Гледането на деца е фасулска работа. Особено, ако само наблюдаваш отстрани и изказваш “компетентното” си мнение!
Според някои няма нищо по-лесно и прекрасно от това да си седиш вкъщи и да си гледаш детето. Не, че е лошо. Но всъщност представата, че майките по цял ден си пият кафето, а децата си играят тихо и мирно покрай тях, е мно-о-ого далече от истината. Всъщност, майките са претрупани с толкова много задачки ежедневно, ежечасно и ежеминутно, че даже се чудя как успяват да се справят с всички тях. Според мен те са си направо
приказни герои
Понякога другото родителско тяло изобщо няма представа през какво минава половинката му всеки ден. Прибира се вечерта вкъщи от работа, помага (евентуално) да се изкъпе и нахрани детето и прекарва едва няколко кратки часа с него, преди да заспи. В България, а и в повечето страни по света, традицията повелява майката да е родителят, който остава вкъщи с детето, след неговото раждане. Но има и случаи, в които се налага бащата да остане сам вкъщи и да се грижи за малчугана.
Тогава истината за гледането на децата излиза наяве
Днес в Lifebites.bg ще ви запознаем именно с един такъв баща – Киър Маккензи. Вижте неговите искрени прозрения, мисли и чувства, относно гледането на деца, споделени пред изданието The Telegraph.
“Изглежда сякаш всичко, което правиш, е да седиш с приятелките си, да пиете чай и да хапвате тортички.”
Казвал съм това изречение на жена ми десетки пъти. Така че когато се съгласих да си взема 3 месеца бащинство, бях напълно убеден, че ще напълнея. Но стана така, че направо се стопих, както се казва, от стрес и прекомерно изтощение…
Можех да виня само себе си. Идеята беше моя. Бях виждал как съпругата ми препуска, за да свърши всичките задачи на родителя, оставал вкъщи – да гледа детето, да почисти къщата, да сготви и да приспи малкото… Бях я виждал всяка от вечерите, в които се прибирах след работа. Честно казано, това ми изглеждаше фасулска работа. Затова предложих да се сменим и да остана у дома да гледам детето.
Беше 2-ри януари 2013 г., когато жена ми хвана влака за Манчестър, с което започваше командировката ѝ като репортер на BBC. Час преди това, нашият 20-месечен тогава син Франк започна да повръща. Едва 5 дена след това повръщането спря, но това не значи, че нещата се изгладиха оттук натам.
Като за начало се оказа, че той
никак не си пада по спането
и най-вече, когато аз трябваше да го приспивам. Бях направил грешката да го слагам в нашето легло, докато имаше проблема с повръщането. И сега на него вече хич не му се нравеше да спи в стаята си. Събуждаше се в 2 през нощта, изкрещяваше: “Намерих те!” в ухото на баща си и след това изпадаше в истерични пристъпи на смях. Звучи сладко, но повярвайте ми – не е!
След тази преждевременна аларма, денят ни започваше в 5.30 сутринта. Липсата на сън утешавах с мисълта, че поне ще прекараме част от деня на детските площадки, където ще мога да си почина и да се посъвзема. Но установих, че понятието “площадки за игра” е доста подвеждащо. Това е място, на което детето ти има възможност да играе с други деца. Това ме караше да си мисля, че аз ще гледам от разстояние и ще си пия чая. Сега, след като вече имам над 60 такива посещения, съм готов с предложение “детските площадки”
да бъдат прекръстени на Боен клуб
Малчуганите всъщност въобще не си играят “добре”. Разбрах това още на първата сутрин, когато Франк удари едно друго дете в лицето с пластмасова количка. Така че, да, може да си поръчате чаша чай, но едва ли ще имате шанса да я изпиете. Двата часа на площадката минават в постоянно гонене напред-назад на детето и в молитви хлапето с магарешката кашлица да не е заразно.
Надявах се, че поне ще мога да споделя болката си с другите татковци. Но когато се озовавах до някой от тях, което се случваше по-рядко, отколкото очаквах, те осъществяваха едва доловим контакт с очи с мен. Лека-полека разбрах защо. Мъжете не обичат да разговарят с други мъже, когато вече не се чувстват като такива. А суровата истина е, че оставайки си вкъщи, за да гледаш детето е нещо, което наистина отнема мъжествеността ти.
Ако преди бях свикнал да мисля креативно, справях се блестящо с
надвисналите крайни срокове и напрежението
радвах се на закачките в офиса… То сега прекарвах времето си в анализи върху съдържанието на детските памперси, говорех с майките за навиците на сън на нашите деца, тревожех се относно това колко часа е прекарал Франк пред телевизора, гледайки анимации. Последното вероятно провокирано от факта, че той току-що ме беше фраснал право в лицето.
Аз бях свикнал да съм този, който осигурява финансово семейството, а сега осигурявах единствено закуската, обяда и вечерята на Франк. Имаше и други домашни задължения, за които трябваше да отговарям. Пране, чистене, пазаруване. Родителите, които си остават вкъщи, нямат никакво време за тези неща и все пак те са част от “длъжностната им характеристика”.
В резултат на това двамата с Франк живеехме в тотален безпорядък и хаос.
Даже моите опити да се справя с пазаруването, като поръчвам храни он-лайн, се провалиха. Нещата ескалираха една петък вечер, когато казах на жена ми, че единственото, което имаме за вечеря са рибни пръчици и салата. Тя ме попита как така съм забравил да купя любимия ѝ хумус и каза, че не иска да яде това.
Спомних си за всички онези пъти, в които се бях прибирал от работа вкъщи и се оплаквах от това, което е сервирано на масата. Както и как мрънках защо любимата ми храна не е там! Бавно започнах да схващам, че съм прекарал по-голямата част от брака ни, държейки се като пълен идиот.
Когато наближи краят на трите месеца, кръговете под очите ми бяха станали още по-тъмни. Изтощението направо смазваше по-добрата ми половина. Вероятно най-ниската точка беше, когато по невнимание научих Франк на една псувня. Беше очевидно,
той отново имаше нужда от майка си, аз – от своята работа
Когато Британи се върна вкъщи, за да гледа детето, а аз отново започнах да ходя на работа, ѝ признах, че съм грешал. Да си родител не е да пиеш чай и да хапваш тортички. Да си родител е най-тежката работа, която човек може да има.
Не всичко е негативно, разбира се. В това време аз и Франк създадохме специална връзка помежду си. Казва, че си спомня времето, когато “татко се грижел за него” и че иска винаги да е близо до мен. Това значи, че вероятно наистина нещо се е запечатало дълбоко в подсъзнанието му.
И сега, аз имам много по-силна и
хубава връзка със съпругата си
Основно, защото вече разбирам и напълно оценявам херкулесовските задачи, с които тя ежедневно се справя. Колкото до работата ми – след родителските грижи, сега тя ми се струва като същинска ваканция. Място, на което мога да си почина, да почета книга или да зяпам безцелно през прозореца. Ако преди тази работна среда ми се струваше “стресираща”, то сега тя за мен е като “детска площадка”. И най-хубавото от всичко е, че получавам топъл чай и тортичка всеки път, когато поискам.”
