Огюст Роден и гробът му, над който за вечни времена ще бди Мислителят. Von aconcagua (talk) - Eigenes Werk, CC BY-SA 3.0, Link
„Вземам мраморен блок и отстранявам всичко излишно“. Огюст Роден
Творчеството му разкрива мощен темперамент и ярък талант. То е силна реакция на академичната рутина и бездушността на салонното изкуство. Огюст Роден не създава щастливи, спокойни и радостни образи. Той вае чувствителни мечтатели, движени от невидими сили, живеещи в тревога, очакване, размишления.
Франсоа Огюст Рене Роден идва на бял свят в Париж на 12 ноември 1840 г. в семейството на полицейски чиновник и шивачка. Не му върви в училище заради късогледство – не вижда написаното на дъската и постепенно губи интерес към занятията. Но докато другите деца играят, той рисува и моделира животни и птици с глина и пластилин.
14-годишен е записан в Petite Ecole (Имперско специално училище по дизайн), където попива традициите на френското изкуство от 18-и в., насърчаван към самостоятелност. Въпреки че взема уроци по анатомия, така и не успява да влезе във Висшето училище по изящни изкуства. Когато е на 22, умира любимата му сестра Мари. Огюст понася тежко загубата, захвърля всичко и става послушник при Отците на светите дарове. Основателят на ордена обаче успява да го убеди, че е по-добре да служи на Бога с таланта си. И няколко месеца по-късно творецът напуска братството.
Роден в ателието си през 1898 г.
Животът на Роден оттам насетне е белязан от две големи страсти
скулптурата и жените. За жените в живота му говорим в друг текст на страниците на Lifebites.bg. С този ще останем в океана на безбрежния му талант.
На хълма Валери Роден наема конюшня, която превръща в ателие. Скоро там се ражда първото произведение, което творецът показва на обществеността по време на Парижкия салон през 1864 г. – Човек със счупен нос. То е изключително в духа на импресионизма. В него се вижда това, което ще бележи цялото му творчество оттам насетне. Търсенето на светлинни ефекти по повърхността на мрамора и бронза и съответствието между форма и съдържание.
Бронзовият век на Роден.
През 1878-а Роден показва Бронзовият век – образ на пробуждащото се човечество. Фигурата на юношата е изключително реалистична и тръгва слух, че Роден е направил отливка от живия модел. Дори е назначена комисия, която опровергава слуха.
Едно от най-забележителните му произведения е Гражданите на Кале – монумент, замислен да бъде поставен пред общината на северния френски град. Творбата се отнася до историческо събитие – обсадата на Кале през 1347 г. по време на 100-годишната война между Англия и Франция. Шест фигури представят граждани на Кале, които се жертват за спасението на града. Облечени в дрипи, с примки на шиите. На всяка от фигурите са направени по 12 отливки.
С потресаващ реализъм и дълбок психологизъм
е разкрито емоционалното им състояние, когато разбират, че ще бъдат екзекутирани (в действителност са помилвани). Старецът в композицията проявява спокойната готовност на човек, приключил сметките си с живота. Голобрадият мъж – Юсташ дьо Сен Пиер държи ключа на града и сякаш гледа с презрение предстоящите изпитания. Друг от мъжете е протегнал ръка в съмнение, сякаш пита за смисъла на случващото се. Четвърти пък е обхванал с ръце главата си, стигнал до пълно отчаяние. Фигурите са толкова живи, че случаен минувач ги объркал с истински и ги запитал: “Накъде в дъжда?“. Когато ги наближил, възкликнал:
“Кой е съживил камъка? Те имат сърца”.
Гражданите на Кале.
Роден вярвал, че дълг на скулптора е да покаже голата човешка фигура, да създаде „нова класика“, без да се съобразява с традиционните стандарти за красиво и грозно.
През 1880 г. му е възложена поръчка за входа на Академията за декоративни изкуства в Париж. Роден разработва ансамбъл, наречен Портите на Ада, вдъхновен от Ад на Данте, Цветя на злото на Бодлер и Страшният съд на Микеланджело. Основен мотив е трагичният поглед върху човешкото състояние: престъпни страсти, непостижими желания, напразни надежди за щастие. Творбата не е завършена, но Портите служат като рамка за много малки детайли, които се превръщат в самостоятелни творби и заживяват свой собствен живот.
