Гласът му е мек като кадифе и докосва най-тънките струни на човешката душа. Почитателите му са безброй, а сред най-явните от тях са папи, президенти и кралски величия. Човекът, който не вижда с очите си, но прониква в душите на хората повече от всеки зрящ. Търпеливият победител, комуто съдбата не спестява тежки предизвикателства. Майсторът на тишината и вълшебствата в музиката Андреа Бочели.
Сигурно се чудите защо говорим за тишина, след като става дума за един от най-любимите музиканти на нашето време. Защото той освен да пее, умее и това – до съвършенство владее и оценява качествата на тишината. А тя е неизменен спътник в живота му, заедно с предизвикателствата, които му отправя съдбата. Така е кръстен и театърът в родния му град, на който той е почетен президент – Театър на тишината. На нея са посветени мемоарите му –
Музика на тишината
Андреа Бочели |
По този начин ще се казва и филмът, който разказва историята на прочутия тенор и за който вече тръпнем, тъй като снимките му започнаха преди около година. Негов режисьор е номинираният за Оскар Майкъл Редфорд (Венецианският търговец). В ролите ще видим Тоби Себастиан (Игра на тронове) като Бочели, Джорди Молла (Лоши момчета II, Ридик, Дрога) като баща му и самия Антонио Бандерас в ролята на Маестрото – загадъчният ментор на великия тенор.
Андреа Бочели е роден на 22 септември 1958 г. в малкото тосканско градче Лаятико, близо до Пиза. Още от дете има проблеми със зрението – диагностициран е с глаукома. Заради главоболието, което съпътства това заболяване, майка му редовно му пуска класическа музика, с която той успява да релаксира. Пък и още съвсем малък за първи път е чул изпълнение на тенора Франко Корели, което е оставило
незаличими следи в сърцето му
Още тогава той се влюбва в музиката и специално в класиката. Започва да учи пиано, а впоследствие и още куп музикални инструменти. Обича много и да пее. Но има нужда и да се вглъбява в себе си. Дали заради болката или просто, за да чуе таланта си, който му шепти, че има нещо наум за него…
Когато е на 12, при игра на футбол, го удря топка в главата в областта на лявото око. Получава увреждане, което не може да се овладее. Изгубва зрението си напълно. Налага му се да започне да учи Брайловата азбука. Мълчанието превзема едно от най-важните му сетива – зрението. Вече няма да види цветове, ще усеща само аромата на цветята. Няма да може да зърне красотата на жените, които ще обича – ще може само да се влюбва в сърцата им.
Музиката придобива още по-сериозен смисъл в живота му. Скоро печели първото си певческо състезание. Въпреки това обаче големият успех не идва веднага. Завършва училище и постъпва в университета в Пиза, където учи Право. За да се издържа, пее в пиано барове.
Известно време Андреа Бочели работи като адвокат
В началото на 90-те години, когато е близо 35-годишен, мълчанието на голямата сцена за неговия глас най-после идва към края си. Както сам казва – почти в края на търпението му. Защото на тази възраст надеждите за артистичен успех започват да се изпаряват, ако не се е случило нищо съществено до момента.
Бочели първо стига до прослушване при звездата Дзукеро, който го включва в записа на песента Miserere за съвместно турне с Лучано Павароти. Незабравимият Павароти е толкова впечатлен от Бочели, че предлага сам той да не излиза на сцената за това изпълнение. Така лично поставя тогавашния адвокат на мястото, което заслужено му принадлежи. И което съдбата му е отредила.
Скоро след това Бочели е приветстван и на големите оперни сцени. Макбет, Бохеми, Кармен, Трубадур, Тоска и много други. Безброй възхитени почитатели. Записите му се превръщат в абсолютни бестселъри с над 80 млн. продадени копия. Издава платинени албуми, заслужено се сдобива със звезда на Алеята на славата. А усетът му да съчетава поп с класическата музика е толкова добър, че му гарантира стъпването на големите върхове. Дженифър Лопес, Селин Дион, Нели Фуртадо, Тони Бенет, Сара Брайтман, Кристина Агилера. Това е само малка част от имената, които са били удостоени с
честта да застанат до големия Бочели
Остава обаче дълбоко свързан с тишината. Онази, която го е направила зрял артист, преди още да стъпи на голямата сцена. Същата, заради която успехът видимо е закъснял, но пък е било писано да бъде знаменателен. А съдбата не спира да го предизвиква.
На 30 април 2000 г. бащата на Андреа умира. А на следващия ден тенорът трябва да пее пред папата във Ватикана. Въпреки голямата болка, той изпълнява задължението си – нали е артист, пък и вече се е врекъл във вярност на музиката. Оставя цялото сърце и цялото си страдание да разтърсят душите на височайшата публика. Веднага след това се прибира, за да вземе нужната му тиха глътка скръб. А няколко месеца по-късно посвещава концерта си на Статуята на свободата в Ню Йорк на починалия си родител.
През 2006 г. Андреа Бочели и кметът на родното му място Лаятико решават да построят амфитеатър в покрайнините на градчето. До голяма степен проектът е финансиран от звездата, а в замяна той става негов почетен президент. Кръщава го Театър на тишината. И той наистина е такъв. Защото сцената му оживява
само веднъж годишно през юли
Тогава самият Бочели е там и изнася концерт заедно с други прочути музиканти – като саксофониста Кени Джи, многократния носител на Грами Дейвид Фостър, ангелогласната Сара Брайтман, изключителния Пласидо Доминго, чувствения Хосе Карерас и много други. През останалото време обаче на сцената царства Тишината.
Андреа Бочели определено е различен. Не само с таланта и изявите си. Но и със силата да понася ударите на съдбата. Позитивен, влюбен в изкуството, живота и любовта. Творец в най-пълния смисъл на думата. И изкусен “душевадец“, както го определя друга голяма италианска звезда Джина Лолобриджида.
