Благодаря ти, мамо.
Този текст е много личен, но универсален. Писмо от една дъщеря до нейната майка. Подарък за жената, която не просто ми е дала живот, но е причина той да бъде такъв, какъвто го харесвам и искам.
Тези редове са букет от думи, в които искам да вплета цялата си благодарност към моята майка. Не го правя често. Не ми се случва да казвам
Благодаря ти, мамо
всеки път, когато искам, когато тя има нужда да го чуе, когато го заслужава. Обикновено ме притиска времето, бързам за среща с приятелка, децата са гладни, още нещо трябва да бъде свършено… и така денят е отминал. Без да онова благодаря ти, което не трябва да потъва в нощта неизречено.
Благодаря ти, мамо, за толкова много неща, които всъщност не подозираш, че си ми дала. Не, не са безсънните нощи, когато неспокойството и тревогата не са ти давали мира, защото съм някъде на другия край на света. Или пък онези безкрайни минути, в които си очаквала да чуеш гласа ми, за да знаеш, че съм жива и здрава.
Аз ти благодаря, че ми показа с примера си, че за да стигнеш там за където си се запътил, трябва да си адаптивен.
Да се променяш, за да оцеляваш
да реагираш, да създаваш, действаш, да не спираш, въпреки трудностите и спънките, които те катурват многократно. Дори когато си прикован на болнично легло, дори когато джобът ти е празен, дори когато онази страшна гостенка е седнала на стола до теб и посяга да хване ръката ти.
И за това, че ме научи да вярвам, ти благодаря. За това, че ми показа какво е молитва, че не спираш да нареждаш и моето име в своята собствена ден след ден. Че ме пазиш и с мисли, и с думи, и с обич, когато сме толкова далече една от друга.
Ти не знаеш, мамо, но аз съм ти благодарна и за това, че ме научи на труд. Без да се оплаквам, че е тежко, напротив. Показа ми, че да работиш упорито има смисъл, че трудът е радост – когато дава плодове, той те дарява с криле.
Благодаря ти, мамо, че подлагаш крехкото си рамо за опора. И колкото налудничаво, абсурдно или скандално да е било решението, което се налага да взема,
ти винаги си там – до мен
Горда и сияеща, че именно аз съм твоя дъщеря. Без грам колебание, с огромна вяра и надежда, че ще се справя.
Така благодарна съм ти, мамо, че ме остави да порасна, без да закриваш необятните простори пред мислите и плановете ми. Остави ме да вирея под собственото си слънце, без да изкривяваш крехката ми същност и да ме превръщаш в нещо, което мислиш за по-добро.
За още един урок в живота си ти благодаря. Показа ми, че колкото и опит да има човек и колкото и години да е навъртял, винаги може да научи нещо ново от някой по-млад.
Позволи ми да ти бъда учител
Не само не укори моята младост, но и никога не си помисли да я сравниш с невежество.
Благодаря на Господ, мамо, всеки ден му благодаря за щастието да те имам в живота си. За това, че си ми дала безгрижни лета, синьо небе и жарко слънце, които да ме греят на старини. Бъди здрава и прости ми, ако минутите вечер се изнизват и онова благодаря ти замръква неизказано. То се трупа там – в сърцето ми, където обичта ми към теб е намерила пристан, от който никога няма да отплува.
