Болшой театър – символ на световната култура

Сградата със скулптурната композиция на Аполон с четирите коня е сред символите не само на Москва и Русия, но и на световната култура. Това е Държавният академичен Болшой театър. Официалното откриване на сградата, която ще приюти един от най-известните и големи театри за опера и балет в света, се състои преди почти два века – на 18 януари 1825 г. Историята на самия театър обаче започва доста по-рано. Преминал през множество ремонти и реконструкции, той успява да запази старинния си аристократичен облик, който днес успешно се съчетава с най-съвременно технологично оборудване. Днес

публиката на Болшой театър

има възможност да се наслади на най-ярките шедьоври на руската и чуждата музикална класика от 19-и и 20-и век, както и на спектакли, създадени специално по поръчка на театъра. Трупата наброява над 900 изпълнители – певци, балетисти и музиканти. На сцената на Болшой театър са пели Фьодор Шаляпин, Елена Образцова, Галина Вишневская, танцували са Асаф Месерер, Галина Уланова, Мая Плисецкая и много други имена, изписани със златни букви в историята на световната култура.

Тук неизменно с успех се изпълняват балетите Лебедово езеро, Лешникотрошачката или Спящата красавица на Чайковски, Ромео и Жулиета на Прокофиев, оперите Сватбата на Фигаро от Моцарт и Травиата от Верди, Кармен от Бизе, Дон Кихот от Минкус. Желаещите да ги видят обаче трябва да си купят билети за спектаклите доста по-отрано, тъй като се разпродават изключително бързо.

Историята на балета в Русия като цяло бележи началото си през 18-и век като част от пропагандираните в

империята от Петър Велики

западни традиции. Първите балетни спектакли се изпълняват в домовете на аристокрацията, а изпълнителите са крепостни селяни. Постепенно редом с непрофесионалните се формират и професионални танцови трупи.

За рожден ден на московския Болшой театър се смята 28 март 1776 г. На тази дата княз Пьотр Урусов получава разрешение от руската императрица Екатерина Втора да създаде първия частен балетен театър в Русия. Урусов получава подкрепа и от един русифициран англичанин – предприемчивия си съдружник и театрален механик Майкъл Медокс.

Първата сграда на театъра е построена от архитект Христиан Розберг на десния бряг на река Неглинная. Открита е на 30 декември 1780 г. Изходът извеждал към улица Петровка, затова театърът се наричал Петровски. Трупата на новия театър е доста разнообразна – от специално поканени звезди от чужбина до

крепостни артисти

Към 1785 г. това са общо около 80 души. Репертоарът по онова време се състоял предимно от руски и италиански комедийни опери с балет или само балет.

Поддържането на трупата и спектаклите се оказало сложна финансова задача и след време Урусов преотстъпил правата си на Медокс. Но и Медокс потънал в дългове. Петровският театър няколко пъти сменял собствеността си до есента на 1805 г., когато изгорял. Трупата започнала да изнася представления на различни частни сцени.

През 1806 г. театърът получил статут на императорски. Две години по-късно трупата излиза на сцената на новопостроения по проект на Карло Роси театър на Арбатския площад. Но и тази прекрасна дървена сграда с каменен фундамент има кратък живот, изпепелена от пожар по време на Отечествената война от 1812 г.

През 1819 г. е обявен конкурс за проект на нова сграда на театъра. Избран е проектът на проф. Андрей Михайлов, но впоследствие той е признат за прекалено скъп и е преправен от арх. Осип Бове. Строителството започва следващата година. Фасадата е с голяма скулптурна група с Аполон на колесница с три коня. Обърната е към новия Театрален площад.

“Този театър е произведение на съвременното изкуство. Това е огромна сграда, изградена по всички правила на естетиката, с плосък покрив и величествен портик, на който се извисява алабастров Аполон, стоящ на един крак в алабастрова колесница, неподвижно управляващ три алабастрови коня и с досада гледащ към кремълската стена, която ревниво го отделя от древните руски светини.”

Така описва сградата руският поет и писател Михаил Лермонтов в едно от ранните си произведения.

Официалното откриване на новата сграда

е на 18 януари 1825 г. по стар стил. Тя е значително по-голяма от предишната и побира над 2 хил. души. Затова е наречена Болшой Петровски театър. Той силно впечатлява със своята монументалност, величественост, архитектурни форми и богат интериор. В репертоара на възродения театър влизат произведения на Доницети, Росини, Верди, Глинка. След 30 години място под слънцето Болшой Петровски театър споделя участта на своя предшественик. Пожар, вилнял три дни през март 1853 г., изпепелява почти всичко. С възстановяването на сградата се захваща известният архитект проф. Алберт Кавос.

Театърът се възражда като феникс през август 1856 г., когато с операта Пуритани на Винченцо Белини отваря врати за тържествата по случай коронацията на император Александър Втори. Реконструираната след пожара сграда е с четири метра по-висока от преди това. Колоните на Бове са запазени, но фасадата е променена. На мястото на алабастровата тройка коне на Аполон се появява отлят от бронз впряг от четири коня, който знаем днес. При реконструкцията е запазена ценна реликва – фрагменти, оцелели от сградата на театъра на Петровка.

