Европа се тресе. Четем, слушаме и нищо не разбираме. Светът ни се променя, по-бързо от колкото сме очаквали, приема нежелани форма и облик. Толерантната идея се пропуква, идеята за приемане на различието и неговото включване в нашия свят се проваля всеки ден. За нас, българите, отдавна е известна поговорката “Подай му пръст, то ще ти изяде ръката”. Знаем, но от нас нищо не зависи… Германия определя курса на Евросъюза, тя казва как да се случват нещата.
Съвсем скоро бях в Германия на обучение, свързано именно с приемане на различието. Това ми помогна да разбера защо немците постъпват така в този труден за Европа момент. Разбрах го след посещение в един от многото
немски лагери на смъртта – Бухенвалд
Никога не бях посещавал концентрационен лагер. Познанията ми за тях бяха свързани с филми като Списъкът на Шиндлер, или с книгата на Виктор Франкъл Човек в търсене на смисъл.
Очаквах шок, тъга и малко страх. Срещнах се със спомена за злото в неговата идеално подредена и прецизно управлявана форма – немски стил.
Вижте още… Виктор Франкъл: Да преживееш Ада заради Смисъла
Всичко това ми подейства мобилизиращо. Наоколо имаше групи от младежи, дошли с учебна цел. Те се смееха и гонеха в моргата под крематориума. Животът отказваше да се подчини и стресне от застиналия ужас в пещите за горене на хора. Коминът на крематориума стърчеше като паметник на прецизното престъпление.
Точност, логика и липса на излишна емоция ме поглеждаха от всеки ъгъл на разрушения вече лагер, осеян с камъни и стъпки на мъртви. Заради тази унищожителна прецизност, днешните немци изпитват
силно чувство на вина и срам
от своето недалечно минало. Тази вина ги кара да са колебливи и несигурни, изпълнени с противоречия, които влияят на целия Европейски съюз.
Докато Германия страда от угризения, всички се надяваме да се съвземе и поеме отговорност към себе си и подобните си.
В тази връзка се сещам и за думите на един познат професор в немски университет. Той обича да казва: “Немците са доказали, че могат да маршируват добре”…
