Татяна Чохаджиева
Обичам думите вселени - тези, които се изписват с няколко букви, а за значението им може да се напише роман. Като саудаде, икигай, дуенде. Обичам и хората вселени - тези, с които всяка среща е вълнуващо пътешествие, които без да знаят всеки път разгръщат страници от собствената ти душа и ти подават парченце смисъл. Обичам фотографията, книгите, разходките с кораби, дъждовните дни, филмите, музиката и танците, сцената. А най-много обичам двете си деца - все още малки породени братчета, а вече цели вселени.
Успехите на България по света
Люба Атанасова: Един български даскал в Китай
Представете си университетски преподавател. Да, какво беше клишето – ризки, сериозност на няколко слоя. Монотонен глас... Песента на мухите се чува на фона на призрачна...
Малкият Виктор: В Трън е по-хубаво от Ню Йорк
В Ню Йорк, един от най-космополитните градове на света, 9-годишният Виктор има мечта. Да порасне и да заживее в трънското село Берайнци. Преди много години...
Кой остави българските следи на Луната
Да, това не е шега. Има български следи на Луната. Може би не видими или буквални, но със сигурност - реални. Е, българин не...
Езикът при децата, които живеят в чужбина
Езикът е редовна тема на разговор на българите в чужбина. Семейството ми живее извън пределите на родината от няколко години. Българи сме – и аз, и...
Две действителни истории за “работата” в чужбина
Това, което ще прочетете, са две действителни истории. Всъщност, по-скоро художествено разкрасените им версии. Рамката на случките е реална, детайлите са плод на фантазията...