Роден: Творецът който даде сърце на камъка

„Вземам мраморен блок и
отстранявам всичко излишно“.
Огюст Роден

Творчеството му разкрива мощен темперамент и ярък талант. То е силна реакция на академичната рутина и бездушността на салонното изкуство. Огюст Роден не създава щастливи, спокойни и радостни образи. Той вае чувствителни мечтатели, движени от невидими сили, живеещи в тревога, очакване, размишления.

Франсоа Огюст Рене Роден идва на бял свят в Париж на 12 ноември 1840 г. в семейството на полицейски чиновник и шивачка. Не му върви в училище заради късогледство – не вижда написаното на дъската и постепенно губи интерес към занятията. Но докато другите деца играят, той рисува и моделира животни и птици с глина и пластилин.

14-годишен е записан в Petite Ecole (Имперско специално училище по дизайн), където попива традициите на френското изкуство от 18-и в., насърчаван към самостоятелност. Въпреки че взема уроци по анатомия, така и не успява да влезе във Висшето училище по изящни изкуства. Когато е на 22, умира любимата му сестра Мари. Огюст понася тежко загубата, захвърля всичко и става послушник при Отците на светите дарове. Основателят на ордена обаче успява да го убеди, че е по-добре да служи на Бога с таланта си. И няколко месеца по-късно творецът напуска братството.

Животът на Роден оттам насетне е белязан от две големи страсти

скулптурата и жените. За жените в живота му говорим в друг текст на страниците на Lifebites.bg. С този ще останем в океана на безбрежния му талант.

На хълма Валери Роден наема конюшня, която превръща в ателие. Скоро там се ражда първото произведение, което творецът показва на обществеността по време на Парижкия салон през 1864 г. – Човек със счупен нос. То е изключително в духа на импресионизма. В него се вижда това, което ще бележи цялото му творчество оттам насетне. Търсенето на светлинни ефекти по повърхността на мрамора и бронза и съответствието между форма и съдържание.

През 1878-а Роден показва Бронзовият век – образ на пробуждащото се човечество. Фигурата на юношата е изключително реалистична и тръгва слух, че Роден е направил отливка от живия модел. Дори е назначена комисия, която опровергава слуха.

Едно от най-забележителните му произведения е Гражданите на Кале – монумент, замислен да бъде поставен пред общината на северния френски град. Творбата се отнася до историческо събитие – обсадата на Кале през 1347 г. по време на 100-годишната война между Англия и Франция. Шест фигури представят граждани на Кале, които се жертват за спасението на града. Облечени в дрипи, с примки на шиите. На всяка от фигурите са направени по 12 отливки.

С потресаващ реализъм и дълбок психологизъм

е разкрито емоционалното им състояние, когато разбират, че ще бъдат екзекутирани (в действителност са помилвани). Старецът в композицията проявява спокойната готовност на човек, приключил сметките си с живота. Голобрадият мъж – Юсташ дьо Сен Пиер държи ключа на града и сякаш гледа с презрение предстоящите изпитания. Друг от мъжете е протегнал ръка в съмнение, сякаш пита за смисъла на случващото се. Четвърти пък е обхванал с ръце главата си, стигнал до пълно отчаяние. Фигурите са толкова живи, че случаен минувач ги объркал с истински и ги запитал: “Накъде в дъжда?“. Когато ги наближил, възкликнал:

“Кой е съживил камъка? Те имат сърца”.

Роден вярвал, че дълг на скулптора е да покаже голата човешка фигура, да създаде „нова класика“, без да се съобразява с традиционните стандарти за красиво и грозно.

През 1880 г. му е възложена поръчка за входа на Академията за декоративни изкуства в Париж. Роден разработва ансамбъл, наречен Портите на Ада, вдъхновен от Ад на Данте, Цветя на злото на Бодлер и Страшният съд на Микеланджело. Основен мотив е трагичният поглед върху човешкото състояние: престъпни страсти, непостижими желания, напразни надежди за щастие. Творбата не е завършена, но Портите служат като рамка за много малки детайли, които се превръщат в самостоятелни творби и заживяват свой собствен живот.

Най-известна от тях е фигурата, предназначена за трегера, откъдето се наблюдава отчаянието, обхванало грешниците по-долу. Първоначално се възприемала като обобщен образ на Данте. Но когато Роден я отделя като самостоятелна творба, става

Поетът-мислител и накрая Мислителят

В този нов образ на мъжа са обединени форма и значение. В него откриваме Адам, Прометей, звяр, скрит в плътските страсти. В тази връзка, съществува мнение, че замисленият мъж е олицетворение на социалните идеи, заливащи 19-и век. А Роден е от малкото скулптори след Микеланджело, който изгражда статуята така, че гледана от различни места, да се разкрие напълно и в движение.

Много показателна за уникалността на Роден е групата, наречена Сенките, поставена над трегера на Портите. Една и съща фигура е разположена под различен ъгъл (като реверанс към Микеланджело). Сочейки надолу, тя сякаш произнася думите:

„Надежда всяка тука оставете“.

Между другото, Роден обожава да твори ръце. Катедрала е творба, представяща две протегнати нагоре ръце в израз на това, че с ръцете творим, молим се, те дават и отнемат, а пространството между тях е като лоно на храм. Освен скулптурите, Роден прави и

забележителна серия от портрети (бюстове)

Интересът му падал върху хора с богат вътрешен живот, с лица набраздени от бръчки, следи от страсти и преживявания. Виктор Юго е представен с високо открито чело, разпилени коси, навъсени вежди, настойчив поглед, приведена глава. Пред нас е поет, мислител, страдалец и пророк.

Когато Роден получава поръчката за Балзак, писателят отдавна е мъртъв. Това затруднява твореца, който работи винаги от натура. Това, върху което се опира Огюст е, че Балзак бил дебел, нисък и работел винаги по халат. Същевременно трябвало да го представи да изглежда огромен – творец, надхвърлил рамките на времето си. Роден моделира 5-6 фигури на дебел, гол мъж, за да усети физическото присъствие. След няколко месеца разглеждане избира една от фигурите и я покрива с драперия, загатваща прочутия халат. Фигурата се отличава с монументалност и движение. Според Кенет Кларк

„Това е най-голямото скулптурно произведение на 19 век, дори най-голямото след Микеланджело“.

Както споменахме, другата голяма страст на Роден са жените. И това е видно и в част от творбите му. Докато изпитва любов към талантливата си колежка, модел, муза и асистентка Камий Клодел, той създава едни от най-чувствените си творби – Целувката, Ева, Вечна пролет.

В крайна сметка Роден остава завинаги до една от любовите си

Това е вярната Роз, майка на сина му. Тя грижливо завива коленете му в Мьодон, когато той остава сам. През 1917 г., няколко седмици преди тя да почине, сключват брак след връзка, продължила няколко десетилетия. Скоро след нея, на 17 ноември умира и самият Огюст. Според официалната версия основната причина за кончината му е грип. Но неговият секретар Марсел Тирел отбелязва, че великият скулптор си отива “от студ“. Погребан е до Роз в Мьодон, а над гроба им е издигнат Мислителят.

Още приживе Роден подарява творбите си на френския народ и моли да прекара зимата на топло в някогашния хотел Бирон, превърнат в музей. Отказано му е. И така в крайна сметка творецът умира от студ, докато творбите му спят на топло.

Вижте още кой е скулпторът, който кара камъните да пеят