Той се казва Борис а То… засега си няма име. Заедно са от няколко месеца. Живеят си в апартамент, ходят на разходки в парка и на Витоша. Хапват заедно, почиват си заедно. Като най-обикновени стопанин и домашен любимец. С една малка подробност, че То е патица или паток, ще се разбере до един месец. Тогава може би и име ще си има вече. Когато разбрах за необикновеното приятелство между Борис и неговия пернат приятел, много ми се прииска да ви разкажа за тях. Защото животът е толкова хубав, именно защото е шарен и можеш да видиш какви ли не неща да се случват около теб.
Как се отглежда патица в домашни условия, какво обичат да правят заедно и подлежи ли птицата на дресиране ще разберете от историята на Боби и патето- бебе, или Кюфтето, както го нарича той. Разбира се, приятелите му често го питат кога ще им сготви патица по пекински. А Боби отговаря:
“Когато си сготвите кучетата.”
Вижте какво друго ни разказа той за необикновения си съквартирант.
Борис и неговото пате домашен любимец:
Боби, как се срещнахте? Защо реши да го задържиш?
Ами беше безспорно една от най-случайните срещи в живота ми. Като цяло много обичам разходки сред природата. При един от тези ми походи, с близка приятелка се бях отправил към водопада Сувчарското пръскало. Много красиво и живописно място в Национален парк Централен Балкан. Вървяхме поне час нагоре в планината. Беше горещ летен ден в края на юли. По някое време пътеката за водопада влиза в много гъста гора, където климатът беше съвсем друг – влажен и хладен, а релефът – стръмен и насечен.
Както си вървяхме през хладната и влажна гора, на пътеката пред нас изскочи малка писукаща жълта топчица, която се изтъркаля и цопна в близкото дере. С няколко крачки стигнах до него и го взех в ръцете си. Беше най-малкото пате, което съм виждал в живота си. Съвсем спокойно можеше да се побере в яйце, което ме наведе на мисълта, че е на не повече от ден-два. Беше мокър, измръзнал, треперещ и видимо уплашен. Крачетата му бяха ледени. На втората минута, която прекара в шепите ми изведнъж се отпусна и главичката му клюмна.
Помислих си, че е умрял
А всъщност просто беше заспал от умора, изтощение и от топлината на ръката ми. С приятелката ми хубаво се огледахме наоколо, в търсене на майка-патка и евентуално други патенца, но наоколо не чухме и не видяхме каквото и да е друго патешко присъствие. Не мислих много какво да го правя. Взех го с мен. Ако го бях оставил в тази гора, животът му щеше да приключи до часове. От глад, изтощение, или просто нещо щеше да го изяде. Нямаше шанс да го оставя на природата да го унищожи. Беше най-сладкото пате, което съм виждал.
Когато излязохме от гората, му хванах 2-3 пеперуди и скакалци. Омете ги на секундата и посвести душа. Прибрахме се вкъщи и първоначално му устроих за спалня голяма кутия за обувки. От този момент нататък започна да ме следва плътно, където и да вървя. На втория ден вкъщи му намерих забит кърлеж в главата и го заведох в най-близката ветеринарна клиника, за да съм сигурен че ще го отстранят безопасно. Там го прегледаха и установиха симетрично разположени малки ранички по тялото му, силно наподобяващи захват от нокти на граблива птица. Вероятно така се беше озовал сам в тази гора, отдалечена на поне 7-8 км от най-близкото населено място.
Там, където го намерихме определено не е типичен хабитат за гнездене на водоплаващи птици. В този силно насечен планински район няма никакви големи водоеми, които биха били предпоставка за наличие на гнездящи патици. По-скоро е бил отмъкнат от граблива птица и изпуснат в тази гора. Такъв му е бил късметът. Да бъде похитен, отмъкнат и загубен. И след това намерен от мен.
Как се гледа патица? Има ли наръник за отглеждането им и някой като Сизър Милън, но за патици.