Специално внимание

е обърнато на театралната зала, която побира вече 2 300 души.

Всеки детайл в нея работи за добрия звук. Казват дори, че е изградена като огромен музикален инструмент. Затова неслучайно през 19-и век Болшой театър се прославя като театърът с най-добрата акустика в световен мащаб. От двете страни на сцената са ложите за царската фамилия и специалните гости. Залата поразява с великолепието си. Архитектът Алберт Кавос разказва:

“Постарах се да я декорирам възможно най-богато, и в същото време по възможност леко – в духа на ренесанса, примесен с византийски стил. Бяло, украсено със злато, ярко-малинови драперии на вътрешните ложи, арабески по стените, голям полилей с три реда свещи и канделабри с кристал – всичко това беше посрещнато с всеобщо одобрение.”

За да се запалят свещите, осветителното тяло се повдигало през специален отвор в тавана. За да не се набива на очи, отворът е прикрит със стенописа Аполон и музите. Сред музите има и една измислена от автора академик Алексей Титов – музата на живописта. Между другото, когато става дума за

свещите и полилеите

следва да споменем, че по онези времена билетите на партера били много по-евтини от тези на балкона и балконите били място за по-отбраната публика, тъй като от свещите капело върху главите на публиката в партера. Ситуацията се променила едва през втората половина на 19-и век, когато Болшой театър се уредил с газов полилей.

На 13 март 1917 г. Императорският Болшой театър е обявен за Държавен Болшой театър. След революцията наред с културната програма, в театъра се провеждат и конгреси на съветската власт и Коминтерна. Създаденият през 1940 г. – 1941 г. Генерален план за реконструкция на Москва предвижда всички сгради зад Болшой театър да бъдат разрушени, а на тяхно място да се изградят помощни постройки за театрални нужди. Скоро след като

сградата е затворена за ремонт

започва Великата Отечествена война. Част от театралния състав се евакуира, друга заминава на фронта, трета остава в Москва и продължава с представленията.

На 22 октомври 1941 г. театърът е частично разрушен от бомба. Ремонтът започва същата зима, въпреки военните условия, а през есента на 43-та Болшой театър отново отваря врати.

Прочетете още… Ермитаж – шедьовърът на Екатерина Велика

Последната голяма реставрация и реконструкция на сградата продължава от 2005 г. до 2011 г. За да има къде да се играят представленията, е построена Нова сцена на театъра. По време на мащабния ремонт е възстановен силно повреденият фундамент на Болшой театър, ремонтирана е сцената, реставрирани са интериорът, уникалните мозайки, фрески, картини. При реставрацията на интериора са вложени около 4,5 кг златен варак. Реставраторите успешно постигат поставената цел – да запазят историческия облик на сградата и помещенията, съчетавайки го с най-съвременно технологично театрално оборудване.

Днес Болшой театър е сложен механизъм

където всичко се разтваря и затваря с натискане на бутон. Това позволява многотонните декори да се появят на сцената за броени минути. Цялата техника се управлява от команден пулт и монитор. За превръщането на оперната сцена в балетна са необходими 10 минути.

При последния мащабен ремонт под сцената е направен изкоп с дълбочина 20 метра. Усвояването на подземните пространства осигурява допълнителни помещения за театъра, без да се нарушава външният му облик. Под Театралния площад пред Болшой театър е изградена една от най-съвременните концертни зали – Бетовеновата, за 300 души публика. Тя е на 80 м от метростанция Театрална. Така огромно предизвикателство за проектантите на Бетовеновата зала се оказва нейната шумоизолация – от метрото и от горната концертна зала.

Под покрива на театъра за удобство на актьорите са разположени

шивашките ателиета за мъжки и женски театрални костюми

Монтажният цех в театъра е точно копие на театралната сцена, което позволява идеално напасване на декорите. Всички създадени през годините декори се пазят в специален склад. В подземията на театъра се съхраняват декори, създадени по стари, вече несъществуващи технологии. Сред тях са декорите за операта Борис Годунов. На другия край на Москва са работилниците за производство на нови мащабни декори за спектаклите.

Болшой театър може да се похвали и с музей, в който се пази уникална колекция от програми, афиши, снимки. В момента върви прехвърлянето на тези ценни спомени на електронен носител за електронния архив на театъра. В процеса на цифровизация към служителите на театъра се присъединяват дистанционно почти 6 хил. доброволци от цял свят, включително 8 души от България – по четирима от София и Пловдив. Така че и ти, който четеш, ако искаш, можеш да станеш част от историята на Болшой театър, присъединявайки се към международния екип от доброволци през сайта http://www.openbolshoi.ru/

В края нека напомним, че тази година от 12 до 24 май гост на сцената на Болшой театър ще бъде Софийската опера. Сред творбите, които се подготвят от българските изпълнители за руската публика, са операта Янините девет братя на Любомир Пипков и балетът Нестинарка на Марин Големинов.