Тази история може да ви се стори като сюжет на латино сериал, още повече, че действието се развива в Колумбия. Само че е съвсем истинска! Става въпрос за може би най-странната шега на съдбата с две двойки еднояйчни близнаци, родени с 1 ден разлика през 1988 г.
В случая две майки не се оказват просто с разменени в болницата бебета, а всяка една от тях си тръгва с едно свое и едно чуждо дете. И вместо момчетата им да израстнат с брат-близнак, който е абсолютно тяхно копие, те растат като двуяйчни близнаци – дълбоко свързани, но напълно различни, почти 25 години…
Началото, което бележи и края
на тази невероятна история започва също така необичайно в една лятна вечер през лятото на 2013 г. Две приятелки се отбиват в месарница в Богота, за да напазаруват за съботното барбекю с приятели. Магазинът е добре познат на едната от тях – Джанет, която често пазарува там, защото е собственост на братовчед ú. Вниманието на другата – Лаура, обаче веднага е привлечено не от свинските ребърца зад щанда, а от младия продавач – точно копие на неин колега от инженерната фирма, в която работи.
Тя дори го поздравява с ентусиазъм и отдава по-скоро хладната му реакция на факта, че може би се срамува и иска да скрие, че му се налага да работи и на второ място през почивните дни. Той дори се представя с друго име – Уилям, вместо Хорхе.
Още следващия понеделник Лаура отива при колегата си Хорхе, за да му разкаже странната история и да го попита на шега дали си няма брат-близнак. Да, той има брат близнак, с който обаче въобще не си приличат, е отговорът. Младите мъже продължават да водят нормалния си
живот в неведение
още няколко месеца, през които Джанет успява да се запознае с колегата на Лаура и сама да се увери в приликата му с момчето от месарницата. Тя дори показва на продавача снимката на двойника му, която предизвиква всеобща реакция на учудване сред колегите и клиентите.
Малко по-късно, Лаура също решава да покаже на Хорхе как изглежда младият мъж, който е точно негово копие, за когото му е разказвала. Първоначалната реакция е също на смях и изненада, докато не решават да разгледат и Фейсбук профила на продавача на месо. И там, сред снимките, изведнъж лицето на Хорхе замръзва. От един кадър на двама млади мъже с питие в ръка го гледа не само двойникът му, но
и неговият брат-близнак
– с онези плътни устни, гъсти вежди и непокорна тъмна коса, които е познавал цял живот!
Още същата вечер Хорхе показва снимките и на брат си Карлос, с който все още делят едно жилище. Двама странни и непознати братя, които напълно приличат на тях и според Фейсбук също са родени през декември 1988 г., само че в провинция Сантандер. Реакцията на близнака му обаче не е толкова ентусиазирана. Момчетата са загубили преди 4-години майка си, към която той е бил болезнено привързан.
Карлос още от съвсем малък се е чувствал различен в семейството, никога не е откривал голяма прилика с брат си и сестра си, които си приличат не само външно, но и по характер. Дължи успехите си в училище на Хорхе, който винаги му е помагал. Двамата братя познават бегло баща си и винаги са предполагали, че Карлос прилича на него. Но изведнъж сега, всичките му съмнения през годините намират неочаквано и нежелано потвърждение…
Следващият ден е денят на истината и за
другата двойка близнаци
В месарницата Уилям получава на телефона си снимката на Хорхе и Карлос – сега на нея освен неговото точно копие има и копие на брат му Уилберт. За Уилям веднага е ясно, че е имало размяна на децата от двете двойки еднояйчни близнаци.
Изведнъж намират отговор всичките въпроси, които си е задавал през годините, растейки в бедното си земеделско семейство в Сантандер. Той сякаш винаги е усещал, че не принадлежи към това място и че е някак различен от родителите си и останалите си петима братя и сестри. Мечтата му винаги е била да учи, но успява да завърши само основно образование.