Оказа се, че не е толкова сложно. В интернет има достатъчно информация. В началото, когато беше съвсем мъничък, го хранех със стрити на прах трохи и накълцани на ситно зеленчуци. Истински големият кеф за него представляваха всякакви насекоми. Започна да расте бързо и в менюто му добавих и риба, за да си набавя важни хранителни компонентни.
Категорично отказах да го храня с изкуствените смески за птици, които се продават в стопанските магазини. Неприятната истина за тях е, че са тъпкани с химия и антибиотици, които стимулират изкуствен растеж и се ползват главно за угояване, увреждайки и уголемявайки изкуствено всички органи на птицата. И до ден днешен се храни главно с плодове и зеленчуци. Има огромен апетит и храната е безспорно най-любимото му нещо.
Как минава един ваш ден заедно?
Всеки ден е различен и му съобразявам програмата главно с моята. Спалнята му представлява голям кашон, преустроен на удобно патешко жилище с хранилка и вода. Сутрин сменям всички консумативи и го почиствам. Ако работя от вкъщи на лаптопа, се настанява удобно в краката ми и си лежи до мен. Не ме изпуска от поглед и за секунда.
Като беше по-малък, започваше да плаче на секундата, в която изляза от стаята. Сега е голямо момче и вече не е толкова страхлив. Когато излизам, го оставям на грижите на близка приятелка и съседка, където също се чувства като у дома си. Като цяло патиците са социални животни и им е вроден инстинкт да следват майката и другите патета. В случая аз съм му семейството и му е най-комфортно и спокойно, когато съм близо до него.
Приятелите ти как реагират на странното ви съжителство?
С много усмивки. Бих казал, че е мини интернет сензация. Периодично качвам снимки от ежедневието ни в социалните мрежи и ми прави впечатление, че хората намират за интересно нетипичното ни приятелство. Близките ми приятели са го виждали и редовно се информират как е. Вече няколко пъти излизаме с него и с компания на разходки в паркове или на Витоша. Определено моментално ставаме атракция и събираме всички дечурлига. Затова предпочитаме по-безлюдни дестинации.
Научи ли го на някакви номера?
Доколкото съм запознат, патиците не подлежат на някаква особена дресура, не съм се и опитвал. При всички случаи, е по-интелигентен, отколкото съм си представял един пилешки мозък. На всяко отваряне на вратата на хладилника реагира с възторжено писукане като чуруликане. Както вече казах, голяма лакомия е и всичко, свързано с храна, определено събужда интереса му.
Вече няколко пъти го засичам да си придърпва с човка купичката с водата, когато си е полегнал и го мързи да стане, за да пие. Проявява характер по отношение на мопа, определено не го харесва. Редовно се опитва да го клъвне, когато почиствам около него. Иначе определено не е агресивен. Обожава да се рови в брадата ми и да полага шия на рамото ми.
Каква е разликата между това да гледаш куче и да се грижиш за патица?
Голяма. Кучето е доста по-традиционен домашен любимец. Там има и доста повече обратна връзка под формата на комуникация. А и със сигурност, когато извеждаш на разходка кучето си, събираш доста по-малко погледи, отколкото когато извеждаш патицата си. Но така или иначе, когато обичаш животните, нямаш особено голям проблем дали ще обичаш куче или пате, което си отгледал от съвсем малко.
Знаеш ли вица за онзи, който тръгнал на кино с патицата си?*
Знам го. Долничък е. Приятели не пропускат да ми изпращат всякакви майтапи на тема патици. На този етап, на кино все още не ходим.
* Един отишъл с патицата си на кино, но не го пуснали на входа и той си я вкарал в гащите. Седнал в киното, но на патицата ѝ станало топло, почнала да шава и показала главата си от панталона. Седящата до него жена изпищяла и припаднала. След като се поосвестила, я питали какво стана.
– Ми той си извади члена.
– Е, Вие член не сте ли виждали?
– Виждала съм, но този ми ядеше от пуканките.
