„Нямам любими книги или пиеси. Предпочитам да залагам на новото и непознато“, отсича актьорът и мой добър познат Бисер Маринов.
Това веднага ме накара да се замисля… И аз май нямам „любими“…
Филми, книги, пиеси, стихотворения…
Има такива, които много са ме развълнували, такива, които са ме докоснали истински – отвътре, такива, от които съм научила нещо ново – за света, за себе си, такива, които са ме накарали да се замисля, такива, които са ме разплакали, такива, на които съм се смяла с глас… И, да, те всичките са ми любими. Или иначе казано – нито един/една от тях не ми е по-любим от останалите.
Ето, как Бисер успя да ме накара да се замисля дълбоко, с отговора си на един иначе елементарен въпрос. Именно такъв е той –
провокативен, търсещ, задълбочен и отдаден на актьорската професия
своите роли в киното и театъра и най-вече отдаден на хората. Хората, които го гледат и му се възхищават, тези, които го аплодират, както и тези, които го критикуват открито.
Бисер Маринов е роден на 27 ноември 1979 г. в град Видин. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Димитрина Гюрова в НАТФИЗ през 2003 г. Може и да сте имали възможността да го гледате на живо във вашия град, тъй като актьорът е бил част от трупите на доста родни театри – Кюстендил, Габрово, Монтана, Добрич и Сливен. Ако ли пък не, то поне със сигурност сте го виждали на големия или малкия екран.
Снимал се е в
над 20 български и чужди филми
както и в множество сериали и рекламни клипове. Имал е честта да работи с режисьора на Октопод Луиджи Перели в италианския сериал Дело по съвест, с Бърт Янг в Целуваме ръце, и със самия Уесли Снайпс в Стрелецът. Сред най-големите му постижения в родното кино се нареждат заглавия като Отрова за мишки, Омбре, Слънчево, Деца от восък (на режисьора Иван Ничев) и други. Бисер Маринов е участвал и в някои от най-успешните български сериали като Дървото на живота, Под прикритие, Стъклен дом, Столичани в повече, Революция Z и много други.
Бисер Маринов даде специално и много откровено интервю за читателите на Lifebites.bg, които са любители на киното и театъра. Вижте какво разкри актьорът за работата, мечтите и за самия себе си пред нас.
Кога и как реши да ставаш актьор?
Обичам да гледам филми от малък. Беше ми интересно как се преобразяват актьорите в различни персонажи, как попадат в различни ситуации и епохи. Нещо като машина на времето. Последната година в езиковата гимназия във Видин, когато дойде времето да се ориентирам какво да уча, изборът беше между география, история и актьорско майсторство. Реших да кандидатствам в НАТФИЗ. Никога преди това не бях ходил в театрални школи и студия.
Какво дете беше?
Дете, както повечето деца. Играехме навън футбол, на фунийки и други подобни игри. Нямаше интернет и такова разнообразие от телевизионни канали и електронни игри. Сега в ерата на технологиите нещата са други.
Какво винаги си искал да изиграеш, но все още не си?
Не съм от този тип актьори, които си мечтаят да изиграят конкретна роля. Не виждам смисъл от това човек да се пренавива за неща, които не зависят само от него. Но напоследък си мисля, че би ми било интересно да изиграя полицейски инспектор или детектив в някой бъдещ кино или театрален проект. Да е
нещо коренно различно от всичко, което съм играл досега
Всяка роля трябва да те провокира, да има какво да кажеш с нея, да те докосне по някакъв начин. Вкарването в едно и също амплоа в един момент ти доскучава. Мисля,че актьорът има нужда да опитва различни неща на сцената и пред камерата, стига да има шанс.
Какъв е твоят скрит талант?
Никога не съм се замислял за това. Но щом е скрит талант, значи още не е открит. Предполагам скоро ще го открия или някой друг ще го открие. Или може би нямам такъв.
[Вижте и интервюто със Стоян Радев]
Коя е любимата ти роля, в която си се превъплътил до момента и защо?
