Сещате ли се за онези обяви за работа, в които всичко е описано на английски, немски или друг чужд език? Подробно и със сложни думи (някои дори с един и същ смисъл, но нейсе – който е писал обявата очевидно има богат речник). Колкото и да ни се струва излишен, този подход има смисъл – отсява неподходящите кандидати на ниво необходимото езиково познание. И по-точно онези, които са толкова отчаяни, че биха изпратили CV за работната позиция, нищо че не владеят изисквания арабски, да речем.
Разбираме ви, уважаеми работодатели, как да не ви разбираме! Ама вие кога ще ни разберете?
Кога и за нас ще се появи начин да отсеем безумните ви обяви и нереалистичните ви обещания?
Минимум бакалавър
Да започнем например с безкрайните изисквания. Толкова безкрайни, че в някои обяви се налага да скролнеш с мишката поне два пъти, за да ги изчетеш докрай и да стигнеш до трите реда, които обобщават какво ти предлага компанията в замяна на твоята така подробна палитра от търсени качества. Но за обещанията – след малко. Преди да ги чуете, най-напред трябва да имате поне висше образование (минимум бакалавър, както гласи обява за лична асистентка на управителя на известна модна марка). Нищо, че кандидатствате за поста на обикновена секретарка (завоалирано с гръмкото „офис администратор“) или охрана (на 12-часови смени при това).
В офис робство
После е ред на справянето с кухите фрази, които описват по възможно най-сложен начин какво се очаква от бъдещия колега. Забелязали ли сте как едно и също нещо трябва да е казано поне по два различни начина? „Отлични комуникационни и междуличностни умения“, „клиентски ориентиран подход и презентационни качества“, „ползване/владеене на английски език“ (има ли разлика според вас?)…
Ами „проява на логическа мисъл“, „сериозно отношение към естеството на работата“ или „високо ниво на автомотивация“ – като че ли описват която и да е работа по принцип, с необходимите за всеки офис възпитание, организираност и способност да се действа под стрес. Но е казано така, сякаш си нямаме понятие от тези неща. Защо ли тогава се очаква от нас да имаме минимум еди-колко-си години опит (което би означавало, че все пак имаме представа за живота в офис робство)?
Стажанти с опит
„Тази позиция е подходяща и за студенти“ или „подходяща за завършили висше образование с малък или без опит“ пък е все едно да си признаеш надеждите, че кандидатите ти ще са с толкова снижени критерии и съответно – претенции за заплащане. Защото какво друго, освен това, оправдава формулирането на подобни обяви с описания от по 10-15 реда на бъдещите задачи и отговорности в офиса, които съвсем не звучат като за студенти и хора без опит. Или, казано по-просто, обявата е за стажанти, просто вие не го знаете.
Не се хващайте и на изискването „възможност за започване на работата веднага“. Освен ако обявата не е за разкриване на чисто нова позиция, звучи като по-лъскавия начин да се каже: „тук е толкова зле, че предшественикът ви ни напусна вчера с гръм и трясък и днес няма с кого да го заместим“.
Брутална заплата
А защо ли е напуснал, обикновено става ясно от последните редове в тази така интересна форма за комуникация между работодатели и кандидат-служители. Там обикновено, при добро желание от страна на фирмите, се посочва предлаганата заплата.
Ако такава липсва, ще се наложи да отидете на крака до проекто-шефа и да я узнаете лично (може би чак на второто или третото интервю, но да не бъдем черногледи).
Да предположим, че още в обявата ще успеем да свържем точките и да видим, че срещу работно време от 8 до 20 ч., плюс работа в някои съботи и недели, ни предлагат 450 лв. заплата. И обещанието, че тя може да бъде увеличена до 700 бруто – което, да не се лъжем, съвсем не е близо двойно повече и вероятно „бруто“ заплата е употребено със значението на „брутална“, защото ще рече към 550 лв. чисто.
Както се казва, не е луд този, който яде баницата, а този, който я дава. За съжаление, сме толкова гладни, че очевидно сме забравили да смятаме.
