Българската азбука е не само символ на нашата етническа и национална идентичност. Тя е огромно богатство за писменото слово в световен мащаб, една от най-съвършените азбуки, която освен у нас, е официална писменост в още толкова други страни по земното кълбо.
Още в началото на този текст сме длъжни да направим едно важно уточнение.
В понятието българската азбука
имаме предвид както сътворената от Кирил и Методий глаголица – първата българска азбука, така и възникналата към края на 9-и век на основата на глаголицата кирилица.
Без да подценяваме читателите си, важно е да споменем, че дори и днес, толкова години по-късно, в ерата на информацията и интернет, има хора, които не правят разлика между двете азбуки. Или пък въобще не се замислят, че всъщност светите братя Кирил и Методий не са измислили кирилицата, на която пишем днес, а нейната пра-пра баба (буквите и знаците в глаголицата).
Години по-късно
учениците им са опростили писмената ни система, разработвайки кирилицата, която също претърпява различни редакции през годините. Много знаци от тези в първоначалния ѝ вариант постепенно отпадат, видоизменят се или са заменени с нови.
Езикът и писмеността ни са ценности, които не само трябва да пазим и да предаваме на поколенията след нас във възможно най-красив и чист вид, но за които трябва да четем, да се интересуваме и да знаем повече. Затова нека си припомни едни от най-интересните и важни факти, свързани с кирилицата и глаголицата:
- Глаголицата е първата българска азбука. Тя е създадена от братята Кирил и Методий през 855 г. Основната причина за раждането ѝ е да може да се превежда църковната литература от гръцки на български език. Така светите братя и техните ученици разпространяват по-лесно християнството във Великоморавия и Панония през IX век – на българо-славянски език. Което е и главната цел на тяхната мисия.
Кирилицата е създадена на основата на глаголицата в края на IX – началото на X век от Климент Охридски – ученик на солунските братя. Наречена е на името и в чест на Константин-Кирил Философ. Неговата заслуга, според историческите извори, и тук, и при сътворяването на глаголицата е по-голяма от тази на Методий.
- В първоначалния си вариант кирилицата съдържа цели 44 букви.
- Названието на глаголицата идва от думата глаголъ. Тя в превод означава дума. Тъй като глаголати означава говоря, глаголицата поетично е наричана знаците, които говорят.
Подобно на латиницата, за основа на кирилицата е използвана гръцката азбука, която от своя страна произлиза от финикийската.
- В продължение на няколко века глаголицата и кирилицата се използват паралелно по нашите земи. Постепенно – и най-вече през Средновековието обаче кирилицата измества първообраза на българската азбука – глаголицата, и остава официалната писмена система на българите и другите народи, които са я възприели.
Освен в България кирилицата е официална писменост и в други страни в Европа и Азия. Сред тях попадат Русия, Украйна, Македония, Сърбия, Беларус, Хърватска, Босна и Херцеговина и дори Монголия. Много други страни, част от бившия СССР, също попадат в този списък. Например: Казахстан, Киргизстан, Молдова, Азербайджан, Туркменистан, Таджикистан, Узбекистан и др. Но в част от тези републики, по политически причини, кирилицата е заменена с времето с латиница. Въпреки това и до днес кирилицата се използва от над 300 млн. души по света.
- Глаголицата е съставена само от един вид букви – няма главни и малки букви, изписани по различен начин. Според графическото си представяне, азбуката се развива в две форми: българска (обла глаголица) и хърватска (ъглеста глаголица). Втората е пренесена там от нашите земи, но се изписва с повече ъглести, отколкото обли елементи, характерни за нашата азбука.
Румъния също използва кирилицата като официална азбука до средата на 19-и век, когато по политически причини е заменена от видоизменена латиница.
- Всички букви в глаголицата имат свои имена: А – Аз (аз), Б – Буки (букви), В – Веди (знам), Г – Глаголи (думи, говоря), Д – Добро (добро, доброта) и т. н. Буквите имат и числена стойност – първите десет за единиците, вторите – за десетиците, третите – за стотиците. Така учениците по-лесно запомняли новите букви, на които се учели да четат и пишат.
При влизането на България в Европейския съюз на 01 април 2007 г., кирилицата става третата официална азбука в него. Българските букви се нареждат веднага след латиницата и гръцката азбука.
- Думата азбука възниква от произнасянето на първите две букви от глаголицата – “А” (Аз) и “Б” (Буки). По същия начин е конструирана латинската дума alphabet (азбука на английски) – от първите две букви в гръцката азбука – Алфа и Бета.
- Кирилицата (а преди това и глаголицата) е определяна като една от най-съвършените азбуки в света. Причина за това е моделът, който българската азбука следва – всяка буква (писмен знак) да отговаря на точно един определен звук. Така, поне спрямо изписването, нашият език се определя като лесен. Причината – пише се точно това, което се чува (изговаря), за разлика от фонетичните и правописни правила на повечето езици по света.
