60-те години в социалистическа България. Младеж се обажда в Часът на слушателя – популярното радиошоу, което актьорът Асен Кисимов води по програма Христо Ботев на БНР, в продължение на 40 години. “Бате Асене, би ли пуснал някоя песен на големите Бийтълс”, казва слушателят.
След няколкосекундно колебание Бате Асен отговаря: “Приятелю, в нашата фонотека нямаме нищо на Бийтълс, затова ще те поздравим с “Битоля, мой роден край”, в изпълнение на големия народен певец Костадин Гугов.”
Историята звучи като виц, но не е. Разказа ми я баща ми, който навремето я е чул с ушите си по радиото…
[Прочетете още… Бате Асен: Разказвачът на приказки]
В периода 28 юли – 6 август, 1968 г. в София се състои Деветият световен фестивал на младежта и студентите. Събитието преминава под лозунга “За солидарност, мир и дружба” и в него участват над 20 хил. младежи от 138 страни.
Първоначално мероприятието е планирано да бъде проведено в Алжир през лятото на 1965 г., но заради извършения там военен преврат датата е променена и като домакин е избрана България.
Както стана ясно от разсекретени преди няколко години архиви, на заседание на 14 май, 1968 г. Секретариатът на ЦК на БКП обсъжда намирането на “съответна форма за отклоняване искането на битълсите да участват в IX световен фестивал на младежта и студентите”.
Да, правилно сте прочели – Бийтълс
става въпрос именно за легендарната ливърпулска четворка…
Днес може само да гадаем какво би станало, ако Бийтълс бяха изнесли концерт в социалистическа България. Младежкият фестивал така или иначе се състои и ще бъде запомнен от мнозина българи като първата им среща с “упадъчната” западна музика и… леките наркотици. Ето как описва концерта на унгарската прогресив рок група Sirius един от присъствалите на него:
“Беше странно да видиш дългокоси и брадати младежи с металическозелени китари и блестящи под ослепителната светлина саксофони (осветяваха ги с противовъздушни прожектори) да забият
мощен рок в стила на Крис Фарлоу
Артър Браун, Дейв Кларк Файв точно срещу Мавзолея.
Хем пееха нещо за Кенеди, но и това се видя контрареволюционен акт на ченгетата и те буквално спряха тока и прожекторите. В настъпилите внезапно тишина и мрак десетина хиляди гърла изреваха в яростно недоволство и седнаха в знак на протест на плочките. Милиционерите бяха безпомощни, не смееха да арестуват и да бият, гледаха в безсилна ярост. Точно тогава за пръв път усетих какво значи да си свободен и да не те е страх.”
Младежкият фестивал в София завършва на 6 август, 1968 г. Две седмици по-късно, през нощта на 20 срещу 21 август, 1968 г., войските на пет страни от Варшавския договор сред които и България нахлуват в Чехословакия, за да потушат Пражката пролет. Останалото, както се казва, е история…
Цветните фотографии, които ще видите в галерията по-долу, са заснети по време на Младежкия фестивал у нас от германеца Erhard K. Те са своебразна цветна капсула на времето, която ни позволява да хвърлим поглед към лятото на 1968-ма, в което Бийтълс за малко не пяха у нас…
Уточнение: Читателят ни Васил Давидов си спомня – “Слушах това предаване, бях ученик тогава. Всичко е точно така, само че водещ на часа на слушателя още не беше Асен, а актьорът Константин Димчев, към когото се обръщаха с Коста. Тогава нямаше преки телефонни връзки, водещият четеше писма и им отговаряше в ефир.”
Вижте още: Уникални снимки на България от 1961 г.
