Балкан експрес: Нощно приключение до Истанбул

Пътували ли сте някога с влак на времето? Сега ще ви разкажа за едно мое такова пътуване… за Балкан експрес, който пътува от София до Истанбул.

Преди време, когато Qatar airways не летяха до София, а самолетният билет до Истанбул струваше колкото половината път до Бангкок, екзотичният Балкан експрес ни отвори портал към Азия.

Освен, че е по-евтин, нощният влак има и други предимства – наспиваш се и си в Истанбул. Не си се кривил по седалките в автобуса, който иначе стига по-бързо. Освен това гарата Сиркеджи е в центъра. Много удобно, за да хванеш метрото до летището.

Безценно се оказа преживяването пътуване с Балкан Експрес

Тръгваме в края на януари за топлите страни и не сме взели най-дебелите якета, а такива, дето се сгъват и се побират в раниците или нещо старо, дето ще изхвърлим преди полета за Бангкок. Нали само ще се качим на влака, в Истанбул времето е меко, а натам е лесно.  БДЖ не знаеха за плановете ни и Балкан експрес-а закъсня с няколко часа. Нищо необичайно. За тези, които са били на Централна гара няма защо да обяснявам, че докато зъзнехме ту в чакалнята, ту на перона, вторачени в тъмницата, откъдето трябва да дойде влакът, тайландските 30 градуса ни се струваха мираж.

Идва. Влакът София – Истанбул е международен, доколкото е произведен някъде в заводите на Германия или Австрия през миналия век. Българските кушет-вагони са част от международна композиция и чуждите истински спални изглеждаха доста лъскави в сравнение с тях. Влакът идва от Белград. Маршрутът е Белград – Ниш –Димитровград (сръбския)  – София – Пловдив-Димитровград – Свиленград – Истанбул.

Отвътре е като

машина на времето, но поне е чисто

3 кушетки в купе (това е важно, ще се върна по-късно), кафяви завеси с лого BDZ, типичната миризма на… БДЖ, която помним от деца, а после сме я вдишвали редовно като студенти на път за родните места. Помня, че като пристигах, не само дрехите, а и кожата ми се беше пропила с нея.  При настаняването шафнерът раздава чаршафи и одеяла. Отварям стария шкаф в ъгъла и изненадващо от него излиза мивка. Стори ни се голяма иновация, преди да си дадем сметка на колко години е този влак.

Сега за кушетките. Понеже сме по двойки, имаше опасност да ни настанят трети пасажер, с когото да трябва да делим 12 часа сън и път до Истанбул.  Затова ни светнаха, че си има решение и то е в шафнера. Трябва да имаш подход. Много свестен се оказа. Даде ни и да пушим при вратата, близо до печката.

Тук ще прескоча малко във времето

Другата година в същия влак, на път към Истанбул и оттам за Куала Лумпур, нямахме човек опит в отношенията с шафнера. Никой не пожела да се нагърби с тази работа. Аз през цялото време си мислех, че може да го обидим. За да си спестим неудобствата и да запазим принципите си, си платихме за първа класа. В случая половин билет отгоре, срещу който получаваш същата обстановка,  но двама ползвате купе за трима. Малко по-скъпо излезе от първия път. Но си отдъхнахме. И самодоволно гледахме как непознати ги настаняват заедно по двама, по трима. Едни приятели измислиха хитова реплика, която описва ситуацията: „Възпитаните европейци – по трима!”.

Връщам се в края на вагона. Имаше печка. На дърва и въглища. Много ни впечатли. С водна риза осигуряваше отоплението на целия вагон. Едно от задълженията на шафнера беше да поддържа огъня през цялата нощ. От студ във влака не мога да се оплача.

 (Още едно отклонение. Около месец по-късно, след трагедията с влака София – Кардам, при която  9 човека изгоряха, имах повод да питам експерти и за този тип отопление. Те коментираха, че парното на дърва и въглища във влаковете макар да изглежда допотопно, е по-безопасно от ел. инсталациите, защото към купетата върви само топла вода.)

Следва продължение… В него четете за нощното чукане във вагона, за английския, който практикуват свиленградските гранични полицаи и за разликата между американските и българските пътници.