Когато се запознава с някого, Елица Гагова, или накратко – Ели, не се представя като Еля: това е по-скоро псевдоним, с който я свързват хората, които разпознават, харесват и носят бижутата ѝ. „Много си го харесвам“, обяснява тя за името си. Което, също като нея, се оказва мултифункционално.
През по-голяма част от деня Ели се занимава с числа, покрай основната си работа в сферата на модата и ритейла. Известно време прекарва и в преподаване на италиански език. Останалите свободни моменти посвещава на бижутата си. А те –
бижутата на Еля са не просто хоби
За създателката си са от онези интересни, смислени и целенасочени неща, по които тя се увлича със сърцето си. А не за да запълва времето си (както стана ясно – и без друго го оползотворява достатъчно активно).
Започва да се занимава с тях в едно магазинче за ръчно изработени бижута, докато учи инженерен дизайн в Техническия университет. Дотогава не мислела, че има талант за това.
Каква е историята ѝ оттук нататък, оставяме да ни разкаже самата Ели…
Как откри, че имаш талант да създаваш бижута?
Като цяло, съм артистичен човек и докато учех дизайн, успях да развия качеството си да превръщам идеите, които имам, в реални обекти. С помощта на екипа от магазинчето за бижутата ръчна изработка развих таланта, който е подремвал някъде в мен.
Кой на какво те научи за бижутата?
Никой не може да те научи да комбинираш форми и цветове, да си наясно с поведението на различните материали. Това си е занаят. Трупаш знания с времето, с опитите, които си направил, кое се е получило и кое може да претърпи подобрения.
Но защо точно бижута?
Може би защото не ми се получи със самолетите и автомобилите. (Смее се.) Просто ме заплениха безкрайните възможности, които предлагат на въображението. По този начин най-добре изразявам себе си.
Как успяваш да съчетаваш бижутата с другите ти занимания?
Превключвам. Отделям време за това, което обожавам, това, което обичам и това, което ми се налага да правя. Въпреки всичко имам време за всичко! Това ми е мотото. Никога не бездействам. Преподавам италиански, а основната ми работа на пълно работно време е свързана със сметки, но е в сферата на модата и ритейла, така че е полезен опит. Намирам смисъл във всичките ми длъжностни характеристики.
Има ли някой в семейството ти, който също да се е занимавал с бижута или с подобен занаят?
Няма налични. В моето семейство всички са били и са хора на науката. Май само аз се предадох на артистичния свят.
Забелязала съм, че често в нашето поколение се случва да откриеш таланта си в по-късен етап. Тогава, когато вече си се „изучил“ и си поел в някаква посока. И се налага да направиш завой, иначе не си в мир със себе си. Твоят опит потвърждава ли това?
Вярвам, че няма случайни неща. След френския и испанския се записах в паралелка с италиански език. Имах невероятни преподаватели, които освен езика ми преподаваха и любов към страната. А там, в Италия, изкуството е на почит. Учих инженерен дизайн в университета и до голяма степен всичко, с което съм се захванала, ми е носило точно това, от което съм имала нужда.
Всеки прави избор, невинаги правилният, но именно тази възможност ни дава свободата да правим това, което искаме. Попаднала съм на точните хора и място, когато е трябвало, за да мога сега да комбинирам всичко. И сега да имам възможността да създавам бижута, с които да изразявам себе си.
Как ти хрумват идеите за твоите бижута?
Всички бижута, които правя, бих ги носила с удоволствие и го правя. Как да накарам хората да купят нещо, което не бих сложила?! Тъй като се старая да правя неща, които не са налични на пазара, понякога се налага да ги пробвам. За да разбера как стои, удобно ли е за носене, материалът дразни ли кожата. В общи линии, сама си се превръщам в опитен заек.
Имам си и музи, разбира се. Фантазията ми се обогатява от пътешествия, истории и хубава музика. Съобразявам се и с това, как дадено бижу би се съчетало с човека, който ще го носи. Това е голям плюс при ръчно направените неща.
Имам дни, в които просто не ми се прави нищо. Но има моменти, в които мога да творя с дни, и музата ми е кацнала на рамото, здраво забила нокти.
Често ли се случва да направиш нещо, което толкова да ти харесва, че да не искаш да го дадеш на друг?
Често си казвам: „ Елииии, толкова е яко това!“. Още на следващото ми излизане с приятели го подарявам на някого, който се е запленил от него. Често – напълно непознати хора. Това го наричам самоделен PR. Но няма по-добра реклама от хората, които носят твоите творения.
Представяш нещата си и в etsy.com. Тоест, има интерес към теб и от чужбина. По-голям ли е, отколкото в България, защото тук, както често чуваме, пазарът като че ли за всичко е малък?
