЪЩА СЕ РОДИХА ОЩЕ ДВЕ ДЕЦА. ТАКА СТАНАХМЕ ЧЕТИРИМА – ГУНАР, АСТРИД, СТИНА И ИНГЕГЕРД. В НЕС* ПРЕКАРАХМЕ ЩАСТЛИВО ДЕТСТВО, КАТО ДЕЦАТА ОТ КНИГИТЕ ЗА СЕЛО ШУМОТЕВИЦА.“
Именно с детството, прекарано в семейната ферма и членовете на собственото ѝ семейство са свързани голяма част от написаните от нея произведения. Весели, палави, магични и доста поучителни (макар не това да е целта им)
книгите на Астрид Линдгрен
успяват да докоснат умовете и сърцата на децата по целия свят. Преведени са на над 95 различни езика и диалекта. Сред тях арабски, зулу и дори латински. И са издадени в над 100 държави. Първият роман за най-популярната ѝ героиня – Пипи Дългото чорапче е отпечатан в родината ѝ през далечната 1945 г.
Но да се върнем първо малко назад. След като завършва училище, Астрид Линдгрен започва работа в местния вестник във Вимербю. Красивата млада писателка обаче се впуска в авантюристична връзка с главния редактор на изданието. За жалост, той е женен и има дете. В крайна сметка през 1926 г. ѝ предлага брак, след като тя забременява. Но гордата севернячка отказва предложението и заминава за шведската столица Стокхолм. Там се учи на това как да се превърне в драматург и стенограф.
В това време ражда сина си Ларс в Копенхаген и го оставя
на грижите на приемно семейство
Макар и трудно, от финансова гледна точка, Линдгрен не спира да пътува от Стокхолм до датската столица, за да вижда възможно най-често рожбата си. По-късно решава да го вземе при себе си, но тъй като няма как (отново по финансови причини) да го отглежда в столицата, го изпраща в щастливата ферма Нес при родителите си.
През 1931 г. Астрид се жени за тогавашния си работодател – Стрийд Линдгрен, който между впрочем по подобие на първата ѝ изгора, изоставя съпругата си, за да бъде с нея. Сдобива се с фамилията, която ще бъде запечатана със златни букви в историята на детската литература. Три години по-късно, шведската писателка става майка за втори път.
На дъщеря ѝ Карин е писано да се превърне в талантлив преводач, а прословутите истории за Пипи Дългото чорапче щастливата майка първоначално започва да навързва именно, за да забавлява малкото си съкровище, докато лежи болно в леглото. А името на героинята е измислено не от кого да е, а именно от 7-годишната по това време Карин.
“АЗ ДОРИ НЕ ПОПИТАХ КОЯ Е ПИПИ ДЪЛГОТО ЧОРАПЧЕ, А ЗАПОЧНАХ ДА СЪЧИНЯВАМ ИСТОРИИ ЗА НЕЯ. И ТЪЙ КАТО ИМЕТО Ѝ БЕШЕ МНОГО СМЕШНО, САМОТО МОМИЧЕНЦЕ СЪЩО ИЗЛЕЗЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНО. ПИПИ СТАНА ИСТИНСКИ ХИТ ЗА КАРИН, А ПО-КЪСНО И ЗА ПРИЯТЕЛИТЕ Ѝ. ДЕЦАТА МЕ КАРАХА ДА РАЗКАЗВАМ ЗА НЕЯ ОТНОВО И ОТНОВО.”
По това време Линдгрен все още
не се е захванала с писането на книги
И въпреки че още като ученичка всички ѝ казвали, че ще стане писателка, тя до последно се опитва да избяга от заложбата си. Но в крайна сметка не устоява. А приключенията на червенокосата чаровница Пипи не само, че не остават скрити между четирите стени на детската стая на малката Карин, но и се превръщат в любима книга за поколения малчугани по цялото земно кълбо.
Веднъж изгрял, талантът на Астрид Линдгрен се отприщва и нищо и никой не е в състояние да го спре. Нито да му попречи са се лее като шумен, разноцветен водопад, който истински впечатлява и докосва малките (и големи) читатели.
