Има много стихотворения на Атанас Далчев, с които би подхождало да почетем рождения му ден на 12 юни. Като например Любов с известната строфа
“Над старото тържище ален
бе залезът като домат”
Или Дяволско със стрелките на часовника, които жънат отровни часове по циферблата. Разбира се – и с Къщата, която “сам дяволът е сякаш дал под наем, но неизвестно кой е наемателят”. Ала има две произведения на великия поет, служещи като
ключ към цялото му творчество
Може би по-известното е Молитва:
“Аз не помня, аз не съм видял
минаха ли моите години?”
Опитайте да запомните Атанас Далчев обаче със стихотворението му Книгите. Неслучайно е считано за символ на поезията му. Кара ни да се питаме: дали, като отдадем целия си живот на книгите, няма да загубим повече, отколкото прочетените страници могат да ни дадат:
“Години да дадеш за чуждия
живот на някой чужд,
а твоят, никому ненужен,
да мине глух и пуст.”
Това е тъгата на мъдреца
Дължи се на това, че теорията е безполезна, ако заради нея не успеем да се докоснем до истинския свят, да се влюбим, да живеем. Не че самият Далчев е живял пусто и без любов.
Напротив! Жени се 35-годишен и има четири деца, които за него са били най-важното. Самият той израства в голямо семейство – с пет деца. Атанас е второто, а по-големият му брат – Любомир Далчев, става известен скулптор (автор е на най-познатите статуи в много градове, сред тях е и тази на Св. Климент Охридски до Народното събрание).
Поетът Далчев пък оставя като наследство на България не само своите стихотворения и фрагменти. Но и влияние, попивано после от негови колеги по перо, като Валери Петров и Богомил Райнов.
Постиженията му като преводач също са забележителни. На него дължим например Червено и черно на Стендал, Бунтът на масите на Хосе Ортега и Гасет, басните на Лафонтен, разказите на Чехов…
Атанас Далчев подарява на българските читатели
едни от най-важните световни автори, сред които се изкушаваме да споменем поименно също и Емили Дикинсън, Балзак, Лорка.
Самият Далчев е казвал за тази си дейност, че художественият превод му напомня “прозорец, в който образите от улицата се смесват с отраженията на предметите вътре в стаята. Той е произведение толкова на автора, колкото и на преводача.”
И макар да е превеждал на български наистина много и от много езици, то неговите стихотворения пък са превеждани на още повече. Книги на Атанас Далчев са излизали на френски, руски, немски, италиански, испански, английски, арабски, японски… Поетът е и сред малкото български творци, преиздавани в Южна Америка. Един наистина
пълноценно извървян живот
Тъкмо той е ценният, а не голата теория, иска да ни каже с римите на Книги и Молитва Далчев. Негови са думите:
“Със стила на писателите става нерядко това, което се наблюдава при отглеждането на малките деца. Колкото повече грижи полагат за него, толкова той е по-хилав, по-безжизнен.”
Разчита на вдъхновението, на това да го споходи поезията, вместо той да я гони. Когато го обвиняват, че публикува само добрите си поеми, а крие слабите, отговорът му е: “Моята тайна е, че дори не пиша слабите си стихове.”
Мечтае да издигне националната ни литература на европейско ниво, но запазвайки автентичния ѝ български облик. И се бори за тази си мечта заедно с кръга Стрелец, в който се включват и други видни интелектуалци. Проевропейският му поглед е подхранван и от
пътуванията на Далчев
След като завършва философия и педагогика в Софийския университет, заминава в Италия при брат си Любомир. Там посещава лекции по история на изкуството. Пътува и из Франция, където слуша лекции в Парижкия университет. Завършва и курс за преподаватели по френски език в Сорбоната. Но го влече обратно към България.
“Най-хубавият момент от пътуването е завръщането. Така е за мен. За други, обратното, най-хубавият момент може да бъде заминаването.”
Не си мислете обаче, че е живял охолно. Като малък, преживява Балканската война, опожарила къщата на семейството му в родния Солун. През Втората световна война същото нещастие спохожда и създаденото от Атанас Далчев семейство. Къщата му е разрушена при американските бомбардировки над София и той, съпругата му и всичките им деца живеят под наем в една стая.
Промените, дошли с 9 септември, не му помагат особено да се впише в новото време. Уволнен е от Министерството на информацията и изкуствата и дори
спира да пише за повече от десетилетие
Остава скромен в своето затишие:
“Децата често ме питат: “Какъв писател си ти, тате? Ние не те виждаме никога да пишеш.” Аз самият изпитвам това недоумение: смущавам се, когато някой се обърне към мен с това прозвище… И наистина, сред толкова автори на дебели книги и многотомни произведения, какъв писател съм аз, автор на изречения?“
Изречения, които обаче са толкова мъдри, че заслужават за финал да си припомним още няколко от
философските афоризми
в сборника на Атанас Далчев Фрагменти: мисли и впечатления, издаден за пръв път през 1967 г.
“Изборът на професия е също тъй случаен, както е случаен в брака изборът на жената. Един ден я срещаш на улицата, без да си я търсил, и се виждаш завинаги обвързан с нея; или пък просто други ти я натрапват.”
“Не онова, което печелим, а което спестяваме ни прави богати; не онова, което четем, а онова, което запомняме, ни прави учени.”
“Приятелството се измерва с искреността, която то може да понесе.”
“Чувството за малоценност е недостатък. Но този недостатък прави чест на оня, който го има. Един простак не страда никога от чувство за малоценност.”
“Когато се изкачва по планината, пътят захваща да лъкатуши, отбивайки се веднъж в едната, после в срещуположната посока. Нашите противоречия са едно уверение, че ние се издигаме нагоре.”
