Всички се гордеем с успехите на български аниматори в скъпи и престижни американски продукции. Гледайки от нашата си позиция, ни се струва жестоко да пробиеш в Холивуд (и безумно да не искаш и да не се опиташ да го направиш). Цъкаме с език и доволно си казваме: “Разбира се, че за да стане толкова готин един филм, трябва да има българска следа.”
Сигурно си мислите, че предстои да ви разкажем точно такава история. Но не. Главен герой в разказа ни е Лили – български аниматор, който не се блазни от идеята да замине за Америка. Тя не е хейтърка, нито пък вероятно се радва да се блъска постоянно с трудната родна действителност. Просто има позиция. А и сбъдната детска мечта.
Запознайте се с една от най-чаровните български аниматорки. Лили, която обича работата си и лошите анимационни герои.
Лили, какво би казала на хората, които те виждат за първи път?
Здравейте! Казвам се Лилияна Стоянова, обичам да рисувам и творя интересни истории, образи и случки. Завършила съм анимация в НАТФИЗ. Участвала съм в правенето на няколко кратки анимации, някои от тях за различни конкурси и предизвикателства. В момента правя илюстрации за книжки.
Каква мечтаеше да станеш като малка?
Като малка мечтаех да рисувам като аниматорите, работещи за филмите на Уолт Дисни – исках да правя анимационни филми или книжки.
Как отговаряш, когато те попитат какво работиш?
Отговарям, че правя илюстрации за книжки. Харесвам си работата и съм щастлива, че мога да покажа нещо интересно и вълнуващо за децата, което да ги стимулира да развиват въображението и мисленето си.
Кога започна да рисуваш?
Започнах да рисувам от малка. Просто ми харесваше да го правя, представях си различни герои и предмети, повлияни от анимационни филмчета или книжки, и си ги изобразявах. Не обичах да прерисувам или оцветявам картинки.
Разликата между книжките, които рисуваше като дете и тези, които рисуваш сега?
Разликата между книжките е само в стилистиката на илюстрациите. Иначе и в двата случая ги рисувам с еднаква отдаденост.
Да си аниматор в България е…
Трудно. Тук няма широк кръг от публика, който да оцени авторската анимация, а за по-мащабни проекти, няма много студия, в които може да се работи. Самата аз нямам опит като професионален аниматор, за да давам окончателна оценка, но моите наблюдения са такива.
Любимите ти анимационни герои?
… са всички злодеи – винаги съм харесвала повече лошите. Много по-запомнящи се типажи са, мимиката им като че ли е по-изразена. Особено ме впечатлява Скар от Цар Лъв. Той е като шекспиров герой, силно изразителен е и има страхотни маниери – много е трудно да вкараш толкова сложна личност с човешка жестикулация в образа на един лъв.
Какво те вдъхновява?
Вдъхновява ме всичко, в което има чар и красота.
Много български аниматори успяват да се наложат в американската киноиндустрия. Блазни ли те подобна перспектива?
В момента такова нещо не ме изкушава, тъй като точно американската анимация сега е твърде комерсиална и до голяма степен вече лишена от оригиналност. Все повече анимационни филми биват насочени към възрастните, имат претенцията да бъдат възприемани наравно с игралните, а от друга страна все повече игрални филми са насочвани към тийнейджърската публика и са доста елементарни. Всичко това ми се струва един голям парадокс и не искам да съм част от него.
Каква е разликата между това да правиш анимация за деца и за възрастни?
Да направиш филм за деца е може би доста по-трудно – вниманието на децата трябва постоянно да е привлечено от това, което се случва на екрана, тоест то трябва да е едновременно забавно, динамично и интересно. При възрастните понякога е достатъчен и един диалог, съпътстван от съвсем малко анимация. От гледна точка на сценария и режисурата може би и в двата случая е еднакво трудно, но от гледна точка на анимацията, поне според мен, е по-трудно, когато филмът е насочен към децата.
