Ако някога ви се отвори път на север, ама много на север – там, където имате уговорена романтична среща с Аурора Бореалис, или пък сте планували цопване в топлите води на Синята Лагуна (в компанията на някоя русокоса елфка или исландски викинг), то следващите редове ще са ви от полза.
Ако вече прилежно сте си отбелязали петте най-вкусни традиционни исландски храни, то оцеляването ви там е гарантирано. Време е сега да се запознаете, и ако ви стиска – да изпробвате нещо истински екстремно. Следва нашият Топ 5
на най-бруталните исландски деликатеси
Дали ще ги опитате, зависи изцяло от вашата смелост. Ако от следващите редове ви се сгади или невярващо ги препрочетете няколко пъти, не се учудвайте – нормално е. Все пак неслучайно викингите са описвани като адски страшни и кръвожадни, нали?!
Hrútspungar (Руутспънгаа) – Овнешки тестиси
Така звучат на исландски “овнешки тестиси”. И да – хапват си ги. Поради крайно суровата природа, в която тези прекрасни хора са принудени да живеят от време оно, нито едно нещо не се е изхвърляло, ако е можело да бъде изядено.
Включително и топките на овена, що не?
За да им придадат специфичен и ядлив вкус, исландците ги пресоват в квадратни блокове (ауч!) и ги накисват доволно в марината… ммммммммм.
Puffin или Тъпоклюна кайра
Тъпоклюната кайра (Fratercula arctica) е птица от семейство Кайрови (Alcidae). Има характерна яркооцветена човка и една от най-смешните самоуверени походки, което ѝ придава комичен вид. Тези
адски симпатични пилета
могат да се видят само на определени места в Норвегия, Исландия и Британските острови, а кръвожадните викинги ги ловят с кепчета, като пеперуди (защото тъпоклюновците не могат да летят добре), разфасоват ги и си облизват пръстите, след като ги хапнат сготвени. Безсърдечни хора са това северните, казвам ви…
Hestur (Хеестур) – глави на млади кончета
Ако консумирането на симпатичните непохватни пилета Puffin не ви е убедило в потресаващата викингска кръвожадност, то хеeстур ще го направи. Хеeстур на исландски значи кон. Исландците обожават да ядат желираните конски глави на малки, сладки исландски кончета, които отглеждат, за да се изхранват.
Звучи ли ви вече кръвожадно?
И на мен. Всъщност, ако вярваме на опиталите това специално конско месо – то реално е много, много вкусно. И ако моралният проблем не седи пред вас – то задължително го опитайте.
Hákarl (Хаугатл)
Това всъщност означава акула. Всички сме яли филе от акула. Божествено вкусно, нали? Е, точно тази акула няма нищо общо с това! Hákarl има силен аромат на амоняк (знаете, продуктът, който се използва за почистване) и като консистенция напомня много тази на сирене. Става въпрос за вид акула – Гренландска сива акула, която може да се открие и улови само в толкова северни води.
Тъй като в месото ѝ има толкова много урея (да, да – подобно на урината), ако се консумира прясна акулата е силно отровна и може да ви убие. Но умните (или много гладни) исландци са открили, че след като се разложи, то месото ѝ е съвсем леко отровно.
Ето защо си я хапват разложена!
Постигат това, като я погребват за 6-12 седмици под земята, изравят я и я оставят да изсъхне и ферментира за около пет месеца на въздух. После си я хрускат, нарязана на малки кубченца като коледни бонбонки.
Колкото и невероятно да ви звучи, съветът ни е да опитате този “деликатес”, защото така или иначе всички ваши приятели ще ви попитат, когато се върнете у дома, дали сте яли Hákarl. А и защото това е отлично извинение да пиете Бренванин – исландския еквивалент на водка с гръмкия прякор Черната смърт.
Skata (Скаата)
Скат. Да, исландците си хапват и това. Скатовете (Batoidea, Rajomorphii) са разред хрущялни риби, от които са познати около 500 вида. Тялото на скатовете е широко сплеснато, гръбокоремно, приспособило се е за придънен начин на живот.
Хрилните отвори се намират на долната страна на главата, а гръбната им перка се сраства със страните на тялото. Представители на скатовете, които се срещат в нашето Черно море, са морска лисица и морска котка. И ние определено не ги ядем, което доказва колко сме умни. Исландците обаче ги обичат. Скатът е
нещо като Гренладската сива акула
– само дето се яде сварен. И най-ужасното нещо в него е… миризмата. Исландците традиционно поднасят скат за Бъдни вечер. Приготвянето му и ужасната смрад, която се разнася от тенджерата, е предпоставка дори за междусъседски спорове, защото “ароматът” е неописуем, лепкав и отвратителен.
Той се просмуква в дрехите, в стените, в косата и ноздрите ти и никога не си тръгва от там… Но ако успеете, все пак, да го преодолеете или пък сте силно болен около Коледа, то е вероятно скатът да ви се услади. А веднъж опитали го, то като нищо може направо и да го заобичате.
