Българските книги, писани на друг език

„Не ѝ трябват на нея очи, за да види моя свят. Нито пък на мен ми трябват очи, за да видя нейния. Моята кръв тече в нейните вени, а нейната – в моите. Кръвта ще ни помогне да прогледнем.“

Откъсът е от „Девширме“, един от осемте разказа в книгата на Мирослав Пенков „На Изток от Запада“. Разказите са за България – минала и настояща, приказна и реална, на местни и на нашественици, на заминали и на останали. Но сборникът е писан в Щатите.

На английски и с много, много носталгия

За там Пенков заминава, след като е приет в Университета на Арканзас. Следва психология, а след бакалавърската степен изкарва и магистратура по творческо писане (университетът е едни от най-сериозните в САЩ по тази дисциплина).

На американска земя авторът среща и любовта – жени се за японка. Продължава обаче да се възприема като българин и когато На Изток от Запада стига най-сетне до България, сам превежда разказите си, за да им придаде още по-тукашен дух. Цитираният разказ „Девширме“ е първият, който Пенков пише на английски. „Отначало България ми липсваше силно, болезнено“, е споделял той. Но щом седнел да твори, „Атлантикът в миг пресъхваше, разстоянията се стапяха и пак се връщах у дома“. Днес сборникът му е издаван в десетки страни, а разкази от него са отличавани с награди като BBC International Short Story Award.

„Страхувах се, че превеждайки, ще напиша книгата отново.“

Думите са на Ружа Лазарова, която от 1998 г. пише произведенията си само на френски и за разлика от Пенков разчита на преводач. Завършила е политически науки в Париж, работила е като журналист на свободна практика за френски и български издания и като кореспондент на BBC.

По-вероятно обаче е да ви е позната като автор на четвъртия ѝ роман, писан на френски – Органът на мълчанието (преведен у нас от Веселин Трандов). Ако не сте го чели, историята е за емоционалната връзка между източноевропейка, жертва на тоталитаризма, и оцелял от холокоста полски евреин, който е два пъти по-възрастен от нея и който ѝ е… психотерапевт.

В чужбина живее още една от най-популярните зад граница съвременни писателки

с български корени, която също пише на друг език 

Макар че истинското ѝ име е Милена Иванова, сигурно то нищо не ви говори. Защото у нас книгите са издавани с испанския ѝ псевдоним – Миранда Ибанес. Точно така, макар да владее и други чужди езици, като английски и немски например, Милена пише на испански.

Емигрира в Испания през 1990 г. Тръгнала за Мадрид с 500 долара в джоба и с идеята да остане там няколко месеца. Месеците станали години… През тях Милена се издига от раздавач на листовки в метрото до генерален директор на софтуерна фирма. А в литературата – и то в еротичния жанр, прохожда случайно. За да впечатли един мъж.

На третия разказ мъжът вече бил неин

Е, днес вече не е, но пък писането останало нейното тайно хоби (тайно само отначало – заради българските ѝ роднини и познати, за останалия свят Милена отдавна е успешен съвременен автор). Първият ѝ роман – Sexperiences, е преведен на 7 езика, включително в Германия, Русия, Италия… У нас излиза като Испански любовници. Други два от романите ѝ са ставали бестселъри в различни раздели на „Амазон“. Сред хитовите заглавия са Прелъсти ме! и Без захар (която излезе като хартиена книга само на български, останалият свят я чете в дигитален вариант).

Останалият свят и чете доста повече от нас, за съжаление

Според официално изследване от последните години, българинът купува средно по… половин книга. Годишно! За сравнение – при европееца бройката е цяла. И по-точно – цели 11. С такава разлика нищо чудно, че все повече български автори пишат на други езици.

Вижте още за онези цветя, които красят книгите и блоговете