Най-известна от тях е фигурата, предназначена за трегера, откъдето се наблюдава отчаянието, обхванало грешниците по-долу. Първоначално се възприемала като обобщен образ на Данте. Но когато Роден я отделя като самостоятелна творба, става
Поетът-мислител и накрая Мислителят
Една от най-прочутите творби на Огюст Роден – Мислителят.
В този нов образ на мъжа са обединени форма и значение. В него откриваме Адам, Прометей, звяр, скрит в плътските страсти. В тази връзка, съществува мнение, че замисленият мъж е олицетворение на социалните идеи, заливащи 19-и век. А Роден е от малкото скулптори след Микеланджело, който изгражда статуята така, че гледана от различни места, да се разкрие напълно и в движение.
Много показателна за уникалността на Роден е групата, наречена Сенките, поставена над трегера на Портите. Една и съща фигура е разположена под различен ъгъл (като реверанс към Микеланджело). Сочейки надолу, тя сякаш произнася думите:
„Надежда всяка тука оставете“.
Между другото, Роден обожава да твори ръце. Катедрала е творба, представяща две протегнати нагоре ръце в израз на това, че с ръцете творим, молим се, те дават и отнемат, а пространството между тях е като лоно на храм. Освен скулптурите, Роден прави и
забележителна серия от портрети (бюстове)
Интересът му падал върху хора с богат вътрешен живот, с лица набраздени от бръчки, следи от страсти и преживявания. Виктор Юго е представен с високо открито чело, разпилени коси, навъсени вежди, настойчив поглед, приведена глава. Пред нас е поет, мислител, страдалец и пророк.
Когато Роден получава поръчката за Балзак, писателят отдавна е мъртъв. Това затруднява твореца, който работи винаги от натура. Това, върху което се опира Огюст е, че Балзак бил дебел, нисък и работел винаги по халат. Същевременно трябвало да го представи да изглежда огромен – творец, надхвърлил рамките на времето си. Роден моделира 5-6 фигури на дебел, гол мъж, за да усети физическото присъствие. След няколко месеца разглеждане избира една от фигурите и я покрива с драперия, загатваща прочутия халат. Фигурата се отличава с монументалност и движение. Според Кенет Кларк
„Това е най-голямото скулптурно произведение на 19 век, дори най-голямото след Микеланджело“.
Както споменахме, другата голяма страст на Роден са жените. И това е видно и в част от творбите му. Докато изпитва любов към талантливата си колежка, модел, муза и асистентка Камий Клодел, той създава едни от най-чувствените си творби – Целувката, Ева, Вечна пролет.
В крайна сметка Роден остава завинаги до една от любовите си
Това е вярната Роз, майка на сина му. Тя грижливо завива коленете му в Мьодон, когато той остава сам. През 1917 г., няколко седмици преди тя да почине, сключват брак след връзка, продължила няколко десетилетия. Скоро след нея, на 17 ноември умира и самият Огюст. Според официалната версия основната причина за кончината му е грип. Но неговият секретар Марсел Тирел отбелязва, че великият скулптор си отива “от студ“. Погребан е до Роз в Мьодон, а над гроба им е издигнат Мислителят.
Още приживе Роден подарява творбите си на френския народ и моли да прекара зимата на топло в някогашния хотел Бирон, превърнат в музей. Отказано му е. И така в крайна сметка творецът умира от студ, докато творбите му спят на топло.
Лъчезарната усмивка на Виляна Калинкова ще привлече вниманието ви още щом отворите страницата на компанията United Technologies Aerospace Systems. Тя е един от най-младите...
Ако си падате по минимализма и изчистените линии, то без съмнение ще харесате този умивалник на българския дизайнер Виктор Василев. Той носи името Kub...
Помните ли историята на българката, която искаше да покори Марс? Разказахме ви за Изабела Шопова преди година. Варененката кандидаства за участие в експеримент, целящ...
Наскоро попаднахме на блога Wanderlust & Life. Авторите му Лизи и Дейв се описват с "отчасти австралийски, отчасти ирландски произход". Срещнали се в Канада,...
Последното изричение описва кончината на много гении…