Представяли ли сте си някога място, в което няма автомобили, енергията е възобновяема, а хората се грижат за духовното си развитие и се стремят да живеят в хармония. Всичко това не е утопия. Такъв град съществува. Това е Ауровил. Градът на зората. Той е някъде там – в южната част на Индия, разположен на брега на Индийския океан.
Така е наричан от Mира Aлфаса (Майката), основала това любопитно място през 1968 г. Нейното желание било да създаде град, в който да живеят хора от различни националности като едно цяло. Място, в което духовността да е над всичко. Както сами разбирате,
в Ауровил всичко е необичайно
Дори и самата му форма. В центъра на града е разположен Мантримандира (Обител на Божествената майка). Според Алфаса тази структура е “символ на бъдещо осъществяване и реализация на Божественото Съзнание“. И макар много да напомня на храм, не е. Защото тук религии не съществуват. Тук хората се доближават до Бога, но без “посредничество”, защото, според Майката религиите разделят хората.
Добре дошли в Ауровил – градът – експеримент
В Ауровил живеят около 3 хил. души от десетки различни националности. Ще попаднете сред французи, англичани, американци, индийци, може би ще срещнете и българи. Ще видите, че тези хора не се подчиняват на каквато и да било йерархия и че тук няма строги правила и закони, нито политически сили. И въпреки това хората живеят в хармония.
Но едно от първите неща, които ще забележите, когато посетите Ауровил е, че почти няма автомобили. Само тук-там можете да видите таксита, посрещащи новодошлите. Хората се придвижват основно с мотоциклети, мотопеди, моторикши и велосипеди. И всичко това с едничката цел да се намали замърсяването на природата.
Вредните емисии обаче не се ограничават само с липсата на автомобили. Стремежът за живот в синхрон с природата се изразява и в
използването на възобновяема енергия
Големи части от общността се захранват от слънчева и вятърна енергия.
Неотдавна ви разказахме за още един невероятен град – съществуващата утопия с име Кристияния
Едва ли ще е изненада за вас, ако разберете, че водата от чешмата не става за пиене. В София е същото! Но докато в София ще ви се наложи да си купите бутилка минерална вода, в Ауровил има “собствен водоизточник с перфектна питейна вода, която преди да бъде пусната на няколкото точки, откъдето всички си зареждат съдовете, минава през база, където “слуша” класическа музика –
най-нежните произведения на Моцарт
и Вивалди“. Това разказва българката Руслина Александрова, която е посетила това изключително място, пред вестник Утро.
Друга идея, която е нестандартна, но напълно в духа на Ауровил, е магазин, предлагащ възможността за размяна на стоки. Просто влизате, харесвате си някоя дреха, а в замяна на нея оставяте своя. Или книга. Може и посуда. Или каквото имате, но не ви е нужно и бихте искали някой друг да се сдобие с него.
Но не само стремежът за живот в хармония с природата правят Ауровил експериментален град.
Ако дойдете тук, няма да видите хората да разплащат за стоките си с книжни пари, нито ще чуете дрънченето на монети в нечий джоб. Няма да видите парите във вида, в който ги познаваме ние. Защото парите обезличават човек и го превръщат в свой роб. Когато тях ги няма, духовната страна на хората излиза на показ. Тук всеки жител използва
електронна сметка за закупуване и обмен на стоки
И всеки отделя част от своите средства за общността, за да могат всички да посрещат своите потребности. В основата е колективът, на който всеки един отделен човек разчита за оцеляването си. Общността произвежда част от продуктите, които са необходими за оцеляването на всеки жител. Тук хората работят. Всеки човек знае, че работният процес е част от живота в това населено място.
А редом с духовното развитие и работата, се нарежда и образованието. Целта на училищата тук е да се осигури образование с радост и свобода за прогресиране. Образованието цели да изгради личността, а знанията се получават посредством сътрудничество. Затова и няма оценки, а полагането на изпити е лично решение.
В едно от училищата (Last School) децата на възраст между 14 и 18 г. например имат възможността сами да
избират предметите, по които да се обучават
Те се занимават самостоятелно, като непрекъснато се консултират с компетентни ръководители. Училището има за цел да развие ума и силата на волята на ученика. Обръща се внимание както на емоционалното състояние на децата, така и на физическото.
Как ви звучи всичко това? Вероятно е трудно да се даде категоричен отговор, без да сте посетили мястото. Всъщност, ако решите да отидете в Ауровил, вероятно пред вас ще стои въпросът с нощувката. И ако се питате дали ще трябва да заплатите скъпо за удоволствието, ще побързаме да ви отговорим. Не! Руслина Александрова добавя, че само за 12 лв. можете да се сдобиете с една нелоша стая.
И все пак фактът, че хора от толкова различни националности живеят от десетилетия заедно, без йерархия в обществото и строги правила, показва, че това не е утопия. А е нещо напълно постижимо.
