Ако не сте пили британска бира, значи не знаете какъв е истинският вкус на напитката, категорични са ценители на това питие. За поданиците на кралицата времето прекарано в пъба с пайнт (570 мл.) ейл е не просто начин за разпускане с любимата напитка. Това е ритуал, който продължава националната традиция. Нещо като ракията за нас българите.
На Острова бирата, която се пие още от неолита, е на особена почит не само защото е най-предпочитаната напитка. Но и защото това е първият вид алкохол, който местните са започнали да произвеждат. Шекспир споменава ейла неколкократно в произведенията си. А англичаните често се шегуват, че след тежкия работен ден строителите на Стоунхендж вероятно са разпускали
с по пайнт любима напитка
Докато за непосветените бирата е газирана светла течност, за британците класическата напитка е доста по-различна. През вековете пивоварните в Обединеното кралство развиват и подобряват традиционния ейл така, че всеки почитател, независимо от вкуса и финансовото си положение, да открие продукта, който най-много му харесва и може да си позволява редовно.
Днес на пазара във Великобритания се предлагат над 2 хил. марки бира. Според вида на използвани дрожди и температурата на ферментациятате имат различен цвят, гъстота, вкус и аромат. Всеки ден над 1,5 млн. пайнта ейл се изнасят в над 120 различни страни. Според официалната статистика през 2005 г. общият оборот от продажбата на тази напитка в страната достига 52,2 млрд. паунда.
Бира всъщност е основното понятие, което обобщава четири типа напитка консумирани в кралството –
ейл, стаут, портър и лагер
Всеки от тях има свои уникални характеристики и се различава в зависимост от района, в който е произведен.
Колкото и да е странно, най-предпочитаната днес светла бира, известна като лагер, е била изключително непопулярна допреди 40 години и е представлявала едва 1 на сто от общия пазар. Преди това най-продаваните напитки от този вид са ейл и стаут. Самите те се разделят на „подкатегории” – отново според съставките, вкуса, аромата, цвета и процентното съдържание на алкохол.
Мекият или т. нар. майлд ейл в повечето случаи е тъмна бира. Започва да се произвежда преди около 150 г. като по-евтина алтернатива на тъмните ейлове и портъра. В средата на 20 век меката бира успява да се наложи като най-популярната наливна бира във Великобритания. Макар днес тя да е сравнително лека напитка с от 3 до 3,6 % алкохол, първоначалният вариант на този вид ейл е доста по-силен и е достигал до 6 %. Тъмният цвят напитката дължи или на печения малц, или на карамелизираната захар, а в някои случаи и на двете.
Горчивият или битър ейлът е друг уникален британски вид бира, който продължава да е най-популярната наливна бира в Англия. Различните марки са изключително разнообразни като цвят, аромат и външен вид. Някои са златисти, други имат бакърен оттенък.
Едни отделят деликатен мирис на хмел, докато други са малтови. Може да опитате също сухи или сладки горчиви ейлове. Тези характеристики се определят от района, в който са произведени бирите. В Йоркшир почитателите на този вид напитка очакват чашата им да е покрита с гъста, кремообразна пяна. Харесва им да виждат следите от нея по вътрешната страна стъклото,
когато любимият ейл се стича обратно по него
В Югозападната част на Острова, където напитката има вкус на хмел, тази бира се сервира без пяна. Различно е процентното съдържание на алкохол – от 3,5 до 7%. В зависимост от този показател, ейлът може да бъде най-горчив, специален, екстра специален или премиум.
Шотландците имат свои три вида ейл – лайт, известен като 60 шилинга (подобен на мекия английски вариант), тежък (70 шилинга) и експорт (80 шилинга). Последните две са доста тежки напитки, но са се наложили като най-популярните наливни бири в Шотландия.
Въпреки че е сравнително малко, централното английско градче Бъртън ъпон Трент става световно известно заради бистрата пенлива бира, позната на Острова като
пейл ейл
През 18-и век Бъртън изнася огромни количества от този алкохол към Балтийско море и Прусия. Век по-късно пейл ейлът успява да измести портъра и другите тъмни напитки и да превърне родния си град в център на пивоварната индустрия. Днес там работят пет големи бирени фабрики.
Сред най-известните напитки от този клас е Индиан Пейл ейл. Наречена е така, защото е изнасяна за Индия, където британските войници чакали с нетърпение всяка доставка. Тя е създадена по-силна и с по-високо съдържание на консерванти, за да може да издържа на пътуването до далечна Азия. На Острова разказват как преди десетилетия голямо количество от тази бира било спасено от потъващ кораб и върнато в страната, където ценителите на напитката веднага настояли вкусната течност да се продава и у дома, а не само в чужбина.
Стаутът е друг вид бира – черен, гъст и богат
Тази напитка произлиза от т. нар. портър, който е създаден от лондонския пивовар Ралф Харууд през 18 век. Портърът е бил замислен като заместител на класическия ейл и е бил предназначен за работниците, занимаващи се с тежък физически труд, тъй като бил много калоричен и хранителен. Обичайното алкохолно съдържание на портъра е 4,5 – 9,5 %, като при при някои марки е и над 10 %.
С популяризирането на пейл ейла, консумацията на тъмна бира в Англия намалява. За сметка на това, някои от пивоварните в Ирландия като Гинес и Мърфис, които произвеждат тамошния стаут, се разрастват и
добиват световна известност
Ирландският стаут е сух, горчивият му вкус на печен ечемик или на кафе има освежаващ ефект. Цветът му е наситен и много тъмен, не е толкова газиран, а пяната е кремообразна и плътна.
Британските стаутове обикновено са сладки. Преди години в бирариите са предлагали различни видове от тази напитка като млечен или шоколадов стаут. Някои като овесения стаут присъстват в менютата и до днес. Въпреки че в наши дни е истинска рядкост, императорският стаут, изнасян преди 200 г. за руското императорско семейство, все още може да бъде открит бутилиран в някои по-известни пъбове.
Най-предпочитаната напитка в наши дни на Острова е т. нар. лагер. Светла, бистра, газирана и сервирана винаги изстудена бира. Първоначално тя е предлагана само в бутилка, а след средата на 19 век започва да се произвежда и в кенчета. През 1963 г. за първи път се предлага като
наливна бира в пъбовете
Тази промяна предизвиква истинска революция. Консумацията на светла бира нараства с феноменални темпове, за да завладее повече от половината бирен пазар на Острова днес. Най-продаваната марка бира през последните години в Англия е Карлинг. След нея се нареждат Фостърс, Кроненбург и Стела Артоа.
С течение на годините ейловете стават все по-слабоалкохолни, но днес все още могат да бъдат открити и някои по-стари видове бира, които се продават само бутилирани. Старият ейл може да бъде разпознат по по-тъмния цвят и малцовия си вкус. Той е толкова силен, че може да се държи на склад относително дълго време, без качеството му да се влоши.
Наливният вариант на тази бира бил наречен зимна грейка. Първенството по най-високо съдържание на алкохол се печели от шотландския силен ейл, който е в категорията на ечемиченото вино.
