Запознайте се с Брит-Мари и с всички нейни странности, които отначало ще ви се струват повече от стойностните неща в живота ѝ. Но само отначало.
Нейното начало.
Което тя наистина започва от нулата. Тоест: от след раздялата. Отвела Брит-Мари до едно градче в провинцията, където нищо не се случва. Освен футбол, от който тя нищо не разбира. Магията му, която ни заслепява от екраните на всяко първенство, обаче е там. В калта (от която Брит-Мари много я е страх). Между гредите от кенчета безалкохолно (от които тя никога не пие без чаша). На паркинга (където
Брит-Мари пристига от големия град
оставила зад гърба си съсипващото разкритие на една изневяра).
Градчето се казва Борг. То е измислено. Както и Брит-Мари. Но никой не вярва в това. По същия начин, по който всички вярваме в Дядо Коледа. Така е с романите на Фредрик Бакман. И изминалата година ни подари още едно грабващо за гърлото литературно попадение от шведа.
Ако не сте чели друго от автора на Човек на име Уве и Баба праща поздрави и се извинява, онова, което трябва да знаете за Брит-Мари беше тук, е, че това е
роман за любовта
Не е за вярване, докато гледаме как Брит-Мари чисти като за световно със сода бикарбонат, подрежда съдове и преценява прически (не че има предразсъдъци, естествено, че не). Ала любовните истории са тук, също като Брит-Мари. Поднесени с много смях и предизвикващи много сълзи – предупредени сте, ако ще я четете в метрото!
Да си припомним и какво е да се влюбиш в дразнител с Човек на име Уве
Любовта е буквално навсякъде, дори в критиката, мръщенето и ругатните. Това е и любовното обяснение на Бакман към футбола. История за първи шутове и втори шансове, както гласи анотацията на книгата. И за Брит-Мари, която беше тук, за да ни научи и да чистим, и да обичаме, но най-вече – да започваме отначало. Вижте как.
За “тук”
Понякога е по-добре да живееш, без да знаеш коя си, ако поне знаеш къде си.
Ако човек просто мине през градче като Борг, определено е лесно да забележи само затворените места. Нужно е да намали, за да види това, което е останало.
Картички пращат само тези, които смятат да си тръгнат. Тези, които живеят там, пращат писма.
За любовта
Не за всекиго любовта е фойерверки. Любовта може да бъде и столици с пет букви, както и капачки на токове, които знаеш кога точно ще се износят.
Защото животът е нещо повече от обувките, които носим. Повече от личностите, които сме. Животът е взаимност. Частиците от нас, които са в някого другиго.
Всички бракове си имат лоши страни, защото всички хора си имат слабости.
Брит-Мари не знае кога бракът им се изплъзна от ръцете ѝ. Кога се износи и надраска, независимо от всички поставки за чаши, които тя използваше. Едно време той я държеше за ръка, докато спяха, а тя сънуваше неговите мечти. Не че Брит-Мари си нямаше свои, но неговите бяха по-големи, а Брит-Мари се е научила, че на този свят винаги печелят хората с най-големите мечти.
За живота
Трудно е да не искаш стария си живот, когато ти е станало ясно какво е нужно, за да получиш нов.
Никога не си съвсем сам, когато стоиш на балкон. Тогава имаш колите, къщите и хората по улицата. Едновременно си и не си сред тях.
Една сутрин се събуждаш и имаш повече живот зад гърба си, отколкото пред себе си, без да знаеш как е станало това.
Думите ѝ, насочени към него, са като живота в хотел – нови и странни, а разговорите им са като предпазливото опипване на стената на непозната стая в търсене на ключ, който всеки път включва различна лампа от тази, която си очаквал.
Ако човек стисне очи достатъчно здраво и дълго, може да си спомни почти всичко, което го е правило щастлив.
Няколко мига. Един човек, който и да е, получава толкова малко шансове да изживее някой от тези моменти. Да се откъсне от времето и да полети, Да обича нещо до полуда, Да експлодира от страст.
За футбола
Всички човешки чувства са земни, но страстта е космическа. Затова е ценна, не защото ни дава нещо, а защото изисква от нас да рискуваме.
При всеки гол лицето му цялото става виолетово и той започва да крещи: „Хайде! СЕГА ГИ ОБРЪЩАМЕ!“. Сами се смее всеки път. Това изнервя Брит-Мари и тя пита:
– Той защо се държи така?
– Израснал е с баща, който вика за „Ливърпул“ – казва Сами, все едно това е отговор. – Ако баща ти е фен на „Ливърпул“, винаги вярваш, че можеш да обърнеш всеки мач. Сещаш се! Заради финала на Шампионската лига.Футболът движи живота напред. Винаги има нов мач. има следващ сезон. Винаги я има мечтата, че нещата могат да се подобрят. Това е приказна игра.
За прическите
Но прическата, естествено, може да изглежда както си иска. Днес например е малко като копър, гледан в саксия на балкона. В това няма нищо лошо, естествено. Брит-Мари няма абсолютно никакви предразсъдъци към копъра.
Момичето прочиства гърло. Прическата ѝ остава пасивна.
Някоя има най-лошата прическа, която Брит-Мари е виждала през живота си. Все едно се е сресала с изплашено до смърт животно.
Не бива да си сама, разхищение е човек с толкова хубава коса да е сам.
За да се усмихнем, просто ей така
На този свят хората с най-малко чувство за хумор винаги губят.
– Шит, МЪРТВА ли си? – пита някой нетърпеливо.
Брит-Мари смята, че е крайно неучтиво да те прекъснат насред смъртта ти. Особено с такъв отвратителен избор на думи.– Брит-Мари? – пита момичето след кратък размисъл, основан на надеждата, че отговорът ще бъде не.
Но кафеварката има копче, което свети, а това е най-приятното нещо, което някой е правил за Брит-Мари от много време…
