46 от почти 3000 души убити при атентата на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк са били близнаци. „Тази цифра е изключително висока, но действително е статистически точна”, разказва журналистката Оливия Лихтенщайн, автор на документалния филм Близнаците от кулите близнаци.
Продукцията на BBC дава един по-различен поглед върху драматичния ден и случилото се тогава. Филмът разказва историята на убитите и техните роднини години след атаките на Световния търговски център.
И по-точно: на убитите близнаци в кулите близнаци
„Беше шокиращо да разбера колко много други близнаци са пострадали. Всеки говори за жертвите, но така и не разбираш, че голяма част от тях са имали идентични братя или сестри”, спомня си 45-годишната Лиса Де Риенцо, чийто брат Майкъл умира на трагичния 11 септември през 2001 г.
След като не успява да се свърже с него по телефона, Лиса не губи време и веднага отива на мястото (малко след като първата кула е ударена). По това време тя работи като полицай под прикритие в Отдела за борба с порока и наркотиците.
„Видях хора да скачат от прозорците и покрива и други, които пищяха ужасени. Не мислех, че наистина е толкова зле”, разказва жената. Лиса е свикнала с опасните ситуации, но когато наближава кулите, някакво вътрешно усещане я „спира” да влезе. „Когато стигнах до блокадата на Търговския център, знаех, че той е там, и почти усетих, че той иска да ме предпази от това място”, спомня си жената.
Майкъл Де Риенцо работи за една от големите компании заедно с друг от убитите близнаци – брата на 46-годишния Грег Хофман – Стивън. Както повечето от жертвите на 11 септември, техните останки остават неоткрити.
Докато Майкъл, Лиса, Грег и Стивън растат и се радват на детските си игри,
в Ню Йорк се появява още една двойка близнаци
Кулите от Световния търговски център са амбициозен архитектурен проект, завършен през 1973 г., който може да се види от разстояние от 25 мили. Грег и брат му Стивън често наблюдават огромните небостъргачи и се сравняват с внушителните здания. „Казвахме си един на друг: „Това са нашите сгради, човече, близнаците и кулите… Това са нашите сгради”, спомня си оцелелият брат.
Когато Грег чува новината за отвлечения самолет, който лети към Северната кула, веднага вдига телефона си. Опитва да се обади на близнака си, който работи на 104 етаж. Безуспешно.
„Телефонът звънна, но се включи гласова поща. Казах: „Стив, моля те, обади се. Моля те, обади се. Виждаш какво става.” Минутите вървяха една след друга. 8.51, 8.52, 8.53, 8.54, като барабан, който кънтеше все по-силно. Получих световъртеж”, връща времето назад Грег. В 9.02 Стивън най-накрая отговоря. „Всички сме добре”, каза той. Точно по това време видях по телевизията да идва другият самолет”, разказва Грег.
Близнаците говорят по телефона до секундата, в която самолетът не се разбива в Южната кула
„Помня, че последното нещо, което брат ми каза беше „О, Господи, виж това!” Тогава връзката прекъсна. Но в този момент, той беше жив”, припомня си мъжът.
Дни по-късно, на събиране организирано от фирмата, в която е работил Стивън, жена донася картата на телефонния си секретар. На нея е записано последното съобщение от 23-годишната ѝ дъщеря Брук, за която работата в небостъргача е първата и последната в живота. Майката иска да разбере дали някой разпознава гласа на мъжа, който говори на записа, успокоява и насърчава стресираната й дъщеря. Това е Стивън Хофман. Часът е 9.17 сутринта. Няколко минути по-късно ФБР информират майката, че това е последното обаждане, направено преди Северната кула да се разпадне в 10.28 часа. Стивън, Брук и още 30-40 техни колеги са заклещени в конферентната зала на 104-я етаж без възможност да се измъкнат от горящата сграда.
В същия ден, докато изпълнява служебните си задължение загива и пожарникарът Андре Флетчър. 47-годишният му брат и колега Закари казва, че половината от него липсва. Когато двамата били малки, вярвали, че еднаквите им лица ги правят по-специални от другите деца.
„Правехме се на супергерои, защото според нас да бъдеш близнак, означава да имаш специални сили. Но къде изчезнаха те, когато брат ми умря?”, не може да разбере защо не е почувствал нищо по време на смъртта на Андре Закари, който пристига на мястото на атентата малко преди Северната кула да падне. Закари вижда противопожарния автомобил на брат си и му се обажда по радиостанцията.
„Казах му: „Не прави нищо глупаво! Обичам те.” Той ми отговори : ”И аз те обичам, братко.”
Най-странното е защо му казах, че го обичам?
Рядко казвах това на брат си, защото и двамата го знаехме. Това просто беше нещо, което си знаехме…”, задава си въпроси оцелелият Флетчър. Това е последният път, когато двамата братя говорят.
В трагичния ден преди 14 години освен брат си, Закари губи още поне 30 колеги, които определя като свои близки приятели. В списъка на убитите пожарникари е и името на Джеф Гуджа, който е прехвърлен на работа в офис, заради контузия от предишен пожар и не трябва да поема спешни повиквания. Мъжът вижда как вторият самолет се разбива в Южната кула през прозореца на офиса си в Бруклин. Два пъти се опитва да напусне сградата, за да отиде до Манхатън, но е спрян на вратата. Третият опит е успешен. Джеф достига входа на Южната кула в 9.59 часа. Тогава небостръгачът се срутва и го погребва.
„Когато отидох да помагам в издирването на останките, срещнах някои от колегите му, които толкова се зарадваха, че Джеф е жив. Казах им, че всъщност съм неговият близнак”, разказва Гари Гуджа. След като 40 години редовно ходи на риболов с Джеф, оцелелият близнак вече не докосва въдица. Играе голф и наблюдава водата отдалече.
Грег Хофман също преживявя трудно смъртта на брат си и дори опитва да се самоубие.
„Спомням си как си казах: ”Ще скоча от тук, ще направя само пет крачки и ще скоча.
Така болката ми ще спре
връща лентата със спомените си оцелелият близнак.
Когато признава на жена си Айлин, че е искал да се самоубие, тя организира група на близнаците от 11 септември. Години по-късно всеки от тях се опитва да живее по различен начин без другата си половинка, но и без да може да избяга от сянката ѝ.
„Някои близнаци вярват, че тяхната връзка означава, че буквално могат да усещат болката на другия, но нито Грег, нито Лиса или Закари са усетили момента когато техните братя са умрели и всички тъгуват заради това”, разказва след срещата си с тях журналистката Оливия Лихтенщайн.
Единствено Дан Далара, чийто брат близнак е бил полицай, е почувствал нещо в момента, когато пада втората кула. „Почти излязох от кожата си от страх. Казах си: „Джон! Боже мой, Джон! Трябва да изляза от тук.” Шефът ме попита къде си мисля, че отивам. Отговорих му: Трябва да се махна от тук, брат ми току-що беше убит”, потръпва Дан Далара.
*Материалът е публикуван във вестник “24 часа” по случай 10 години от атентата на 11 септември 2001 г.
