Време за мотивация: Съветите на Богомил Йорданов

“Това са моите кратки житейски съвети! Спазването им не се случва за един или два дни. Това е процес, който отнема време, самонаблюдение и постоянство, но крайният резултат си заслужава!”, казва Богомил Йорданов.

За него ви разказахме в Един шампион срещу злото, предразсъдъците и лошия късмет. Тук може да прочетете съветите на Богомил и правилата, които той сам си е изковал. Публикуваме ги, така както самият Балкански шампион по културизъм ги е написал – заедно с някои негови мисли, които ни се струват ценни и няма как да ви спестим… Приятно четене!

“Мислите, че всичко е мускули и слава, но съвсем не е така. Има и много болка, има и много усилия и провали, а храната никога не е била само чисто пилешко филе, а най-често извара, защото е по-евтин източник на протеин.

Сега съм отново тук, преминал през десетки неща, които няма как да опиша само в няколко страници. Отново съм тук с все по-силна вяра всеки ден и с желание да споделя опита си за живота, да дам своите съвети на хората, които не вярват достатъчно силно, които имат някакво затруднение и не знаят кой път да поемат и как да продължат напред.

Не го правя, за да бъда харесван, не го правя, за да ми се възхищават. Правя го, защото вярвам, че в определен момент от живота си всеки има нужда да знае, че някой друг е минал през нещо подобно.

Всеки има нужда някой да му вдъхне вяра в собствените сили и да му даде правилна насока.

И аз съм минал през това, и аз съм се лутал и съм търсил много отговори и съм тук, за да споделя онова, което съм научил за себе си.

Трябва да обмисляме винаги разумно във всяка ситуация какво можем да направим и да приемаме нещата спокойно.

Не всичко зависи от нас, но винаги избираме как да реагираме. И не осъзнаваме, че в крайна сметка изборът ни на реакция при ситуация, която не зависи от нас, постепенно с времето неусетно променя самата ситуация. Никой не може да те унижи, ако сам не му позволиш.

Никой не може да те направи нещастен, ако сам не го допуснеш!

Всичко е състояние вътре в самите нас, вътре в главите ни! Когато – кажем: “Трябва да направя това, трябва да направя онова…” никой не ни е вързал с вериги и никой не ни тегли настила да го направим.

Винаги имаме избор на действие и избор как да приемаме нещата, но трябва да се научим и да поемаме последиците от действията си! Не да се оправдаваме с други, не да търсим вината в други!

Ние сами градим своя живот, независимо откъде сме тръгнали.

Дори някой да е болен от неизлечима болест – отново има избор – дали да се самосъжалява и да се вайка, или да приема болестта с достойнство и да даде повече от себе си на околните, докато може да е покрай тях!

Повечето хора в отношенията с околните мислят за себе си, мислят как да извлекат някаква полза, да вземат по-голямо парче от баницата. Истината е, че много повече ще получим, ако си сътрудничим, ако си помагаме с другите хора… тогава баницата ще става все по-голяма и за двете страни ще има все по-големи парчета. Това е ситуация, в която и двете страни печелят. Иска ми се в България повече хора да можеше да го разберат.

С годините се научих, че първо трябва да работя над вътрешния си свят, над онова, което съм отвътре, над това да се стремя първо да разбирам, а след това да бъда разбран. И когато вътрешното аз започне да се припокрива с външното аз, ставам много по-спокоен в отношенията си с околните, справям се много по-добре, няма вътрешно противоречие, няма лъжа.

Аз съм си аз и не се страхувам да го покажа.

Няма нужда да търся одобрение, няма нужда да питам някого как се справям, нито някога е имало нужда, когато съм се състезавал. Винаги сам съм знаел как се справям, винаги сам съм знаел, дали съм скрил нещо от другите, дали по време на диета тайно съм изял някой шоколад.

И сега няма смисъл да питам шефа как се справям с работата, защото него мога да излъжа, но аз винаги знам истината. Винаги знам, дали нещо не съм направил както трябва и сам трябва да се стремя да се подобрявам. Повечето хора искат да бъдат харесани, да чуят похвали, одобрения и са готови на какво ли не, за да спечелят чуждото възхищение.

Но човек никога не може да излъже себе си и никога не може да се скрие от себе си!

Съветите ми са:

• Вярвайте! Вярата в онова, което искаме да постигнем, е силата, която ще ни помогне да се справим с всички трудности по пътя. Вярвайте в себе си и не се страхувайте, не слушайте всеобщото мнение! Страхът обикновено ни води точно до това, от което се страхуваме и сбъдва нашите страхове.

• Бъдете винаги честни със себе си, погледнете дълбоко в сърцето си и помислете какви и защо искате да бъдете. Ако се хванете с нещо, винаги мислете докъде искате да стигнете, винаги започвайте с представата за крайната цел! Не позволявате на нищо да ви спре по пътя! Не се оправдавайте, не се оплаквайте! Задавайте си въпроса: “Дадох ли днес най-доброто от себе си?” Но бъдете честни! Можете да излъжете някой друг, но никога не можете да излъжете себе си!

• Бъдете благодарни!

• Научете се да уважавате труда на другите, да помагате на другите и да търсите решение, при което и двете страни да са печеливши.

• Научете се да подреждате приоритетите в живота си и не позволявайте на други да ги подреждат вместо Вас!

• Никога не оставяйте истински важните неща да бъдат измествани от други, които са второстепенни. Ако е необходимо, ще отказвате, ще отстоявате позицията си! Но винаги поставяйте на първо място важните и спешни неща, на второ – важните и не толкова спешни неща и чак тогава – всичко останало, ако остане време за него – като например не важните, но спешни неща и накрая нито важните, нито спешни неща!

• И каквото и да се случва, не се връщайте към миналото, не се съжалявайте и оплаквайте, а веднага мислете трезво какво може да направите в този момент и как да продължите напред!

• И не забравяйте, че докато стоите и се чудите, някой друг се бори за своите мечти, тренира тежко, работи цял ден или учи цяла нощ! Искаш нещо – отиди и си го вземи! Никой няма да ти го подари просто ей така!”

Прочетете още… Един шампион срещу злото и предразсъдъците