Изабела Василева и Белла Антова (или Бенджи и Белла, както всички ги знаем) са две млади, красиви, амбициозни и щури българки, на които много им се работи. И работят с удоволствие и мотивация. Организират фестивали за ръчно изработени изделия и такива за улична храна, партита за Хелоуин и Коледа. Събират пари за библиотеката и планират още куп бъдещи проекти в уж най-бедния град в България – Видин.
Историята на Бенджи и Белла
Двете загърбват София и всичко, което тя може да предложи, и се връщат в родния Видин. Не защото не са реализирани в столицата, а защото са водени от онова чувство, което кара хората да вършат чудеса – любовта. Любовта към този прекрасен и пълен с история и дух град, който благодарение на хора като тях може отново да стане чудесно място за живот.
Запознахме се последното лято в Градската градина във Видин по време на фестивал, организиран от тях. Беше пълно с усмихнати и шарени хора, които се радваха, че във Видин започват да се случват неща. И те се случваха благодарение на Бенджи и Белла. Искам да ви срещна с тях, защото се възхищавам на хора, за които изразите “не мога” и “няма да стане” не съществуват. С Бенджи и Белла си говорим за Sтетика, за проектите които предстоят, за хората и за това какво е градът до голямата река за тях. Запознайте се и вие с тези чудни български момичета.
Бенджи и Белла, разкажете ми за Sтетика?
Изписваме я Sтетика и я четем Естетика, малко игра с латинското S. Наричаме я платформа за събития и креативни решения. Събития от нов характер. Поне за Видин. Защото всичко, което досега сме реализирали, далеч не е оригинално. Напротив, ние сме го виждали стотици пъти в София и в чужбина. Но е странно защо тук никой не експериментира.
Хората ги е страх от новото, от неуспеха, от риска
И са скептични. А нас това ни надъхва още повече. Тук, докато преговаряме с участници и партньори, чуваме единствено: “О, това няма да стане!”, “Никой няма да дойде”, “Па то това…”. И вече ни е смешно.
А ние имаме успех в крайна сметка и събитията ни се посещават. Хората изпитват глад за нещо ново и вълнуващо. Критиката не ни тревожи особено. Досега сме реализирали хендмейд базар, кулинарен фест, лекция, парти. А до края на годината готвим още три подобни неща. Плановете за следващата също вече са в ход.
Относно креативните решения – тук,
във Видин дизайнът не е на особена почит
Във всичките му форми. От графичния дизайн, през изкуството на мърчандайзинга или подредбата на витрини и интериор на търговски обекти до сервирането на салатата. Можем да помогнем за доста неща, благодарение на контактите, които имаме. От създаване на адекватно лого до полезни насоки за изграждане или утвърждаване на бранд имидж, разпознаваемост и всичко в тази насока. И макар тези понятия да не са често използвани тук, рано или късно хората от бизнеса ще осъзнаят колко важна е Естетика-та. И онлайн и офлайн! И ще видят, че креативните решения струват пари, а реализирането им не е просто безсмислено материализиране на нечия фантазия.
Защо се върнахте във Видин?
Бенджи: На първо място заради детето. Отглеждането на дете във Видин е приказка, много по-спокойно е. И след най-важната причина, която е моят син, идва любовта ми към Видин. Искам да покажа на детето ми този Видин, който аз помня и познавам. Взех от София най-доброто. Дванайсет години там са ми достатъчни. Сега “най-доброто” ще го използваме за нашия град.
Белла: Защото спрях да се чувствам полезна в София. Дадох ѝ 12 години от живота си и я определям като втори дом, но като че ли си взех достатъчно от нея. Шумът ми дойде в повече, суетата, свръх амбицията, свръх консумацията. Обожавам Видин! Липсваше ми. Това е моят град и той има нужда от мен. Има нужда от човешкия си потенциал, пръснат по света.
Разкажете ми нещо повече за вас като Бенджи и Белла?
Бенджи: Познаваме се от сто години. Отношенията ни претърпяха какво ли не. Две сме и си допадаме. Мислим сходно.
Белла: Ние като Бенджи и Белла сме си известни ахаха. Тандем сме от много години. Често ни бъркат имената. Познаваме се от 5-и клас. Пътищата ни в гимназията се разминаха, докато един ден отново попаднахме в общи среди. Изкарахме студентските си години в София заедно. Живеехме заедно за кратко в Дружба.