Преди да дойде в Богота, животът му минава в изнурителна работа на полето и неосъществени опити да се махне от провинциалния живот, който сякаш го задушава… Той никога не чувства особено дълбока връзка дори с близнака си Уилберт, с който са толкова различни по характер.
Даже реакцията им на това, което се случва е съвсем различна. Докато Уилям разказва почти през сълзи съмненията, че са разменени, брат му отвръща рязко:
“Не ме интересува кои са тези мъже, ти си мой брат и ще си останеш такъв, докато умра!”
Остава само да се намери отговор на въпроса как е станала размяната, след като Хорхе и Карлос са родени в Богота, а Уилям и Уилберт в селце, близо до град Ла Пас, който се намира на повече от двеста километра и
над 6 часа път в планините
от столицата на Колумбия, в провинция Сантандер. Обяснението е намерено само за няколко часа, след като роднини на близнаците потвърждават, че преждевременно роденият Уилям е бил закаран заради стомашни проблеми в болницата Матерно инфантил в столицата, точно същата, в която са били родени, пак в седмия месец, но ден по-рано и близнаците Хорхе и Карлос…
Момчетата са били изписани заедно и оттогава пътищата им са останали напълно разделени, за да се пресекат почти четвърт век по-късно като жители на близо 8-милионна Богота.
Първи събират смелост да се видят
Хорхе и братята Уилям и Уилберт. Тримата се срещат на един от площадите в столицата и всеки един от тях разпознава в останалите не само свое собствено копие, но и копие на брат си – в походката, смеха, маниерите. Още същата вечер четворката, която и до днес предпочита да се нарича “четиримата братя”, се събира за първи път заедно вече в пълен състав. Близнаците имат да си разказват цял един живот, пълен със съвпадения и различия.
Те откриват, че макар и разделени от раждането, всеки прилича по толкова много неща на биологичния си брат-близнак. Карлос и Уилбер са били още от малки по-капризни, но и по-организирани и обичат да омайват представителките на противоположния пол. Те са и по-затворени и по-суетни. Оказва се, че
дори мобилните им телефони са почти еднакви
и бели на цвят. Хорхе и Уилям са били добряци като характер и са по-силни. И двамата обичат да бъбрят, да се шегуват и като цяло гледат по-оптимистично на нещата и са по-амбициозни.
Животът в различни условия е оставил и своя отпечатък върху иначе напълно идентичните като ДНК двойки близнаци. Момчетата от Ла Пас са по-ниски от близнаците си от града и с по-груба структура. Дори ръцете им са по-големи заради тежкия физически труд. Уилбер все още има и лек говорен дефект, който брат му от Богота е преодолял като малък с посещения при логопед.
Необикновената история на Хорхе, Карлос, Уилям и Уилберт вече е привлякла и вниманието на изследователите. С тях се е свързала Нанси Сигал, професор от университета в Калифорния, която от години се занимава с проучване на случаи на разделени близнаци, за да се установи доколко генетиката и условията на живот оказват влияние върху оформянето ни като личности.
Съвсем скоро ще излезе и нейна книга със заглавие Случайни братя, в която тя разглежда подробно с помощта на най-различни
изследвания и тестове върху четирите момчета
случая, който описва като най-необикновения в цялата си кариера. Защото в него не става въпрос само за разменени близнаци и за напълно различни условия на живот, а и за изграждането на братски взаимоотношения между две двойки, в които всяка половина е напълно еднаква с другата.
Що се отнася до “четиримата братя”, от срещата си през 2014 година те са почти неразделни и се подкрепят във всичките си начинания. Момчетата от Богота мечтаят да пътуват заедно и да си купят къща, в която да заживеят всичките.
“Братята са братя, независимо от кръвните връзки”
-твърдят днес Хорхе, Карлос, Уилям и Уилберт.
Можете да прочетете цялата невероятна история на близнаците от Богота на английски, разказана от Ню Йорк Таймс.
