Трима български емигранти отвличат американски пътнически самолет в Калифорния през далечната 1972 г. Това е прецедентен случай, за който се знае малко.
На 5 юли 28-годишните Михаил Азманов и Димитър Алексиев похищават самолет Boeing 737 на американската авиокомпания Pacific Southwest със 77 пасажери и 8-членен екипаж на борда. След това обявяват искането си:
$800 хил. в брой (равностойни на $4 603 000 днес), два парашута и навигационни карти, с които да стигнат до Сибир
Както установяват разследващите от ФБР впоследствие, Азманов и Алексиев имат съучастник – трети българин. Това е 29-годишният Любомир Пейчев.
Полет 710 на авиокомпанията Pacific Southwest Airlines от Сакраменто за Сан Франциско трябва да излети в 9,50 сутринта на 5 юли, 1972 г. Времето е хубаво и полетът трябва да продължи едва половин час. 20 минути след като самолетът излита, на пътеката между седалките се изправят двама мъже. Облечени са в черни костюми, носят слънчеви очила и имат автоматични пистолети. Единият от мъжете, който по-късно е идентифициран като Михаил Азманов, избутва една от стюардесите в задната част на самолета. Казва ú, че
самолетът е отвлечен и ú нарежда да се обади по вътрешната линия на капитана
и да му съобщи това. Похитителят настоява за $800 хил. в брой, два парашута и навигационни таблици за полет до Сибир. Стюардесата изпълнява нареждането на Азманов и се обажда на капитана. Пилотът на свой ред информира диспечерите на летището в Сан Франциско. Те от своя страна се обаждат на ФБР, шерифа на окръг Сан Матео и бреговата охрана на Сан Франциско.
Похитеният самолет каца в Сан Франциско в 10,24 часа. Полицията влиза в контакт с българите и им предлага пилот с международен опит и по-голям самолет – похитеният 737 може да прелита до 2400 км и няма как да стигне до Сибир с едно зареждане. Предложението е отхвърлено. Похитителите се съгласяват единствено на предложения нов пилот. Полицията казва, че
събирането на парите и намирането на пилот ще отнеме време
Българите отвръщат, че ще изчакат във въздуха и нареждат на капитана да излети незабавно. Така двадесет минути след първото кацане, полет 710 отново е във въздуха и започва да кръжи над залива на Сан Франциско.
В 11,45 самолетът каца отново на летището в Сан Франциско. Алексиев и Азманов са известени, че събирането на парите за откупа ще отнеме поне още 2-3 часа. Азманов заедно с една от стюардесите отива в пилотската кабина, където се среща с капитана на самолета и помощника му. В 2 часа следобед пристига цистерна, която зарежда самолета с гориво. Капитанът съобщава, че пътниците ще могат да напуснат самолета след 15-20 минути.
На борда избухва бурна радост
Няколко минути преди 4 часа към самолета се приближава моторизирана платформа за превоз на багаж, която спира на 100 фута. Това, което българите не знаят е, че там се намират и двама агенти на ФБР под прикритие. Единият е облечен като международен пилот от компанията PanAm и носи малък куфар, два парашута и платнена чанта с навигационни таблици. Той слиза от платформата, която се връща обратно – каквото е нареждането на похитителите.
Една от стюардесите е изпратена да предаде на “пилота” нареждането да свали дрехите си. Така похитителите ще се убедят, че той не носи оръжие. Агентът от ФБР, който е скрил пистолет в джоба си, изпълнява заповедта и успява да заблуди похитителите, че не е въоръжен. Междувременно трима агенти на ФБР се промъкват в задната част на самолета. Четирима други пък се приближават към пистата, пълзейки през високата трева.
Екшънът на терена е по-зрелищен и от холивудска продукция!
Всичко това обаче се случва незабелязано от Алексиев. Той вижда единствено стюардесата и новия “пилот” от страничния прозорец на пилотската кабина. Агентът под прикритие се облича и нарочно прави това възможно най-бавно. Така печели време за колегите си, които се готвят да щурмуват самолета в задната му част. През това време разговаря със стюардесата и я разпитва подробно за похитителите.
Когато приключва с обличането “пилотът” тръгва към самолета, носейки един от парашутите и платнената торба с навигационните карти. Стюардесата носи другия парашут и куфарчето с парите. Преди двамата да се изкачат по стълбичката, Алексиев им казва да спрат и да оставят нещата, които носят там. Българинът нарежда на агента под прикритие да сложи ръцете си на тила и да се качи бавно. След това е отведен в задната част на самолета и предаден на Азманов.
В този момент тримата агенти в задната част на самолета атакуват. Алексиев е изненадан от първия, който влиза в кабината и го прострелва с пушка в гърдите почти от упор. Българинът пада моментално на земята, без дори да има шанса да стреля с двата пистолета.
