Борхес е един от творците в литературата, за които всички най-малкото сме чували. Дори и да не сме чели нищо от него, знаем, че е “от големите”.
Той е смятан за един от най-значимите южноамерикански автори на XX век. Писател, поет, есеист, публицист и преводач, Хорхе Луис Борхес е виден представител на създаденото по негово време движение, наречено магически реализъм. Сюрреалистични, фантастични, приказни и понякога доста песимистични. Неговите творения са оставили тежък отпечатък както върху съвременниците му, така и върху изкуството като цяло.
Литературната му кариера започва през 20-те години на миналия век. 40 години по-късно
Борхес вече е световноизвестен
а произведенията му се превеждат на редица чужди езици. Той е част от т.нар. латиноамерикански бум в литературата. Сред най-известните му книги са Измислици (1944) и Алефът (1949).
Роденият на 24 август 1899 г. в Аржентина писател е прекарал немалка част от живота си в Швейцария. Първоначалната причина за преместването на Борхес и неговото семейство там е избухването на Първата световна война.
След нейния край живее на няколко различни места в Испания. Там Борхес се присъединява към авангардното антимодернистично литературно движение на ултраизма.
Вижте още… Бърнард Шоу: Вижте душата си чрез изкуството
Като цяло творчеството му е повлияно от доста и различни течения в литературата. Едно от тях, което заема значително място в творбите му, е екзистенциализмът. Разбира се, най-вече представен от Жан-Пол Сартр.
Днес в Lifebites.bg ви срещаме с някои от най-запомнящите се мисли, оставени ни от Хорхе Луис Борхес.
“Не съм сигурен, че аз съществувам. Аз съм всички поети, които съм чел, всички хора, които съм срещал, всички жени, които съм обичал, всички градове, които съм посетил.”
“Винаги съм си представял, че Раят ще бъде някакъв вид библиотека.”
“Нещата, които се казват в литературата са все едни и същи. Важен е начинът, по който са казани.”
“Не мога да спя, докато съм заобиколен от книги!”
“Събуждаш се не от сън, а в предишна мечта. И тази мечта лежи в друга, и така нататък до безкрай, чийто номер е равен на зрънцата на пясъка. Пътят, който ще поемеш е безкраен и ти ще умреш преди истински да си се събудил.”
“Когато писателите умрат, те се превръщат в книги, което все пак не е чак толкова лошо прераждане.”
“Да съм с теб и да не съм с теб е единственият ми начин да измервам времето.”
“Писането не е нищо друго освен водена мечта.”
“Отглеждай собствената си градинка и украсявай собствената си душа, вместо да чакаш някой да ти поднесе букет цветя.”
“Недей да говориш, освен ако не можеш да подобриш тишината.”
“Времето е съставката, от която аз съм направен. Времето е река, която ме пречиства, но аз съм реката. То е тигър, който ме унищожава, но аз съм тигърът. То е огън, който ме поглъща, но аз съм огънят.”
“Съмнение“ е едно от имената на интелигентността.”
