Тя е изключително усмихната и заразително лъчезарна.
Тя е от онези хора, които сякаш носят слънцето със себе си. Или те самите са слънца. Носят позитивна енергия, с която зареждат околните.
Нейната голяма страст – от 17 години насам – е бягането. Независимо от мястото, независимо от времето и въпреки настроението. Защото бягането е като живота. Ако следваш целта си и даваш максимума от себе си – ще пресечеш финалната линия.
Запознайте се с Ани: Слънчевото момиче, което тича към щастието.
- Представи се.
- Аз съм Ана Фантин, 29-годишна от Битоля. Енергична, амбициозна, позитивна и оптимистична. В моя речник не съществува думата „не мога”. Борец съм, не се предавам лесно. Упоритостта е виновна за това, което съм днес. Имам авантюристичен дух. Обичам да пътувам, обичам адреналина.
- Как и кога се запали по маратоните?
- Започнах да се занимавам с бягане, когато бях 12-годишна. Бях пълничка за моята височина и реших да отслабна. Реших да тичам. В това се влюбих за първи път. Бягането стана моя най-голяма страст, която с годините става все по-силна. Преди две години се запалих и по маратони. Тичането е заразно. Моят съпруг е спортна натура, но никога не е бил запален по тичането. Сега бягаме заедно по маратони, което ме прави изключително щастлива.
- В колко маратона си участвала досега?
- Участвала съм в два маратона. Единият беше в Македония, а другият – в Черна гора. Участвах и в едно 5-километрово състезание на Бахамите.
- Промени ли по някакъв начин тичането живота ти?
- Да. Хората, които тичат редовно са доста активни в живота си. По време на физическата активност се произвежда ендорфин, хормонът на щастието, затова тези, които тичат, са по-щастливи и по-позитивни. Бягането е полезно, както за физическото, така и за менталното здраве.
- Налага ли се да жертваш нещо в ежедневието си заради тази своя страст?
- Не бих казала. Всичко е въпрос на добра организация. Но винаги има време за нещо, което те прави щастлив, стига да имаш желание.
- Най-трудният момент по време на маратон?
- Последните няколко километра са най-трудни. Но когато се сетиш, колко си минал и че си на другия край – забравяш. Само този, който е участвал на маратон, знае каква е тръпката. И колко много хора те аплодират и ти дават кураж. Тогава даваш максимума и така стигаш до целта. Много важно е да се хидратираш постоянно по време на маратона и от време на време да поемаш въглехидрати.
- Най-голямото ти постижение?
- Всяко едно участие за мен е ново постижение. Първото постижение беше, че успях да изтичам до самия край. Второто – че времевият резултат беше по-добър от първия път и т.н….
- Каква подготовка изисква участието на маратон?
- Бих дала един съвет на всички, които започват да се занимават с тичане – стига да искат, те могат. И когато тичат, те трябва да тичат не с краката, а със сърцето си. И аз съм започнала от нулата, но голямата ми страст и вътрешното желание са ми дали стремеж да започна по-сериозно да се занимавам с този спорт. Ако човек има желание да участва на маратони едно добро начало е да пробягва по три километра на ден. След това да вдигне на 10 км (това е средно около 1 час) и така да тича в продължение на 2-3 месеца. Чак тогава да увеличава дистанцията. Изключително важно е храненето преди маратон. Два до три дни преди маратона 80 на сто от храната трябва да бъде съставена от въглехидрати. Примерно интегрални (макарони, спагети), интегрален ориз в комбинация с риба, пилешко и много вода.
- Най-странното място, на което си тичала?
- Имаш ли желание да тичаш не ти трябва специално място. Слагаш маратонките и тръгваш. Често ми се налага да пътувам, но за мен това не е никаква бариера. Тичала съм по хижи, покрай брега на морето, по улици, по магистрала. Наскоро бях в Маями и с един мой приятел тръгнахме да тичаме по центъра. Пълно с кафенета и ресторанти. Имах нови маратонки и едва издържах първите няколко километра, така ми убиваха на краката. Но не исках да спирам. Събух маратонките и тичах боса. Забелязах много странни погледи, но бях много доволна, че съм си изпълнила задачата до край. Добре, че се случи в Маями, а не в Македония, защото със сигурност щяха да ме пишат по вестниците.
- Какво може да те накара да се откажеш от бягането?
- Нищо. Няма такава сила, която може да ме спре. Докато съм здрава, няма да спирам да тичам.