“Пилотът” се хвърля върху свободна седалка в задната част на самолета и открива огън
по Азманов, който започва да стреля напосоки по агента с пушката и “пилота”. Българинът трескаво се опитва да презареди пистолета, но е ранен смъртоносно. Затова хвърля оръжието и грабва нож, с който тръгва срещу “пилота”. Той го поваля с един изстрел в главата и с това слага край на заложическата драма. Часът е 4:03 следобед.
В престрелката на борда на самолета е убит един човек, а трима други души са ранени. 66-годишният канадец Стенли Картър е прострелян в гърдите и умира на място. Американецът Лео Гормли е ранен във врата, а актьорът от китайски произход Виктор Сен Юнг, нашумял с участието си в хитовия сериал Бонанца, е уцелен в кръста.
Ранените пътници са откарани в местната болница в Бърлингейм, Калифорния. Останалите пасажери са транспортирани с автобус до терминала на летището. Там са разпитани от агенти на ФБР и настанени в хотел Hilton Airport Inn за среща с медиите. На другия ден един от тях Франц Лингнау от Елдорадо Хилс, Калифорния, хваща друг полет на компанията Pacific Southwest Airlines, за да се завърне в Сакраменто. Този полет е отвлечен отново от ветерана от войната във Виетнам Франсис М. Годел и така Лингнау се превръща в
първия и единствен самолетен пасажер, отвличан два пъти в два поредни дни
ФБР започва разследване на случая и още същия ден проверява летището в Сан Бернардино за автомобили, принадлежащи на Азманов или Алексиев. След като не открива такива, то излиза с теорията, че двамата българи имат съучастник. Тази версия се подкрепя и от бележка, открита в джоба на Алексиев. В нея са зададени координатите на изоставена самолетна писта край езерото Пунци, насред пустошта на провинцията Британска Колумбия, Канада.
ФБР установява, че пистата е посещавана с чартърен полет от трима мъже на 25 юни. Пилотът е бил нает в деня на отвличането на полет 710 от българин на име Любомир Пейчев. На 13 юли, осем дни след отвличането на самолета, Пейчев е арестуван, след като си тръгва от гаража в Оуклънд, Калифорния, в който работи като механик.
Пейчев е приятел на Азманов и Алексиев и докато живее в България работи като летец от селскостопанската авиация. Той избягва в Америка през 1967 г. и се жени за американката Шийла Тиърни, с която се премества в Сан Франциско през 1970 г. По време на ареста му, Пейчев е разделен със съпругата си и живее в малък мотел в Оукланд.
След арестуването на Пейчев разследващите излизат с една меко казано фантасмагорична теория, която, както се оказва, е истина. Азманов и Алексиев планират да отвлекат самолета преди кацането му в Сан Франциско и да получат $800 хил., срещу което да освободят пътниците. От Сан Франциско самолетът уж трябва да излети за Сибир, но всъщност ще се отправи към езерото Пунци в Канада, откъдето
двамата българи ще се завърнат обратно в Америка
с пилотирания от Пейчев самолет. Разследващите смятат, че планът е да летят до Хоуп, малко канадско градче на границата с щата Вашингтон, да изоставят самолета там и да изчезнат с откупа от $800 хил.
При претърсването на отвлечения самолет ФБР намира куфар с две надуваеми кукли, които похитителите планират да изхвърлят във въздуха, за да заблудят преследвачите си. Твърде възможно е българите да са били “вдъхновени” за плана си от случая с мистериозния Д. Б. Купър. Той е неидентифициран пътник, който половин година по-рано, на 24 ноември, 1971 г. отвлича самолет Boeing 727 по време на полет от Портланд, Орегон за Сиатъл, Вашингтон, взима откуп от $200 000 (еквивалента на $1 170 000 днес) и скача с парашут от борда на самолета.
В хода на разследването ФБР научава повече подробности за живота на похитителите. Михаил Азманов избягва от България в Анкара, Турция през 1967 г. След няколко месеца в бежански лагер в Неапол заминава за Америка през 1968 г. с помощта на Националния съвет на църквите на САЩ. Работи в американската армия като шофьор на камион и през 1970 г. се установява в района на Сан Франциско.
Димитър Алексиев идва в Сан Франциско през 1970 г. от България през Бейрут и Ню Джърси. През 1971 г. се жени за разведената американка Джоан Дей, от която има три деца. Преди това той живее в Сан Франциско и работи за таксиметрова компания. Арестуван е веднъж за нерегламентиран превоз на пътници от Международното летище на Сан Франциско, без да има лиценз за това.
ФБР не успява да установи
дали тримата българи са се познавали от България
както и какво са смятали да правят с парите от откупа. По време на процеса за съучастничество Пейчев твърди, че се е съгласил да участва в отвличането, след като е бил заплашен с убийство от Азманов и Алексиев. Той е осъден на доживотен затвор без право на помилване. Ако е все още жив, Пейчев днес е на 73 години и все още излежава присъдата си.