Когато се захвнеш с нещо от сърце и вярваш в него, то ще ти се отблагодари. Не веднага и ще ти коства много. Но пък знаеш, че си струва. А и няма нищо по-хубаво от сбъдването на мечтите ти, когато си се погрижил за тях.
Пазарите, за които говорим, са такива: малки, големи, активни или не чак толкова. Важно е как се представяш на аудиторията, дали я пленяваш. Много хора вече правят „арт бижута“. Далеч съм от това определение. Тази дума арт винаги ме е побърквала. Аз съм творческа личност с увлечение към новите неща, към създаването на едно, но уникално колие или гривна, или каквото и да е друго. Обичам да си цапам ръцете с труд и дисциплина. Повечето „арт“ определящи се, честно казано, не знам с какво се занимават.
В България те оценяват и съм далеч от мисълта, че няма пазар. Но хората са залети от масово производство и от негативизъм. Това често пречи на преценката, че е много по-добре да притежават качество пред количество. Но българинът е страхотна публика. И макар че искам да ме харесват и навън, няма нищо по-стимулиращо от това, да си оценен в България.
Трябва ли човек да разбира от бизнес, за да превърне хобито си в нещо повече?
Бизнес … това е гадна дума. Превърнеш ли любовта и таланта си в бизнес, не се случват хубави неща. Бизнес има в китайския магазин.
За хората, които творят и създават, е важно да имат средства да продължат да го правят. Те трябва да оценяват труда си и всичко, което влагат в него. От идеята, през материалите и времето до рекламата и цялостната визия. Рискът да се провалиш е стимул да не се предаваш.
Със сигурност не си запълвам времето, когато правя бижута. Искам да достигат до повече хора и да виждам удоволствието, което изпитват, когато ги носят. Нося радост и на себе си.
Най-позитивното нещо, което си чувала за бижутата ти?
Широко отворени очи, 24-каратова усмивка и „ Искам гоооо“. Сякаш то (бижуто) е живо и те разбира. Подкрепата, която имам от приятелите си е другото най-хубаво, на което мога да се осланям в не чак толкова добрите моменти. Знам, че никога няма да ми позволят да се откажа. Благодаря им за това!
Използваш интересни материали по оригинален, неочакван начин. Което май е голяма тенденция в момента. Ти самата как сверяваш модния си часовник и доколко е важно за теб нещо да е актуално?
Една от най-близките ми приятелки веднъж ми каза: „Има хора, които следват тенденциите и такива, които ги създават.“ За мен модата е толкова преходно събитие, че изобщо не си заслужава да има само една интерпретация.
Нямам представа, кое е модерно в бижутата. Пък и хората са толкова различни, че понякога сами се изненадват от нещата, които избират да си сложат през деня, на парти или дори за плажните и планински приключения. Има човек, купил мое колие, на което имаше декоративна вила (земеделско сечиво за събиране на сено или слама).
Значи е по-важно как са изработени бижутата и каква е идеята зад тях?
Материалите никога не трябва да са компромис. Виждала съм невероятни небивалици. Пластмаси, гуми и сплави, които докосват кожата и оставят неприятно усещане. Все пак, един продукт не трябва да причинява дискомфорт или да поражда иронични усмивки в околните. Ако идеята ти е качествена, тя самата изисква качествен материал.
Имаш ли кой да ти помага в изработката?
Идеята и изработването на бижуто го правя аз. Проучването и обикалянето за материали – също. Металните елементи, които използвам, са по дизайн на мой приятел, на когото се доверявам напълно. Той е невероятен дизайнер и знае каква роля играят качествените материали. Професионалните снимки са дело на мои приятели, които са адски талантливи и се надявам някой ден да мога да им се отблагодаря.
Имало ли е досега нещо, което да ти е хрумнало да направиш, да си се опитала, но да не си могла?
Като се замисля – не. Хората още от древни времена са правили накити с къде-къде по-примитивни сечива от това, което имаме ние днес. Така че, няма невъзможни неща. Ако нещо не се получи от първия път, то със сигурност ще стане на десетия. Мисълта ми е, че не трябва да се отказваш, а да продължиш с опитите да постигнеш желания резултат и ефект. На мен ми помага именно предизвикателството. Когато видя крайния резултат, винаги съм по-доволна, ако съм се помъчила малко. (Усмихва се.) Но със сигурност не съм от „арт“ хората, които виждат петел на главата като възможност за дизайнерска шапка. Все пак, всичко трябва да има някакви граници.
Още от работата на Еля можете да видите в нейния Facebook профил, в Instagram и в etsy.com. Снимките са дело на Елван Али, за която можете да научите повече от профилите ѝ в Instagram и YouTube.