Любими роли нямам. Обичам си ги всичките по някакъв начин. Във всяка една от тях съм вложил труд и фантазия. И Гудата във филма Отрова за мишки, и Роберт в Омбре, и всички останали в театъра и киното са ми хубав спомен. В момента ролята, с която се събуждам и заспивам е на архитекта Лозан в пиесата, която репетирам – Асансьорът от Георги Марков. Доста трудна роля и в същото време огромно предизвикателство за мен като актьор.
За какво мечтае Бисер Маринов?
Мечтая да си партнирам с гениалния сър Даниъл Дей Люис в исторически епос, заснет от един от любимите ми режисьори сър Ридли Скот.
Коя е най-голямата трудност, с която си се сблъсквал в личен и в професионален план?
Трудност, препятствие, предизвикателство или просто приключение с неочакван край. Всеки сам избира как да приеме и нарече нещата, които му се случват. Това са
уроците на живота
На всеки човек му се случват различни неща. Важното е да ги приеме и преодолее, за да продължи напред по пътя, който е избрал.
Сподели с нас нещо, което никой не знае за теб?
Интересен въпрос. Определено не знам кой какво знае за мен или не знае.
В момента пиша един сценарий за филм
Мисля, че ще стане интересен и се надявам скоро да се реализира.
Имаш ли любим актьор и кой е той?
Имам, разбира се. И не е един. Много са, но да не ги изброявам всички. Предпочитам да гледам европейско кино. Възхищавам се на доста европейски актьори. Както споменах преди малко – един от любимите ми е сър Даниъл Дей Люис. Британски актьор, гениален. Снима на няколко години по един филм, но всяка роля е с номинация. Не е комерсиален, избира си ролите и ги изпипва. Работи по ролята месеци, години. Ето затова е велик.
В българското кино и сериали, за съжаление, рядко се работи така. Повечето актьори си мислят, че като си кажат текста с друг костюм са направили ролята. А тя изисква време, наблюдения, да се изпробват някои неща, ако е възможно, стига да не са обществено вредни. Симпатизирам на актьори, които работят по този начин.
Наричат те „лошото момче на българското кино“. Съгласен ли си с този епитет и как се наложи той?
Не, не съм съгласен. Този епитет се появи преди години, поради простата причина, че повечето роли, които ми поверяваха във филмите и сериалите бяха отрицателни. Наркодилъри, побойници, луди глави. В един момент дойде ролята на Гудата във филма Отрова за мишки. Гудата е тартор на банда в ТВУ, преминава и през затвора за кратко. Побойник, който непрекъснато пие, пуши, бие хората и не обича никога да губи. След няколко роли от този тип,
епитетът „лошо момче” някак си се появи без да е търсен целенасочено
Режисьорите, с които съм работил явно ме виждат повече в тази светлина. Но ето например във филма Омбре ролята ми е комедийна. Различна от това амплоа. Героят ми се казва Роберт – колоритен ром, който свири на кларинет, прави дървени въглища и пуска цветущи лафове.
Най-новото театрално превъплъщение на актьора Бисер Маринов можете да гледате в представлението Асансьорът, в което си партнира с актрисата Янислава Линкова. Постановката е на Малин Маринов, а автор на оригиналния текст е известният български писател Георги Марков.
„Пиесата е писана преди близо 50 години, но проблемите, които разглежда са доста актуални за днес. Героят ми е мъж на средна възраст. Казва се Лозан и е архитект. Една вечер засяда в асансьор с непозната жена. Опитите им да излязат остават безуспешни. Прекарват една дълга нощ в опит да спасят душите си, да разберат дали са родени един за друг, да направят своя избор, да разберат дали могат и имат сили за промяна. И двамата търсят истинската любов, но липсата на духовност в съвременния свят и стремежът към материалното пречи на хората да си вярват един на друг. А без доверие, любов няма.“ – споделя пред Lifebites.bg актьорът.
Едно от участията на Бисер Маринов в киното, за което стана дума и в интервюто по-горе, можете да видите във видеото на филма Отрова за мишки, което открихме качено в youtube.com.