След първата част на Пипи Дългото чорапче на бял свят се появяват още:
- Роня, дъщерята на разбойника,
- Карлсон, който живее на покрива,
- Емил от Льонеберя,
- Брит-Мери изповядва душата си,
- Децата от улица “Тряскаджийска”,
- Братята с лъвски сърца,
- Ние, децата от Шумотевица
- и много други.
Както и дългоочакваните втора, трета и т.н. части на любимите поредици. С книгите си, казват, талантливата севернячка разбива на пух и прах всички налагани до този момент догми, стереотипи и лимити на детската литература. За периода след издаването на първата част на Пипи Астрид Линдгрен споделя в автобиографията си:
“ПИПИ ИМАШЕ ГОЛЯМ УСПЕХ, ВЪПРЕКИ ЧЕ МНОГО ХОРА Я НАМИРАХА ЗА ШОКИРАЩА И СЕ СТРАХУВАХА, ЧЕ ДЕЦАТА ИМ ЩЕ ЗАПОЧНАТ ДА Ѝ ПОДРАЖАВАТ. “НИКОЕ НОРМАЛНО ДЕТЕ НЕ МОЖЕ ДА ИЗЯДЕ ЦЯЛА ТОРТА НАВЕДНЪЖ“, ПИСА МИ ВЪЗМУТЕН ЧИТАТЕЛ. ТОЙ, РАЗБИРА СЕ, БЕШЕ ПРАВ. СЪЩО ТАКА Е ВЯРНО, ЧЕ НИКОЕ НОРМАЛНО ДЕТЕ НЕ МОЖЕ ДА ВДИГНЕ КОН С ЕДНА РЪКА.”
Равносметката
Над 40 детски книжки плюс безброй рисувани, няколко пиеси и текстове за песни. Но харизматичната Астрид Линдгрен така и никога не се взема твърде на сериозно, въпреки неоспоримите си постижения. Откровена до болка, тя споделя, че в книгите ѝ “няма никакви послания”. В отговор на често задаваните ѝ въпроси относно това – какви са те. Казва, че пише, за да забавлява детето в себе си и се надява че така доставя радост и на други деца.
Целта на книгите ѝ не е да образова или влияе на малките читатели по определен начин. Но се надява, четейки ги, те да са станали по-човечни, отговорни и свободомислещи. Със или без конкретно послание, творбите на писателката завладяват хората по целия свят и това е факт. Но за творчеството си през годините Астрид Линдгрен получава не само похвали и възторжени комплименти. А и десетки отличия, награди, ордени и всевъзможни звания, медали и грамоти.
Освен като писател и любим детски автор обаче тя ще бъде запомнена и с още нещо много важно.
Активната и открита гражданска позиция
Тя застава с името и същността си зад множество социални каузи. В защита правата на детето и животните, против телесните наказания над деца, против расовата дискриминация, от която е потресена, когато за първи път отива в Америка и др.
През 1976 г. в Швеция се разразява истинска буря и грандиозен скандал по повод данъците, които държавата е наложила на Астрид Линдгрен. Абсурдът произтича от това, че в края на краищата се оказава, че тя трябва да плаща 102 % данък върху доходите си. Поне можем да си отдъхнем и изпълним с радост, че най-сетне България се оказва не е единствената държава, в която подобно нещо е възможно. Ура!
Талантливата детска писателка напуска този свят на 28 януари 2002 г. на 94-годишна възраст. Към януари 2017 г. Астрид Линдгрен е 18-ият най-превеждан автор в света и
четвъртият най-превеждан детски писател на всички времена
Пред нея в класацията се нареждат единствено Инид Блайтън, Ханс Кристиан Андерсен и Братя Грим. През годините шведската писателка има продадени над 150 млн. копия на книги по целия свят. Колкото до приключенията на родените от нея герои – те остават незабравими, ярки, изпълнени с енергия и много смях за всекиго, докоснал се някога до тях.
* Нес е името на фермата, в която израстват Астрид и нейните братя и сестри.
