В първа част ви запознахме с един вдъхновяващ млад българин. Историята на Богомил Йорданов продължава тук:
“Събуждам се една хубава неделя с болка в корема. Не можех да мърдам, нито да ям, нито да пия от болка. На следващия ден отидох до Военно-медицинска академия, гледаха ме на ехограф и казаха, че ми няма нищо. Не преигравах. Издържам на болка, но ме отпратиха с уверението, че тя ще отшуми. Така 4 дни не ядох нищо, не пих и вода. Един приятел и майка ми ме заведоха в Пирогов. Там може да си умреш в коридора. Приятелят ми пъхна пари в джоба на едната сестра, за да мина по-бързо. За съжаление, през 2006 г. така стояха нещата.
Прегледаха ме, никой не знаеше какво става, защо съм зле, какво ми има. Този приятел уговори познат професор да ме оперира на сутринта. Тръгнаха си с майка ми, а мен ме оставиха сам в една стая. Извадих много голям късмет. През нощта дойде една санитарка. Казах ú: “Извинете, усещам, че ще умра тази вечер.”
Очаквах, че ще ми се присмее, но тя се разтича и викна дежурния. Вкараха ме в операционната. Бях спокоен и щастлив. На сутринта се събудих без болка в корема… оказа се, че съм получил перитонит – възпаление на червата, защото първия път не са ми ги направили добре. Било е лошо възпалено и сигурно наистина съм щял да умра тази нощ. Две седмици по-късно отидох на състезание, въпреки че бях рязан. Не се класирах добре, но исках да го направя…”, разказва
българският шампион
Макар днес да е идол на много млади българи, преди години нещата не се развиват така лесно и бляскаво за него. Когато се връща в залата, “колегите” му се присмиват се, шушукат зад гърба му и обсъждат, че от инвалид като него нищо няма да стане. Майка му през сълзи го моли да се откаже, но той е категоричен, че няма да го направи.
“Бях 80 кг. Месец по-късно отидох на друго състезание в категория 85 кг., където се класирах четвърти от 9 човека. Есента на 2006 г. ми махнаха металната пластина. Следващата година се подготвях много усилено. Отидох на квалификации за Балканското първенство в категория до 90 кг. Класирах се 7-ми. Бях разочарован и си казах:
“Край, никакви диети повече!”
Секретарят на федерацията Румен Николов ме беше харесал и ми звънна три дни по-късно – имало свободно място в категория до 85 кг. Вече се бях „наял” много и тежах около 100 кг. Обаче му казах, че ще се включа! Състезанието беше след 10 дни. Нямаше кой да участва – трябва да се замести един от участниците.
Това ми беше шансът! Трябваше да се възползвам!”, връща се назад в миналото Богомил Йорданов.
За 10 дни успява да свали рекордни 17 кг. и да достигне тегло от 83 кг. “Почти нищо не съм ял, тичах по 3 часа на ден, тренирах. Станах първи. Казаха ми, че съм бил най-добрият състезател на първенството!”, казва с гордост този вдъхновяващ млад мъж, който успява да стане Балкански шампион за мъже по културизъм през 2007 г., а година по-късно печели турнира Мечката.
Богомил е силен и физически, и психически, но признава, че се е сблъсквал с много негативни реакции заради визията си и стереотипите на “нормалните” хора, както нарича тези, които не тренират. Всъщност нормалните хора често се държим доста ненормално. Обобщаваме, заклеймяваме и се присмиваме, без да имаме достатъчно познания, без дори да сме говори с човека, който можем да убием с лоши думи… Всичко това
Богомил го е изпитал на гърба си
“Виж този е химик, това и аз го мога, ако почна да пия химия” – чувал съм ги много пъти тези неща. С мой приятел се разхождаме по моста на НДК, бях поотслабнал и чувам зад гърба си: “Ей, гледай го тоя анаболен смешник!”. Обръщам се и гледам някакво интелигентно, възпитано момче с приятелката си седят прегърнати и ни гледат. Моят приятел вика: „Сега ще ходя да му вкарам един на тоя!”. „Не бе, човек – му казвам – те точно това очакват, за да покажеш, че си агресивен.”
Никога не съм се сбивал с никого, защото знам, че хората това очакват да видят. Никога не съм удрял човек!”, усмихва се Богомил. Но със стереотипа, че ако си културист, задължително си тъп е трудно да се бориш. Докато е в университета Богомил е абсолютно отдаден на учението. Въпреки това и там, сред академичните среди, се среща лице в лице с предразсъдъците.
“Отивам на изпит и професорката сяда до мен. Всички вадят пищови, тя седи и ме гледа право в листа. След това ми беше писала 4. Каза: „Не, това със сигурност не си го написал ти.” Много съм се обиждал, засягал…”, поема въздух младият мъж. И се насочва към другата си страст –
писането на стиховете
Да, Богомил Йорданов е прекрасен млад българин, със силно тяло и нежна, лирична душа. Започва да пише поезия именно, за да се справи със стреса и психическите травми, които могат да му нанесат реакциите на околните.
“За някои неща са ми пречели мускулите. За любовта са ми пречили. Хората имат предубеждения. Преди бях и по-притеснителен и като видят някакъв с мускули и не ти дават шанс такива момичета.
Хората въобще не знаят историята ти, обаче, за да те обидят ще кажат: “Виж го тоя е идиот!”. В България повечето хора са завистливи и не се стараят да разбират другите, не са толерантни”, казва младият мъж.
Днес Богомил Йорданов е дипломиран юрист, който продължава да поддържа тялото си в страхотна форма и да вдъхновява много хора с упорството, издръжливостта и решителността си. А на 15 ноември, след
7-годишно отсъствие от сцената
младият българин се завръща в света на професионалния културизъм. Богомил ще мери сили на състезание в Англия. “Най-доброто предстои! Време е да видят какво могат българите… защото всеки сам избира дали да следва мечтите си”, усмихва се той.
А ние му пожелаваме да продължава да бъде… себе си! Успех, шампионе с добро сърце!
