След славните исторически моменти и любопитните подробности за икономическия подем в миньорския град, за който ви разказахме в Какво не знаем за Перник , днес идва ред на спортните герои, родени там. Имената им са намерили място в този списък не само заради постиженията им, а най-вече защото носят духа на това странно място.
Някои от тях са популярни в цялата страна, но други са вече отдавна забравени от голяма част от българите. И ако вярваме на немския поет Фридрих Шилер, че “човекът е напълно човек, само когато играе”, то това е една от причините изборът на хора, които олицетворяват Перник, да падне именно върху спортистите.
Михаил Лозанов –
единственият българин бил някога капитан на Байерн е от Перник
Единственият български футболист, носил капитанската лента на германския гранд Байерн (Мюнхен) е перничанинът Михаил Лозанов.
Той е централен нападател на Байерн в периода от 1937 г. до 1939 г. По това време Германия се управлява от Адолф Хитлер и е истинско чудо чужденец да бъде избран за капитан на баварците.
Българинът е студент в Мюнхен и бързо се налага като най-добрия футболист на Байерн. Бележи гол след гол за своя отбор, който е безспорно най-силният в страната. Става шампион на своята провинция. По това време не е имало единна Бундеслига, както е сега. Един от мачовете на Лозанов за България никога няма да бъде забравен.
Двубоят е срещу Турция, в Истанбул. Годината – 1932. Раната от петвековното турско робство е още прясна и мачът, който се води приятелски, е зареден с огромно напрежение.
Турците повеждат с 2:1
Тогава се случва нещо неочаквано. Лозанов събира съотборниците си в центъра и изкрещява: “На тия джегали ли ще се дадем”… И запява химна Шуми Марица окървавена. Песента отеква на терена пред онемелите трибуни. България печели с 3:2, а футболистите са посрещнати в София като герои.
“Татко беше по немски педантичен” – разказва Магда, дъщерята на Лозанов. – От него съм запомнила един съвет: “Внимавай какво обещаваш. Защото после трябва да го изпълниш.”
Боби Гюдеров –
най-великият капитан на родния волейбол
Съдбата му раздава лоши карти, но той ги изиграва смело и се превръща в най-великия капитан на българския волейбол.
Борис Гюдеров е роден на 12 февруари 1927 г. и едва 15-годишен остава без баща. Майка му Елена се грижи сама за него и тримата му братя. С това нещастията не свършват. Брат му Митко се удавя в река Струма и това нанася нов удар по почерненото семейство.
Боби се увлича по много спортове и е добър в повечето от тях. Но голямата му страст е волейболът. Бързо си пробива път до националния отбор и през 1949 г. е с огромна заслуга за сребърните медали от световното в Прага. Преди нас е само СССР. Две години по-късно на европейското в Париж перничанинът е неудържим. Боби е навсякъде по игрището, влиза в идеалната шестица на първенството и по всеобща оценка е най-добрият волейболист в света! Обявен е за
почетен гражданин на Париж
и става първият българин носител на това звание. Получава орден от тогавашния кмет на френската столица, който е брат на генерал Де Гол. Огромното признание е придружено с предложение да остане във Франция и да играе волейбол там. Гюдеров отказва.
Цели 15 години той е капитан на България – рекорд, който не е подобрен до днес! Повече от 20 години е капитан на родния Миньор и седем пъти става шампион на страната с този отбор. Два пъти е носител на Купата на България.
През цялата си кариера носи екипа само на два отбора – на Миньор и на България. Изключително взискателен към себе си и съотборниците. Когато съиграч се оправдава, че не е могъл да спре летящата към полето топка, казва с неповторимия пернишки диалект: “Нема не може! Че легнеш и че я земеш.”
Богомил Мартинов-Бухалцето –
българският футболист вдигнал на крака 120 хил. на Камп ноу
Той е от футболистите, които остават в спомените на запалянковците, но не и в спортните енциклопедии. Уникален талант, съчетан от чудовищна склонност към саморазрушение. Перничанинът Богомил Мартинов – Бухалцето е част от един много силен отбор на ЦСКА, мерил сили с грандове като Атлетико (Мадрид) и Барселона.
“Армейците” срещат Барса на 1/16 финал за Купата на европейските шампиони и в първия мач завършват 2:2. В реванша нашите са разбити с 6:2 пред 120 хил. зрители на митичния Камп ноу. Първият гол за ЦСКА бележи Миланов, а вторият е на Мартинов. Красивото попадение на родения в Перник футболист кара дори капризната каталунска публика да го аплодира. Специалистите му предричат
блестяща кариера
Мартинов е невероятно техничен и често прави за смях противниковите защитници. Той е неудържим за бранителите, но и никой не може да го спаси от любовта му към чашката. Безкрайните алкохолни запои в крайна сметка погубват таланта му. Както и самия него. Още една жертва на фаталния порок, убил и много други големи спортисти.
Боян Радев –
каруцарчето от Мошино, което стана олимпийски шампион
Първият двукратен олимпийски шампион на България е роден през 1942 г. в село Мошино, днес квартал на Перник. Работи като каруцар в местното ТКЗС преди да бъде забелязан огромният му спортен потенциал.
Боян Радев печели олимпийско злато
през 1964 г. в Токио и 1968 г. в Мексико. “Моят допинг беше свинско бонфиле с боб” – казва Боян Радев. – Много го обичам. Изпил съм 50 тона уиски и съм изпушил един ТИР пури и не съм мръднал. Не искам да забравям произхода си. Хора, които забравиха откъде са дошли и миналото си, увиснаха в живота. Те не са личности, а едни парвенюта.”
