Един от най-известните в света баснописци – Жан дьо Лафонтен, е поредното потвърждение на класическото клише По-добре късно, отколкото никога. Роденият в областта Шампан Лафонтен следва богословие и право в Париж, а с литература професионално започва да се занимава, когато е 37-годишен.
Вижте още… историята на Франс Халс, който рисува шедьоврите си чак 82-годишен
Първоначално французинът пише стихове, но истинската му сила се оказват басните.
Характерно за Лафонтен
е, че своите “приказки” той оформя като истории за животни, но в тях разказва за човешките недостатъци. Чрез рими баснописецът разкрива най-големите пороци на времето си. Главните действащи лица в басните на Лафонтен обикновено патят от глупостта, гордостта, капризността, егоизма или гордостта си. Тази смелост да посочва и фокусира вниманието на читателите си към недостатъците на съвременниците си, не се нрави на официалната власт – както на религиозната, така и на светската.
Френската църква забранява издаването и публикуването на басните на Лафонтен на територията на страната. Творбите му все пак виждат бял свят, макар и в Холандия. Французинът
продължава да твори в същия стил
повече от 20 години и издава цели 12 книги, в които събира поучителните си творби. За да отбележим рождението на този световнопризнат майстор на басните, а и за да си припомним тяхната непреходна мъдрост, подбрахме някои от най-запомнящите се и поучителни редове в тях. Сигурни сме, че римите по-долу не само ще ви донесат наслада, но и ще ви накарат да се замислите над някои от ситуациите в ежедневието си.
“И нашият, и вашият живот е краткотраен,
кой повече ще гледа към небето – не се знае.
Мигът не гарантира с нищо следващия миг.
И все пак вярно е: животът е велик”.
Из Старецът и тримата младежи
“С нещастниците никога недей се подиграва:
та кой е сигурен, че ще е все щастлив?”
Из Заекът и яребицата
“Опасно нещо е приятелят глупак –
за предпочитане е умен враг”.
Из Мечокът и любителят градинар
“Недей оставя никому това, което само теб засяга,
за него друг не би милял”.
Из Фермерът, кучето и лисугерът
“Не се задържа дълго в самотника умът.
Говориш ли, мълчиш ли, помни: не прекалявай!
Които имат ум със мяра – си мълчат”.
Из Мечокът и любителят градинар
“Та… да не бъдем много придирчиви.
Непридирчивият до свойта цел отива.
Които най-пробират, не хващат нищо те –
пазете се такива да не сте”.
Из Рибарят
“Когато нещо почваш, за края му мисли”.
Из Лисугерът и козелът
“Ти от безумния как би се отървал?
Със бой? Но ако слаб си, май не бива.
С друг силен гледай да го спречкаш ти,
той вместо тебе ще го усмири”.
Из Един луд и един мъдър
“Далече от очите – далече от сърцето;
така е и при любовта”.
Из Двата папагала, кралят и неговият син
“Уви, така е! От край време малките в света
си патят на големите от глупостта”.
Из Двата бика и жабата
“Човек на навика се подчинява
и как от него да се отървеш?
Робуваш му – къде каквото прави,
не можеш го преправи както щеш.
Със бич го пердаши, боди го с вила,
той, навикът запазва свойта сила,
дори и с меч не ще го разсечеш.
С което свикнеш – господар ти става,
гони го през вратата, ако щеш,
ще влезе през прозореца тогава”.
Из Котката, превърната в жена
“И хитрината най-добре скорена
жестоко може да си отмъсти;
най-често черната измена
на своя автор пакости”.
Из Жаба и плъх
“Ах, верният другар е много скъпо нещо!
Той знае да чете в сърцето ти дори:
не става нужда да му казваш ти
какво желаеш и какво си патил.
Нà, може сън един да го смути,
когато се отнася до приятел”.
Из Двамата приятели
“А всеки трябва да избира,
с кого да бъде милостив.
До сетния си миг злоблив
неблагодарникът така си и отива”.
Из Селянинът и змията
“…За малкото добро отвръща се с голямо”.
Из Гълъбът и мравката
“От тайната товар не виждам по-голям
и мъчно дамите го носят май, горките,
дори в такива случаи аз знам
безброй мъже приличат на жените”.
Из Жените и тайната
“Та значи колкото и сладко да е да си отмъстиш,
не струва то прескъпо да платиш”.
Из Конят, който отмъщава на елена
“С търпение и време постига се това,
което само сила не успява да постига”.
Из Лъвът и мишката
“О, дни, о, нрави! – напразно викаш ти,
днес всеки иска да му се плати”.
Из Болният елен
