Наричат го просто Пътя. El Camino. От векове този маршрут, започващ в Южна Франция и стигаш до катедралата Сантяго де Компостела в Испания, привлича поклонници от цял свят. От всякакви етноси, социални групи и възрасти. Всички те изминават тези 800 км, които не са обикновено пътешествие. А пътуване на духа.
Така го определя и прочутата Шърли Маклейн. И дори нарича книгата, която пише след това приключение на живота си, тъкмо така – Камино: Пътуване на духа. Тя, както правят поклонниците от стотици години, стига до едноименната катедрала в
испанското градче Сантяго де Кампостела
за да се поклони пред мощите на апостол Яков Зеведеев, обявен за светец след като е обезглавен през 44 г.
Казват, че по Пътя към Сантяго всички бариери изчезвали. Затова там можеш да срещнеш и хора с физически недъзи, такива, които нямат пукнат лев (или пък са дали последния си, за да стигнат дотам)… и ужасно много търсачи. Търсачи на отговори, на ново начало, на ценности, на приятели, на любов, на приключения.
Днес Lifebites.bg ще ви срещне с един от тях. Димитър Копринков от Горна Оряховица. Един от българите по пътя до Сантяго.
Митко, какво те накара да поемеш пътя към Сантяго?
Това, което ме накара да тръгна, беше желанието да си прочистя съзнанието и духа. Това беше
причината да извървя пътя до Сантяго
Казват, че по него хиляди години са вървели щастливци и несретници, крале и бедняци… Ти какви хора срещна?
По пътя срещнах естествено всякакви хора, включително и такива, които се чувстваха щастливи, единствено докато са на пътя. Преобладаваха търсещите хора, като мен, с много въпроси към себе си и света.
Успя ли да намериш отговорите?
Няма отговори, душа… Или поне се правя, че не съм ги разбрал.
Още първия ден много бързо се сприятелих с един американец и един чех – Чад и Ян. С тях беше много забавно, но се наложи да се разделим, защото те не си даваха много зор. Аз наивно смятах, че няма начин да не се засечем пак и заради това, нямам никакви координати и информация за тях.
Хората са най-важното и интересно нещо
на това иначе доста еднообразно ходене.
Имаше ли момент, в който да съжалиш, че потегли на това пътешествие?
Имах моменти на съмнение, заради проблеми със здравето, но май не съм съжалявал, че съм тръгнал. Не, определено – не съжалявам.
С кого пътува и за колко време измина 800-те километра до прочутата катедрала Сантяго де Компостела?
Пътя го минах точно за 30 дни. Хората, с които пътувах са много. С някои нарочно се търсехме, с други правехме тайфи за известно време, с трети постоянно ме събираше пътят. И от трите категории
останаха само приятелства
Коя беше най-абсурдната мисъл, която те сполетя по време на прехода?
Не знам за най-абсурдната мисъл, но си спомням, че се чувствах абсурдно щастлив, докато бърках паеля за 30 човека в едно от албергетата.
Би ли го направил отново?
Бих и ще го направя.
Прочетете още: Петър Дънов – за любовта, смирението и успеха
Още снимки от пътуването на българина вижте в галерията по-долу:
