За първи път eдин протест – този, посветен на правата на българските майки, раздели обществото с деца в страната на две. За първи път някои майки не само казаха, че няма да го подкрепят, но се скараха с други, според които е задължително да има такъв протест, на който да се отстояват още пари и още права за децата.
Истината е, че
много майки в България вече чувстват дискриминация спрямо семействата и децата си
Причината е, че голяма част от жените гледат децата си максимум една година и след това се връщат на работа, като през това време не получават нищо от държавата освен заслуженото им с работа. А другите… другият вид майки, да ги нарека „мързеливи” и „хитруващи”, се научиха да прилагат какви ли не схеми и да си кютат вкъщи не една, не две, а години наред, гледайки децата си (на някои от тях децата им отдавна са на детска градина, а те са още в майчинство).
И не говоря за роми, за българи говоря!
Откакто съм майка на две деца в България разбрах едно – в тази страна има хитруващи хора и семейства, които си играят със закона и системата. „Бедни майки” с „бедни семейства” получават детски (на които в действителност нямат право), но не за да подобрят живота на мъничетата си, а за да си купуват нови телефони или нови чанти. Те използват всяка вратичка и хитринка, за да се доберат до помощи. Без да си дават много труд, без много работа, правят се на бедни и прибират пари от държавата.
А в същото време има други семейства, които работят, скъсват се и като си платят сметките, с които издържат хитреците, не им остават пари – нито за почивка, нито за телефони, нито за чанти. Излиза, че в България, в XXI век хитростта и мързелът са на почит. Майки стоят години наред вкъщи, раждат, вземат майчински, после отпуски, после се записват на борсата, раждат отново и след това пак същата схема. И така опааа – 5-6 години държавата ги издържа и АЗ също. С този начин на мислене си оставаме в социализма.
Схемите вече са ясни на всички от години. Първо майките, още като забременеят, се осигуряват на максимални заплати от 2000 лева, за да вземат голямо майчинство.
След това решиха да стават студентки, тъй като майка-студентка получава от държавата 2880 лева. Така изведнъж се нароиха майки-студентки, които бяха приети, взеха си помощите и дори не отидоха в университета да им видят очите.
Сега пък стават докторантки, тъй като и там помощите за майки не са малки. Вземат заплати всеки месец (около 500-600 лева) като такива, а дори не се появяват да отчетат някаква дейност. После Академията на науката ги преследва, за да си върне парите, съди ги, ама „ходи гони вятъра”.
Този вид майки си карат двете години майчинство, вземат си държавните пари, после не си декларират целите доходи (или този номер прилагат мъжете им) и… опа – детски надбавки за цели 18 години.
Същата работа е и за място в детска градина, и за училище
Същото е и с помощите за първи клас. Те отиват отново в същите семейства. А за онези работещите, дето са изтеглили по три кредита и плащат яко данъци (които се разпределят по линия на неработещите родители) – за тях няма и лев. Само гърч до дупка.
На вас може да ви харесва, но аз не искам байганьовщина и за децата си. На какво ще научите децата си, да си стоят вкъщи и да вземат помощи!? В XXI век, макар и аз като тях да съм майка, искам това да не се случва повече – нито искам по-високи детски за вас, нито по-високо майчинство за вас. Лошо ми става при мисълта, че пак аз ще ви ги плащам.
На протест няма да ида и помощи не искам. Но искам и за тези хора да няма. Ако ще се вземат детски, това да става по честен начин и да е равноправно за всички деца. Защото моите деца са дискриминирани. Да бъде измислена система, според която да не се злоупотребява. Да бъде измислен начин да се стимулират работещите, а не неработещите майки или хора – години наред.
Когато раждах второто си дете в болницата, попаднах на красиво и умно момиче, което каза: „Ооо, знам всички помощи и начини. Държавата трябва да се дере! До дупка!”
Това никога няма да го забравя. Няма да забравя и почудата ми тогава защо това красиво момиче разсъждава така… Докато има държава, която дава парите на тези хора, българинът/българката ще продължават да мисля така. Ето това искам да кажа – този вид семейства и майки „дерат” държавата, а тя взема тези пари от мен и моите деца, за да ги издържа. Докато аз работя, те водят по-добър начин на живот с по-висок стандарт от мен. Мисля, че това не е правилно, а вие? И е крайно време да отивате на работа! В Париж, Брюксел, Ню Йорк и цял свят всички майки са максимум 6 месеца след раждането на работа.