Ядяхме филии, но бяхме в Yalta през уикенд и онзи период всъщност оформи много от sтетическите ни възгледи. Щури купони, невероятно полезни срещи и неволи, и сълзи и смях. Всичко сме преживели заедно. Имахме дори общ бизнес. Неуспешен, хаха. После пак всеки по своя път. И сега, ето ни отново пак на старта на нещо ново в родния Видин.
Какво прави млад човек в малкия град? С какво се забавлявате вие, Бенджи и Белла?
Бенджи: Да, Видин е малко градче, но както казахме, с много потенциал. Има какво да се прави, още повече, че ние не сме първа младост. Културни мероприятия има, разбираш за тях малко по-трудно, но, ако се поинтересуваш, можеш дори да избираш кое по-точно да посетиш. Може би ни липсва малко клубният живот, но София е на 3 часа.
Белла: Не знам дали сме “млади”… Ние сме на по 32. Тоест онзи неспиращ копнеж по нощен живот и нови запознанства сме си го изживели. Все пак, определено ни липсва клубната култура на големия град, добрият коктейл или просто поредното откриване на ново място в центъра. За наше щастие ние имаме среда във Видин. Имаме връстници, с които посещаваме културни мероприятия – да, такива има, нищо, че не успяват да ги популяризират. От време на време места, наречени “кръчми” или “дискотеки” и така… Защото тук няма симпатичен бар, нито клуб, какво остава за дискотека. Поп-фолк преживяванията са на почит.
Каква според вас е причината Северозападният край да е най-бедният и обезлюден район в България?
Бенджи: Има доста теории. Разбира се, основната причина е, че няма работа, че се закриха доста предприятия, но все пак положението не е чак толкова трагично. По-скоро изкуствено се насажда негативизъм. От многократното повтаряне на това колко е зле тук, младите хора автоматично се насочват към други градове, без изобщо да опитат да направят тук нещо или пък да се завърнат след дипломиране.
Белла: Ще кажа почти същото. Основната причина е икономическа. Ние сме доста чувствителни по този въпрос. Ок, показателите са такива, но защо черните статистики трябва да се превръщат в пропаганда? Защо не се отразяват младежките обмени във Видин, летните фестивали, успехите на учениците? Ние смятаме, че сме най-богати заради съгражданите си. Особено горда съм с постиженията на поколения видинчани, които, въпреки че слушат за тези статистики непрестанно, успяват на всякакви места и във всякакви сфери.
Аз все още не познавам по-яки хора от видинчаните.
И който, каквото иска да твърди. Видин е мега як. С изключителна история, археологическо наследство, архитектура и геополитическо разположение.
Какво ви мотивира да правите всички тези неща за града?
Бенджи: Любовта ни към града. Мотивацията да покажем на всички, че тук се случва нещо, че има доста ниши, които могат да се запълнят и развиват. От някъде трябва да се започне.
Белла: Обичаме го. Познаваме го. Вярваме в него. Той го заслужава.
Много хора казват, че човешкият фактор е най-големият проблем на градове като Видин. Какво мислите вие по въпроса? Има ли хора около вас, които ви дават надежда, че нещата ще се оправят?
Бенджи: Разбира се. Хората са тези, които ни мотивират. Имаме много хора около нас, които ни вярват и ни подкрепят.
Белла: Да, доста. Всеки ден се срещаме с хора, които виждат нещата през нашия филтър. На които им е писнало да слушат негативи за Северозапада. Които са интелигентни, пътуващи, успешни… или просто са истински бохеми с богата душевност.
Какво трябва да се случи във Видин, за да тръгнат нещата?
Бенджи: Да накараме младите хора да се върнат. Колкото и банално вече да звучи това, истина е.
Белла: Малко повече хора като нас да решат да инвестират времето, знанията и опита си тук. Крайно време е да се осъзнае, че парите не са всичко. Ние се отказахме от доста по-висок стандарт на живот, за да се чувстваме по-полезни. И го постигаме. Ако мога да напомня, че да живееш в София с хиляда лева отдавна не е ок. Просто няма смисъл. И тук има парк, Кауфланд и кино. Местата, които онези, напуснали провинцията без основателна причина, посещават основно. Нека не ми се обижда никой, а да преосмисли съществуването си.
Къде се виждате след десет години и как си представяте живота си?
Бенджи: На този етап не мога да дам прогноза за повече от седмица напред.
Белла: След катаклизмите, през които съм преминала досега, не бих се наела с такава прогноза. (Смее се)
Какво е за вас Видин?
Бенджи: Дом. Любов. Бъдеще.
Белла: Дом. Любов. Подкрепа. Смисъл.
Повече за Бенджи и Белла и проекта им Sтетика може да откриете на неговата Фейсбук страница.
