Темата за българската образователна система е дълбоко коментирана от дълги години. Коментира се в медии и социални мрежи, от майки и баби, татковци и дядовци, педагози и експерти. Всички те оценяват нуждата от промени. И наистина, такива не рядко се извършват в образованието на страната.
Предлагат се, гласуват се и се приемат минимум веднъж годишно от висококвалифицираните експерти. Техните решения нямат нужда да бъдат съгласувани с никого и с нищо. И въпреки, че всички заинтересовани страни са против тези решения, запазват позицията за себе си, приятелите си и, разбира се, за социалните мрежи. Промените валят – от обилни, по-обилни; от токсични, по-токсични, а децата затъват все по-надълбоко и по-надълбоко в морето на науката. И в морето от хартия и мастило.
Учебни помагала
Първият ключов момент от образователната трагедия са т.нар. помагала. Те започват буквално в яслена възраст и растат по брой и обем успоредно с порастването на децата. В някои класове на началното училище се стига до абсурдните десет помагала (учебници, работни тетрадки, сборници и др.) по един учебен предмет, особено ако „госпожата е по-взискателна”. Едни са задължителни, едни са така да се каже „задължително-избираеми”, други – желателни.
Да се чуди човек кое е по-голямото зло – гръбначните изкривявания в следствие на тежките раници, тоталната дезориентация на децата в това изобилие от помагала или безполезното изсичане на дървета. Безполезно е наистина, защото никой, освен авторите на одобрените издания, не печели от това „познание”.
Да се чуди човек на тези западно-европейци как научават децата си да четат на пет-годишна възраст, че и почти без никакви помагала. А какво носят те в раничките си тогава?! Храна?!
Храна
Някъде децата носят храна в раниците си на път към училище. Ябълки и круши, ястия в кутии и домашно приготвени сандвичи. Тя, обаче, определено не е приоритет в системата на българското образование. Особено след четвърти клас, когато часовете стават повече, почивка за обяд не е предвидена и ако детето пътува от Люлин Някой-си до Центъра да речем, нека предположим кога и какво ще яде.
Домашно приготвена храна някъде между два и три следобед, когато се добере до вкъщи или сандвич, богат на Е-та в голямото междучасие от лавката пред училището. Освен, ако майката не е приготвила още една чанта с храна за училище. Но за това са виновни и майките, които не приготвят храна, нали?! Защото майките трябва да са добри домакини. Но преди всичко трябва да са добри педагози, дори по-добри от учителите. Освен манджи и кексчета, те имат да готвят и безброй домашни и уроци.
Домашни
“Повече работа вкъщи!” – призовават учителите-педагози. Затова майките-педагози, когато се приберат от работа, трябва незабавно да насочат вниманието си към домашните и уроците на децата си. Ако са добри майки, разбира се. Понякога се налага да звънят на приятели и роднини, защото макар и с дружни усилия майката, таткото и детето не успяват да решат някоя задача или упражнение. Освен това, което не е усвоено в час, трябва да се “навакса” вкъщи. Който не може – има опцията частни уроци.
По веднъж-два, до три пъти седмично нищо няма да им стане нито на родители, нито на деца. Някъде към девет-десет вечерта домашното е написано, уроците са научени, семейството ликува. Сега е време майката-педагог да се превърне в майка-домакиня, за да приготви вечеря и евентуално нещо за училище. Но това не е толкова важно. При все, че тази седмица има тест по математика, другата – по английски, после – по Човекът и Какво-Беше и така до края, а после и външното оценяване…
Тестиране
Друг от приоритетите на българското образование е тестирането. Я, да не се отпускат децата, да видим какво са научили в тези има-няма десет-дванайсет часа учене дневно. И още тонове хартия и тонове мастило излизат от печатниците и затрупват училищата.
Пък и с тези тестове ще се провери как се отразяват последните образователни промени, че догодина – нови! Екипи от експерти ги подготвят в момента. Усилията им са насочени към подобрения в обучението. Оценяват различни фактори… От дълги години обаче им убягва един – факторът “дете” и неговите потребности – от игра, от почивка, от нормална храна в нормално време. От това ученето да е интересно и достъпно, да се справят, да се научат да са самостоятелни и мислещи. Но никой не се нуждае от “тестиране” на удовлетвореността или от проучвания на други методи на обучение например.
Прочетете още как се оценява образованието по света по прочутата програма PISA
Преминаване нагоре в системата на образованието
Мислещи или не, запаметяващи наизуст съдържанието по отделните предмети до теста или пък не, всички продължават в следващия клас. Няма двойки, няма повтаряне, няма изключване. Не, че трябва да има. Но, ако имаше, щеше да се наложи експертите да признаят, че са се издънили. А те не могат да си го позволят, а и никой не ги кара. Родителите плащат за уроци, преподават вкъщи и се карат на децата си. А пък и „бройки” са нужни на всяко училище, че иначе няма средства от бюджета, ще затворят училището и прочее неприятности.
Следователно, децата макар и да не блестят с познания, макар и с незадоволителен успех, пак ще продължат да бъдат ученици. И когато открият тази неформална договорка между министерство, община, педагози, че и родители някъде към седми клас например, ще е много трудно който и да е от изброените да ги убедят, че има смисъл да се учи. И то при все, че е безинтересно, че е трудно, че е демотивиращо. И тогава съвсем открито ще заиграят на телефоните си в час.
Ако изобщо решат да се отбият. Освен ако не са от онези свръх-деца, които се осланят единствено на личната си отговорност и самосъзнание. Или пък се случи да попаднат на онези свръх-учители, които въпреки ниските заплати, неуважението и съпротивата от всички страни, използват различни методи, основаващи се на световния опит и личните си убеждения. Но изключенията само потвърждават правилото.
Правилото, че образователната ни система се е разкапала
А после, когато тези деца пораснат и успешно или не завършат училище, ние ще се възмущаваме и ще цъкаме на тяхната неграмотност и липса на заинтересованост и знания. Те ще се червят от срам по матури и изпити, в телевизионни предавания и риалити формати, ще компенсират лошото си образование с добра визия, скъпи вещи или арогантно поведение. А ние още повече ще се възмущаваме и още повече ще цъкаме: “Какво поколение само! Срамота!”
